Проектът ѝ няма да е партия, но дали ще е фондация? Вариантите са четири
В какво ново амплоа ще се появи Мая Манолова, след като изгуби кметските избори в София? Тя
ту се отдалечава
от политиката, ту
се връща в нея
Беше депутат от БСП в три парламента и политическо острие на социалистите. После стана омбудсман и натрупа респектиращ потенциал за политиката под формата на висок рейтинг.
С него влезе в битката за кметския пост в София, издигната от инициативен комитет, подкрепена от БСП и малки десни. На изборите за нея гласуваха избирателите на БСП, но далеч не всички, но и немалко от така наречената градска десница. Което породи коментара, че вече има градска левица.
Накъде ще поеме сега Мая? Обратно към БСП? Към нов политически проект? Или ще стои в полето на “гражданското”?
Самата Манолова каза, няма да прави партия, а гражданска инициатива. Преди часове поясни, че това ще е платформа за “граждански натиск върху институциите”,
ще я прави с
екипа от
кметската
кампания
и ще продължи да се занимава с политика, защото каузите ѝ опират до това. Понеже “гражданско” може да означава много неща, потърсихме за коментар Ваня Нушева, политолог и експерт на Асоциация “Прозрачност без граници”. Според нея възможностите са четири:
1. Неформално обединение на граждани около някаква кауза или цел.
2. Гражданска инициатива с подписка с искане или предложение до институциите за решаване на някакъв проблем.
3. Неправителствена организация.
4. Политическа формация.
“Формулировката “гражданска инициатива” е обтекаема и може да означава няколко неща - казва Нушева. Ако има предвид създаването на неправителствена организация, то това би било някакъв формализиран изказ на гражданска инициатива. Но гражданската инициатива може да означава и неформално обединение на граждани, което защитава и се бори за някаква кауза. На този етап формулировката гражданска инициатива звучи неясна като идея и като бъдещи намерения”, обясни Нушева.
Тя казва, че според Закона за юридическите лица с нестопанска цел гражданите имат право да се сдружават както във формални, така и в неформални обединения. “Двете форми на неправителствени организации са сдружение и фондация. Освен това неправителствените организации може да са регистрирани като организации, работещи в обществена полза, и такива, работещи в частна полза. Тези, които са регистрирани като организации, работещи в обществена полза, т.е. борещи се за някаква по-обща глобална кауза,
могат да
кандидатстват за
финансиране от
публични
програми
(включително и
от еврофондове), но и подлежат на строги изисквания за отчетност - така например те се регистрират в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, който се поддържа от Министерството на правосъдието, представят ежегодни отчети, които са публични, и т.н. Към управлението и дейността на регистрираните юридически лица има ясно дефинирани изисквания - наличие на ръководни органи, изготвяне на отчети, провеждане на периодични събрания.”
“Но гражданите могат да се обединяват и неформално - пояснява Ваня Нушева, - например гражданите от определен квартал на града могат да се обединят в неформален инициативен комитет, като отправят искания до местните власти, организират срещи с институциите, за да защитават своите интереси за развитие на местната общност и т.н.
Инициативният комитет може да е група от граждани, които не са регистрирали формално юридическо лице, но са решени да защитават интересите на квартала, в който живеят, като обединяват своите усилия.
Инициативният
комитет обаче не
е юридическо
лице
и като такъв понякога може да бъде третиран неравнопоставено с други юридически лица (например не може да кандидатства за публично финансиране по програми за облагородяване на градската среда, да се регистрира като наблюдател на честността на изборния процес, да участва в консултативни съвети към институции).”
Според Нушева формулировката “гражданска инициатива” може да се разглежда и през призмата на друг нормативен акт. “Това е Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Той определя четири форми на пряко гражданско участие - референдум, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общо събрание на населението. Гражданската инициатива може да се провежда на национално, европейско и местно ниво.
Чрез гражданската инициатива гражданите могат
да правят
предложения до
Народното
събрание
или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение; по въпроси от местно ниво те могат съответно да се обръщат към институциите на местната власт и местното самоуправление. В случая с такъв тип гражданска инициатива може да се изразява в създаване на инициативен комитет, който да организира подписка и да я предложи на гражданите за подкрепа; да организира информационна кампания, в т.ч. и да открие специална набирателна сметка за кампанията. Тъй като законът за прякото участие на гражданите съдържа твърде общи формулировки относно изискванията за финансиране на кампании, по-детайлните изисквания могат да се търсят в Изборния кодекс, който определя правилата за провеждане на избори, които дефинират непряката форма на участие на гражданите в процеса на създаване на представителни институции.”
Според Нушева последният възможен вариант на интерпретация може да насочи вниманието към политиката. “Ако с тази гражданска инициатива Мая Манолова иска да участва в политиката, то трябва да четем закона за политическите партии.”
Самата Манолова обясни, че “много е удобно на партиите да кажат: с политика се занимаваме само ние”. Нейните каузи също били политика - “гражданите трябва да се заемат с политика”.
Нушева обаче смята, че на този етап вероятно Мая Манолова все още не е определила ясно идеята и образа на формацията, ако изобщо става въпрос за формално обединение.