Ваксините са жертва на успеха си - колкото по-успешно премахват болести, толкова хората ги неглижират, казва главният държавен здравен инспектор
- Доц. Кунчев, от известно време темата “за” и “против” ваксините отново е на дневен ред. Те обаче се използват в цял свят в продължение на много години. Какво показват резултатите - има ли изкоренени заболявания вследствие на добро покритие с ваксини?
- В епидемиологията има два термина - елиминация и радикация, които са много различни. С много малко заболявания можем да стигнем до радикация, т. е. изкореняване, което значи не само да го няма заболяването, но и самият причинител да изчезне от земното кълбо. Засега това е постигнато само при вариолата, но е много важно, защото тя е отнела милиони човешки животи.
Надежда има и за други заболявания. Най-близо до целта сме с полиомиелита, наричан детски паралич - още едно тежко заболяване, което е инвалидизирало милиони деца във вековете назад. Има няколко континента, които са свободни от полиомиелит от години. Това са Северна и Южна Америка, Австралия, Европа също, но има огнища в Афганистан, Пакистан и Нигерия. Въпреки усилията на СЗО, която праща лекарски екипи там и подпомага с ваксини поради войните, които се водят на първите две места, и това, че има територии, където няма никакво урбанизирано здравеопазване, се отчита немалка заболеваемост от детски паралич. Миналата година случаите се брояха на пръсти, но тази надминаха 100.
Подобна е и ситуацията в Северна Нигерия, защото има големи територии под властта на “Боко Харам” - много близка до “Ал Кайда” организация, с отрицателно отношение към ваксинациите. Тя наказва родители и деца, и то много жестоко. Има филмчета как, като завземат някое село, събират всички деца и където намерят данни за имунизация, директно им отсичат ръцете. По такива причини не може да се постигне и целта за радикация, което рано или късно ще стане, но иска много добри и организирани международни мерки.
Има и други заболявания, които могат да вървят към елиминацията. Това значи да няма заболели от тях, но причинителят да не може да се изкорени. Ако говорим за определени територии като България и Европа, имаме заболявания, които буквално са забравени. Това се отнася за всичко, за което правим ваксинация по задължителния имунизационен календар - дифтерия, тетанус, коклюш, до голяма степен и морбили, макар че тази година допуснахме епидемия с над 1000 заболели, но няколко години наред нямахме нито един случай.
Има и други заболявания, които са по-широко разпространени, но там целта ни е да намалим заболеваемостта, без да можем да мечтаем за изкореняване или елиминиране.
Едното е туберкулозата, срещу която е и първата ваксина, която се поставя на децата още в първите 24 часа от раждането, както и хепатит В. Специално ваксината за хепатит В е една от изключително ефективните. България е една от първите страни в Европа, която я въвежда през 1992 г. В наборите, които подлежат на имунизация, почти нямаме случаи на хепатит В. Ако има единични случаи, това са деца, които не са били имунизирани или имат непълна имунизация.
Това е пример как едно заболяване, което е тежко и има сериозни последици върху живота на човека, ако го преболедува, може да бъде премахнато само благодарение на ваксините.
Подобна е ситуацията с рака на маточната шийка, но ние сме назад в този процес. Скоро Австралия публикува невероятни данни, че са се справили с него и заболяването вече не се открива сред групите момичета, които подлежат на ваксинация. Но програмата, по която се ваксинират, е училищно базирана и покритието сред момичетата е 90%.
- Има ли ваксини, които са с особена важност, и други, които могат да се пропуснат?
- Всички ваксинации са важни, но има отделни, които са наистина много важни - освен тези в задължителния календар тази за рака на маточната шийка също е сред тях, въпреки че не е от задължителните. Ваксината срещу ротавируси също е много важна, защото това е едно от най-честите заболявания при малките деца, особено през първата година и половина, когато 60% от диариите се дължат на ротавирус.
Преди няколко години приехме почти едновременно програми и за двете ваксини - срещу ротавируси и рак на маточната шийка, като ваксините за тях са безплатни и са по желание. Те претърпяха различно развитие, което е много показателно. Покритието с ваксината срещу ротавирус върви добре - средно е 30-40%, като има региони и с 50%. За ваксина, която не е задължителна, покритието е добро.
