Ако се оставиш на комфорта, заспиваш, влизаш в рутина, нищо не те предизвиква и си мислиш, че си вечен. Не. Не си. Концепцията ми за ръководство на ВМА е да не спирам на място и да приобщавам добрия потенциал на много хора, а не да ги командвам. Човекът е в центъра на усилията ми - пациентите стават все повече, защото имат доверие на лекарите и идват да се лекуват тук. 2/3 от болницата не бяха реновирани от построяването, през годината обновихме 10 клиники и голяма част от апаратурата.
- Генерал Мутафчийски, как ви звучи днес препоръката на санитарния майор Игнат Барбар в първите публикации по въпросите на военната медицина “столичната дивизионна болница да е образец във всяко отношение”?
- Актуално. Стремежът ВМА да е образец във всички разностранни дейности, с които е натоварена, е постигната цел и съм сигурен, че ще продължава да бъде мисия на нейните екипи и в бъдеще. Нивото на медицината във ВМА е аксиома.
- Как се управлява Военномедицинска академи, за да не се нуждае от доказателства нивото на медицината в нея?
- За конкурса си бях написал програма за изпълнение в няколко насоки – за развитие на човешките ресурси, на материалните активи, на приходите, на учебната работа и научната дейност. Както и да се преодолее много важният дефицит от медицински офицери – едно от най-големите предизвикателства пред нас. То не може да се реши с краткосрочни проекти на парче, за него трябва да се работи отвъд хоризонта на един мандат.
- Вие как напредвате към хоризонта?
- Започнахме доста плахо преди 3 г., но в момента имаме общо 57 курсанти до 3-и курс и всеки следващ започващ випуск е изкарал с над 3 единици по-висок бал от предишния. Тази година 2/3 от приетите курсанти влизат по първо желание военен лекар, а не защото са го написали за всеки случай. Това е показателно за интереса. Програмата ще даде плодове за Българската армия след 2030 г., когато аз отдавна няма да съм в нея. Но ме ръководи убеждението, че на всички задачи във военномедицинската служба изобщо трябва да се гледа дългосрочно, а не докъдето ти стига носът. Иначе нищо няма да стане.
По същия начин имаме сериозна програма за “вербуване” на завършили медицина или студенти, на които плащаме стипендия, а те подписват 3-годишен договор с нас. След завършването отиват в поделение и имат възможност да специализират и да се развиват във военномедицинската служба, да са готови, когато се обяви конкурс по желана за тях специалност, да се явят и най-добрият да спечели. Аз самият едно време съм минал по такъв път.
На никого не се обещава, че ще се реализира независимо от моженето му. Но му се дава възможност да се докаже. Важни се резултатите. Във всички наши структури има нужда от смяна на поколенията и желанието ни е във ВМА да работят най-добрите. Смятам тази програма за една от най-важните, които поддържаме.
- С какви предимства привличате млади хора?
- Трудно можем да обещаем много високи заплати или някакви лесни благини. Даваме обаче нещо повече. Първо - да се обучават напълно за наша сметка и им гарантираме работно място да изпълнят ангажимента си към държавата и сигурна възможност за реализация. Но не просто така, а ако са добре подготвени. Завършилите с отличен успех няма да подлежат на разпределение в поделенията, както е по стандартния договор, който всеки е подписал.
- Отново не само с доброто заплащане, въпреки че е базово условие. Не възприемам идеята, че по идеалистични причини и Хипократовата клетва лекарите не трябва да се интересуват от възнаграждението си. Всеки човек трябва да получава достойно заплащане за работата си. В тази посока правим много неща. Допълнителното материално стимулиране, което е процент от клиничните пътеки, във ВМА се разпределя според приноса на всеки за изработеното. За 2014 г. сумата е 8,3 млн. Тази година до момента - 20,8 млн. Тенденцията повече работа и повече постъпления е трайна. Приходите ни от здравната каса през 2017 г. са били 49,3 млн., през 2018 г. са 56 млн., тази година до ноември – 63 млн. Разходите за допълнително материално стимулиране са съответно 16 млн., 18,7 млн. и сега - 20,8 млн. Това са пари, които са отишли при хората, включително в поделенията. Ако спазваме принципа за дялово участие, трудно ще намерим обосновка, но вече втора година лекарите в поделенията получават всеки месец по 100 лв., а сестрите – по 80 лв. Стимулираме ги допълнително, защото смятаме, че тяхната работа е изключително важна. Подходът не събаря бюджета на ВМА, но има роля за консолидирането на колектива в цялата ВМА.
