Темата с 8 лв. на глас не е затворена докрай
Преди всичко ми се струва важно да се отбележи, че промяната в размера на държавната субсидия за партиите беше чисто и просто механично вдигане от 1 лев на 8 лева на получен глас на избори, без дебат как ще се харчат тези пари.
А има необходимост от такъв дебат - има много модели, има много изследователи, които са се занимавали с този въпрос, включително и български. Не чух някой да ги е поканил да кажат какви са моделите за финансиране на полтическите партии, които се използват по света. Ето например
немското
финансиране чрез
политически
фондации
е възможен вариант. А сега се вдигна субсидията механично без никакъв дебат по една проста причина - някои партии в момента нямат достатъчно средства да издържат апарата си и да покриват разходите си. И тук идва един много важен въпрос за покриването на разходите.
Смятам, че когато се намали субсидията на партиите, те няма да си намалят значително разходите - за поддръжка на апарат, за организиране на предизборни кампании, за поддържане на местни структури и прочее. Съответно трябва да се знае откъде тези партии ще намерят остатъка от средствата, които са им необходими.
Oттук нататък въпросът е: откъде партиите ще намерят финансиране? Отговорът не е труден - партиите могат да намерят финансиране от хората, които имат пари. А това може да е само едно място – едрият бизнес. От което крайният резултат е, че партиите ще са по-зависими от едрия бизнес, ако се беше запазила минималната субсидия от 1 лев на получен глас.
Затова смятам, че по-високата държавна субсидия за партиите е по-добрият вариант. Разбира се,
зависимост
между партиите
и бизнеса ще има
при каквато и да
е субсидия
Но колкото е по-ниска тя, толкова повече поставяме на колене партиите пред бизнеса.
Що се отнася до факта, че в момента остава и “официалното” и “прозрачно” финансиране от бизнеса - то е 100 процента фалшиво.
Случай първи: ако аз съм бизнесмен и ти си партиен лидер, аз няма да искам да те финансирам официално, а ще искам да те финансирам под масата, защото аз не искам името ми да бъде в някакъв публичен списък на бизнесмени, финансирали определена партия. Причината е ясна -
ако другата
партия спечели
изборите, на мен
няма да ми е
много комфортно
Нещо повече – защо аз да финансирам официално, като после, ако искам да участвам в обществени поръчки, всеки ще казва: ето, финансира партията и тя сега му връща парите, но през държавата.
Случай втори: а аз, ако съм партиен лидер, няма да искам ти да ме финансираш официално, защото после всеки ще гледа под лупа и ще казва: ето тази законова поправка, направена от тази партия, я прави под натиск да облагодетелства онзи, който е финансирал същата тази партия. Така че цялата тази работа с т.нар. официално финансиране от бизнеса е абсолютен кьорфишек. Нито партията, нито бизнесменът искат това да е публично - то пак ще минава под масата, пак ще има пари, но няма да бъдат официални.
Не смятам, че с това решение за вдигането на партийната субсидия на 8 лева на глас темата е окончателно затворена. Това е въпрос, който се залага в държавния бюджет всяка година. Ако приемем, че ще има редовни парламентарни избори през пролетта на 2021 г., което изглежда най-вероятния сценарий от днешна гледна точка, то въпросът за субсидиите отново ще бъде отворен след точно една година от същото това Народно събрание. Защо? Намаляването на държавната субсидия е много популярна мярка и няма никакво съмнение, че 4 месеца преди парламентарните избори все някой ще иска да натрупа позитив от това, че се обявява за намаляване на държавната субсидия. Желаещи ще има.
А по всяка вероятност и извън парламента загряващият на терена Слави Трифонов от сутрин до вечер ще експлоатира темата, която той самият постави на референдум преди 3 години и половина.
