Гледайте спокойно на шпионските скандали, а магистралата, която скоро може да ни свърже, е по-важна от размяната на реплики по балкански
Тези дни братята сърби забъркаха поредната шизофрения, свързана уж с
някакви страшни
и безбройни
български
шпиони,
търсещи техните съкровени тайни. Искрено бих се радвал нашето разузнаване да разполага с мощна агентура там, но някак си здравият разум ми говори друго. Сериалът “На всеки километър”, където на всеки метър ловки български агенти громяха световните шпионски свръхсили и плетяха ловки комбинации, отдавна е в жанра “исторически с елементи на научна фантастика”. Извън художествена измислица, в реалитито на нашенската действителност майор Деянов и Митко Бомбата отдавна щяха да са разконспирирани, а досиетата им попаднали в някой вестник и щяха да имат късмет, ако просто са пенсионери.
При цялото ми уважение към нашите спецслужби, с което, така да се каже, съм закърмен, сега държавата не отделя нужния ресурс, за да бъдат на нивото, което бяха достигнали навремето. Ако по време на прехода някой беше ударен най-силно – то това бяха спецслужбите и МВР. Не мисля, че може да имаме особено мощна агентура в Сърбия. При нашата заигравка с досиетата, при която бяха изгорени маса български агенти, ми е интересно как днес чужд гражданин, особено на възлова позиция, ще се навие да ни сътрудничи, при условие че утре инфото може да се появи на първа страница на някой вестник или сайт.
Ако бъркам, ще бъда изключително доволен, защото, ако законите са гръбнакът на една държава, то
службите са
нейното острие.
Имунната ѝ
система
срещу опасностите на днешния размирен свят. А иначе разузнавателната дейност между две страни, пък били те и приятелски, е най-нормалното нещо. Не е най-приятното, но е най-нормалното, така се е сложила световната история, че дори и приятелските служби се оглеждат за това, което става и в най–приятелската страна. “Уикилийкс” осветли достатъчно как се разузнават и най-приятелските или постарому “братски страни”. Не виждам
защо сърбите
изпадат в
недоумение, че
руснаците
вършат разузнавателна дейност на тяхна територия. А какво друго да правят - да се наливат със шльокавица и да маат плескавица ли? Ще разузнават, нали за това са пратени там. И наши разузнавачи да има там, и те трябва да разузнават, както го правят сръбските им колеги у нас.
А иначе сръбските съобщения за някакъв общ разузнавателен център на българи, германци, хървати и северномакедонци вече си е теория на конспирацията от сорта на тези за рептилиите, които скоро ще ни изядат и ще отлеят към Сириус. Български и северномакедонски разузнавачи заедно срещу сърбите? Айде бе… и
сигурно между
оперативките
спорят за Гоце
Делчев
и Кирил и Методий… Да не говорим, че македонските служби дълго време бяха част от югославските и там до ден днешен любовта към Майка Сърбия е билет за успешна кариера.
И за финал. Разузнавачите са необходими не само защото откриват някакви тайни неща, а защото са и канал за обмен на чувствителна информация. Така например през 1964 г. началникът на гръцкия генерален щаб генерал-лейтенант Сакералиу извикал нашия военен аташе, който вече се прибирал в София, и му казал, че гърците са обезпокоени от нарастващата бойна мощ на Българската армия и се питат дали това е срещу Гърция. След известно време по друг подобен канал нашите го успокоили. Един вид въоръжаваме се, но война не чакайте.
Така че гледайте спокойно на шпионските скандали, така е било, така и ще бъде. А сърбите – нека да се радват на магистралата, която скоро може да ни свърже и да чакат онзи поток, дето и ние го чакахме дълго. Това е по -важно от размяната на реплики по балкански. В крайна сметка нито ние можем да си сменим комшиите, нито те.
Авторът е водещ на “Операция История” по “България он ер”.