Същата възходяща тенденция имаме за приходите от НОИ – в двата ни санаториума тази година са над 1,9 млн., което е 7% повече от миналата. От тези постъпления даваме 28% на персонала. Има значителен ръст и на субсидираната от Министерството на здравеопазването спешна дейност. През 2017 г. сумата е била 326 хил., сега е 565 хил., като 25% от постъпленията се разпределят за персонала със специално внимание към сестрите.
По обясними причини единствено при трансплантациите не може да се планират и следват цели, но екипите също получават 1/4 от постъпленията за тяхната дейност.
Извън държавните мерки се опитваме с лостовете, които имаме, да се грижим за справедливи и достойни доходи на всички във ВМА независимо от професията и длъжността. Отделно отпуски и други социални придобивки като във ВМА няма никъде. Човек трябва да идва на работа с желание, защото това, което прави, му харесва, но и да е удовлетворен от заплащането и кариерата си.
- Кариерното развитие за много лекари е по-важно дори от парите, благодатен терен ли е ВМА?
- За последната година двама колеги станаха професори, 7 са вече доценти, 4-ма главни асистенти, 5-има асистентни, образователна и научна степен “доктор” придобиха 11. Успяхме да се преборим с една явна дискриминация към лекарите офицери.
Те можеха да се хабилитират чак като подполковници, едва ли не пред пенсия. Инициирахме обсъждане и предоставихме аргументи за законови промени. Мотивите ни бяха уважени, за което благодарим на подкрепилите ни политици, Комисията по отбрана в Народното събрание, ръководството на Министерството на отбраната. Дискриминацията беше разбита и имаме първите два успешни конкурса за доценти капитани.
Отделно са курсовете за продължаващо медицинско обучение. През тях са преминали 860 души и това е абсолютно безплатно за кадрите на Военномедицинската академия.
Понеже звучи абстрактно, за най-обща представа ще дам пример. Един пълен тримодулен курс по ехографии за гастроентеролози струва около 8000 лева.
- Концепцията ви изпълнява ли очакването да печели хора за каузата на ВМА?
- Всичко това са модели за болнично функциониране от американската армия. Много често съм бил в болницата “Ландщул” и съм се опитвал да разбера кое прави привлекателна службата в армията, след като хирурзите, а и не само те, може да имат много успешна цивилна практика в Щатите. Отговорът е във всички тези неща – поединично наглед дребнички, но много важни и удовлетворяващи като цяло. Тези хора знаят, че излизат от кариерата в армията по-рано и много по-квалифицирани, натрупали купчина дипломи, и стават номер едно на пазара на труда. Това е и нашата амбиция - ако поискат да излязат, да знаят, че са номер едно. Като се надявам да не го пожелаят веднага, щом придобият право. А да предават опит на идващите след тях.
За 2019 г. имаме 32-ма специализанти, което е голям успех, защото наредбата за специализациите не отчита спецификата на нашата кадрова структура. Наредбата иска всеки да е на трудов договор.
Но ВМА има заповядан щат. И ако искам да назнача специализант, трябва да уволня лекар или сестра. Това е голямо предизвикателство поради силния интерес на млади хора да се обучават при нас. Удовлетворен съм, че успяхме да намерим работещ модел въпреки предизвикателството.
- Поставяте в центъра на мениджърската си визия хората, това предполага съвременни условия за работа на екипите на ВМА, но и излекувани и доволни пациенти?
- Това са двете страни на една монета. Пациентите на ВМА се увеличават, защото хората имат доверие на лекарите и избират да се лекуват тук. А това доверие е заслужено освен с качеството на медицината и с вниманието към пациентите. Държа много отношението към пациентите да е на висотата на чисто професионалните качества на лекарите и сестрите. Уволнявал съм за лошо отношение.