В същото време програмата за рак на маточната шийка стартира много добре - с покритие от около 25-30% в началото, но след това заради един конкретен случай, който впоследствие се оказа неверен, успехът на цялата кампания спадна драстично. Случаят беше свързан със смъртта на едно момиче, мисля, на 14 г., което имаше рядкото и генетично заболяване грануломатоза на Вегенер. След като родителите твърдяха, че причина за смъртта ѝ е ваксинацията, ние бяхме длъжни да направим максималното, за да изясним така ли е, или не. Направихме група от 16 национални консултанти по всички възможни направления. Събра се огромен медицински материал да се види това възможно ли е, има ли подобни случаи, тъй като ние може да поставяме такава ваксина от няколко години, но има страни, в които тя се ползва повече от 15 г.
В крайна сметка връзка не се откри, но комисията излезе със заключение едва след 6-7 месеца. През това време се вихриха невероятни неща в мрежата, плашеха се родители, разколебаваха се и в резултат програмата се срина. Паднахме до 2-3% покритие, а на места и под 2%. Едва тази година има леко завишаване от 3,5-4%. Крайният резултат от тази работа обаче е, че жените, които умираха от рак на маточната шийка, когато започнахме програмата, бяха 1 на ден, а сега са 1,5, вървим към 2 на ден. Всеки ден България губи по 2 жени от заболяване, което можем да предотвратим с ваксина.
- Колко може да навреди невярната информация в тези случаи?
- Много. Един от ярките примери е статия на британския лекар д-р Андрю Уейкфийлд, публикувана преди години в едно от най-известните научини списания “Лансет”. В нея пише за евентуална връзка между ваксината срещу морбили и развитието на аутизъм.
След като започнаха сериозни проверки, се оказа, че не е точно така. Никое друго проучване, при това много по-големи от неговото, не го потвърди. Тогава започнаха и проверки как той е направил своето и е стигнал до този резултат. Оказа се, че цялото му проучване се базира само на 16 случая. Освен това те са нарочно избирани, така че да отговарят на неговата теза. Уейкфийлд е имал пряката заинтересованост, защото е получил доста пари от конкурентна фирма, която разработва друга ваксина за морбили и целта е да докаже колко първата не върши работа и е опасна, за да има място за втората.
В резултат му отнеха лекарските права, списанието свали статията от електронното си издание, но белята стана. Доверието спадна, съответно и покритието с ваксинирани - първо в Англия, а после и в други страни в Западна Европа, развиха се антиваксиналните движения. И всичко това в крайна сметка доведе до последната епидемия от морбили в Европа и у нас. Умряха стотици деца в Украйна и десетки в Румъния. Всички държави около нас дадоха жертви. Ние засега държим с 1180 случая и нямаме смъртен.
- Въпреки всичко понякога се получават усложнения от ваксините, има и странични ефекти. За тях се сигнализира в система за проследяване на страничните ефекти. Какво показват данните - какво ги причинява?
- Няма лекарство на света, което да е 100% ефективно и 100% безвредно. Няма и да има. Дори най-простите медикаменти като парацетамол и аспирин имат някакви странични действия, понякога сериозни. Въпросът обаче е колко е често и колко е тежко.
Най-голямата заблуда е, че здравното министерство е заинтересовано да крие тези причини. Напротив - непрекъснато работим за това да е пълна разкриваемостта и да се проверява всеки случай, дори при най-малко съмнение. Първо, защото е важно за здравето на този, на когото се е случило, и второ, защото в огромна част от случаите връзка не се установява, което на нас ни дава достатъчно аргументи да казваме, че ваксините са достатъчно безвредни.
Преди 4-5 г., когато беше по-старата система за съобщаване на странични реакции, право да докладват за такива данни имаха само медицинските работници. Тогава имахме между 15 и 20 съобщения за нежелани реакции за период от година при 2,2 млн. имунизации и реимунизации в страната.