Когато говорим за условията за работа, трябва да се има предвид, че 2/3 от болницата не бяха реновирани от построяването ѝ. През годината успяхме да осъвременим много клиники – по онкология, ендоурология, нервни болести, функционално изследване на нервната система, съдова хирургия, обща и онкологична гинекология, спешна токсикология, ортопедия и травматология, втора хирургична клиника. Остава още 4 клиники догодина да бъдат реновирани. В момента тече ремонтът на клиниката по гръдна хирургия. Продължава и реновирането на кабинетите и хранилищата на патологията.
Но най-важното е, че в спешното отделение, където се оперира денонощно, до дни ще имаме най-съвременните хирургични зали. Създадохме перфектни условия и в двете зали, в които се извършват трансплантациите. Тези операционни са най-модерните в България по всички показатели. Подменихме част от апаратурата в много клиники.
С модернизацията даваме тласък и на инвазивната кардиология. Досега се работеше в “конкуренция” между екипите, които лекуват мозъчни аневризми и периферни съдове, и инвазивните кардиолози. Вече не се налага. Закупихме и работим с нов ангиографски апарат. Така можем да отговорим и на програмата за мозъчносъдовата болест и лечението на инсулта до 2 часа от възникването му. Закупихме и комбиниран апарат с открит ангиоскенер, какъвто има само един в Хановер. Той първо прави ангиоскениране за откриване на запушването на съда в мозъка и след това лекарят много прицелно работи за отстраняването на проблема.
За неврохирургията взехме най-съвременната навигационна система за операции на главата и гръбначния стълб, а това наложи да купим и карбонова маса и други, свързани с работата на системата пособия.
Имахме стара версия невронавигация, закупена по време на атентана в Кербала, но оттогава са минали над 15 г., а технологиите се усъвършенстват.
За болниците в страната закупихме модерни дигитални графично-скопични рентгенови апарати. Колко добри са, говори цената им – струват повече от 16-срезовите скенери. Общата стойност на ремонтите, които са извършени през последната година във всички болници на ВМА, е 21,6 млн.
През 2019 г. имаме дарена апаратура за 111 хил. и закупена за над 17 млн., 8 от които са собствени средства.
- Как се променя фокусът във военномедицинските функции в толкова динамичен живот като днешния?
- Миналата година преформатирахме отряд за бързо реагиране в отделни функционални мобилни формирования. Това е модерната линия на изграждането не само на медицинските сили, но и на армията. Така при проблем, вместо да излиза една цяла болница, поемат само тези модули, които в конкретната ситуация са необходими.
Високо се оценява участието ни в мисии зад граница. И в момента имаме хора в Мали, Афганистан и Босна. Редовно пристигат благодарствени писма от командванията за висок професионализъм на екипите ни. Това не е нещо ново – мисиите ни имат над 110-годишна история, но през последните години, откакто сме членки на НАТО, участваме наравно с останалите от алианса. Това е един от основните ни приноси. Аз самият съм работил в такава испано-италианска полева болница в Херат, където най-важните военни лекари – хирурзите, анестезиолозите и травматолозите, бяхме български екипи. Повече от 780 човека вече са ротирани в такива мисии.
Догодина ще имаме и модерен медицински трейнинг център. Американските колеги много високо оценяват проекта и предлагат да се оформим като балканска база за обучение за съюзническите армии.
Базата ще е безценна за пожарната, спасителните аварийни отряди, БЧК, обучение на лекари. Но основното е да се поддържа и надгражда квалификацията на лекарите от Военномедицинска академия.
- А на вас остава ли ви време наред с менажирането да оперирате?
- Не съм спирал. Оперирам поне 3 пъти седмично. И така ще бъде. Не е въпрос да ти остане време, времето ти стига, когато си изградиш алгоритъм да управляваш времето си в рамките на ангажиментите и приоритетите в живота.
- Това ли е бързата писта да следвате модела “само напред и нагоре”?
- Всъщност през цялото време живея с чувството за грешност, за да ме държи буден. Затова и в кабинета на началник на ВМА имам само няколко лични вещи. Когато дойде моментът, ставам, взимам снимката на синовете ми и парчето от взривилата се цистерна, която уби хора от мисията ни в Кербала, и си тръгвам.
Ако се оставиш на комфорта, заспиваш, влизаш в рутина, защото нищо не те предизвиква и си мислиш, че си вечен. Не. Не си. Дните ти на всяка позиция са преброени и единствено смисленото е да ги използваш по най-добрия начин за това, за което си отговорен.
- Талантът винаги е своенравен, как обединявате стотиците успешни лекари?
- Във ВМА наистина работят изтъкнати лекари и имат своите особености в положителния и в не толкова добрия смисъл. Но идеята ми още от заставането начело на ВМА е повече да печеля съмишленици, отколкото да командвам. Не знам доколко съм успял, но поне с хората, които наистина са големите имена и носят напред и нагоре авторитета на ВМА, се работи лесно. Кой няма да се чувства привлечен, като вижда, че му се дават възможности за развитие и условия за най-модерната медицина?
- Толкова лесно ли е да привличате и финансиране, при положение че на никоя болница парите не ѝ стигат?
- Моето виждане е, че във всичко, но особено
в медицината,
парите трябва
да се използват
умно, за да са
достатъчни
Да се намери баланс как да стигнат парите, без да бъдат ощетени пациентите.
- Как го постигате?
- Със строго научен подход.
Например едно от най-скъпите болнични пера в общия дял на медикаментите са антибиотиците. Направихме проучване какви щамове бактерии са най-често срещаните в болницата и по отделните заболявания и с какво трябва да се лекуват според световните ръководства. Всичко това е пречупено през нашата конкретна ситуация и обобщено в малка книжка с препоръчителни – в армията под препоръчителни се разбира задължителни, указания как трябва да се започне терапията при различните заболявания. Направихме строга субординация кой какво може да изписва – специализантът почти нищо, лекарят в отделението до определен списък, с нарастването на нивото на компетентност до началник на клиника все повече видове и най-широки възможности има комисията по антибиотично лечение, която се включва при най-конфликтните случаи. Два антибиотика са само с мое разрешение.
- Защото са най-скъпите?
- Напротив,
само с моя
подпис
се изписват
най-евтините
антибиотици
Единият струва 89 ст. за флакон, другият – 40 и няколко стотинки. Но тези антибиотици до такава степен са изхабени като ефект, че е безотговорно да се изписват. Всъщност нямаме никаква рестрикция за скъпи антибиотици, когато те ще бъдат ефективни. Книжките отпечатахме в достатъчен тираж, за да са налични във всеки джоб. В началото имаше съпротива, но бях твърд. Сега всички виждат ефекта и няма възражения. Отделно епидемиолозите във ВМА си вършат много отговорно работата и следят за безопасността. С общите усилия резистентните микроорганизми във ВМА намаляха двойно. А
необходимостта
от антибиотици
намаля 5-кратно
- Това ли е начинът да се спре обезсилването на антибиотиците и “производството” на нелечими бактерии?
- Когато комисия на СЗО по резистентността обиколи лечебните заведения у нас, излезе с доклад, че само една болница работи активно по въпроса - ВМА. Препоръката беше опитът да бъде реплициран. Поинтересува се един директор на болница и им дадохме цялата стратегия. Но никой друг не попита даже от любопитство. Въпрос на приоритети очевидно.
- Вашият мениджърски модел какъв е?
- Да не спирам на място и да приобщавам добрия потенциал на много хора, като давам възможност на лекарите да се съсредоточат само в медицинската област, в нея да изявят максимално капацитета си, като поемам административните и финансовите отговорности.
Изключително
негативно
се отнасям към
специалисти,
които
не дават път
на по-младите
Както и към служители от администрацията, които се смятат за началници на медицинските екипи. Ние, включително аз, служим на тези хора, трябва да им осигуряваме условия за работа, не те на нас. Това не означава, че за собствен комфорт като началник трябва да се пазиш от непопулярни мерки, които си длъжен да наложиш, защото в дългосрочен план са полезни за болницата.
Друго, в което съм абсолютно убеден, е, че трябва да си вършиш отдадено работата, независимо дали ще те забележат. Казвам и на синовете си, че няма невъзнаградено усилие да направиш нещата по правилния начин. Дори бонусът ти да е само опит от изминатия път.