Сега, когато променихме системата, с цел да не изпускаме нещо и да е максимално демократична, сигнал може да подаде абсолютно всеки - от родител до съсед, като посочи за кого става въпрос, коя е ваксината и кога е направена. Това става на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата. Ние сме длъжни да реагираме на всички и да проверим. А ако имаме съмнения, да спрем употребата на тази ваксина, докато не изясним има ли реален риск.
Сега броят на сигналите се вдигна до 150 годишно. Средно около 90-95% от тях обаче отпадат, когато се проучат - не се открива връзка между дадено състояние и поставената ваксина. Останалите 10-15% имат връзка с имунизацията, като в огромната част са неща, които знаем, че се случват и са по-скоро нежелани реакции, но са част от нормалния процес на изграждане на имунитет. Майките добре си спомнят, че навремето, като правеха ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш, почти при половината от децата имаше болезненост на мястото на прилагане, зачервяване, подуване, детето беше плачливо, не искаше да се храни ден-два. Причината е, че тогава работехме с пълноклетъчни ваксини, с много повече антигени и белтъци в тях, което дразнеше. Но на мястото на прилагането да има такава реакция е естествен отговор на организма в изработването на антитела. Да, то е нежелано и неприятно, но показва, че в момента организмът работи и прави тези антитела, които ще го предпазят след това при среща с вируси или бактерии, които нормално циркулират.
Така остават по около 2-3 случая от всички, при които се открива връзка между ваксината и породилото се след това по-сериозно състояние, но никой от тях не е завършил фатално или с дълготрайни увреди върху здравето. Имало е някакъв проблем в рамките на месец до три, но всички те са завършили благоприятно.
Когато балансът е да има някакъв риск, но той да е изключително малък, а срещу този риск ти да получиш огромна полза за обществото и да го спасиш от хиляди други заболявания и смъртни случаи, е ясно, че този риск трябва да се поеме.
- На какви проверки подлежат ваксините?
- Пускането на една ваксина е процес, който отнема между 5 и 10 г. След това всяка партида наново се проверява и трябва да получи разрешително за употреба. Отделно, при всеки един случай, дори когато е очевидно, че няма връзка с някакво усложнение, но има съобщение за такова, спираме употребата на партидата, докато не получим твърди данни, че няма проблем с нея.
- Кой осъществява контрола върху производството и одобрението на самите ваксини?
- Най-напред ги контролира Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), която е най-строгият орган. Ваксините, които се използват в развития свят, се произвеждат от 4-5 фирми. 90% от тях - в Европа, което е голям плюс, защото големият капацитет е тук. Освен основния контролен орган - ЕМА, при доставка на ваксини у нас Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) допълнително е длъжна да направи необходимите изследвания и да даде разрешение за всяка партида.
- Какви нови ваксини се разработват в момента?
- Много, но това е изключително трудна работа. В много напреднал стадий е разработката на ваксина срещу малария. Има обнадеждаващи стъпки, но все още не е факт.
Малко по-добре седят нещата при ваксината срещу ебола. Там има вече 1-2 препарата, които отговарят на изискванията и даже Европейската комисия започна процедура за страните, които желаят да си закупят, да направят обществена поръчка за нея.
Разработват се и се търсят и за много други заболявания, но не много успешно. Една от най-интересните обаче е за грипа. Сред най-неприятните качества на грипната ваксина е, че е сезонна и трябва всеки сезон да се прави нова. Там също се хвърлят огромни усилия да се направи ваксина, която не е базирана на повърхностните антигени, а на сърцевидния, който е еднакъв за всички грипни вируси. Ако успеят да направят такава ваксина, ще стане като с хепатит В - имунизираш се веднъж в детството и забравяш, че грипният вирус конкретно може да ти е проблем.
Като цяло в медицината става все по-сложно да се създават нови молекули, като това се отнася и за антибиотиците. 15 г. в света не е създаван нов антибиотик и точно затова е толкова важна антибиотичната резистентност, за която непрекъснато говорим. Ако направим така, че старите медикаменти да не вършат работа, както вървят нещата сега, няма да можем да лекуваме абсолютно ежедневни инфекции.
- Като специалист как ще отговорите на страховете на всички, които имат съмнения към ваксините?
- В цялата история на медицината има 4 революционни открития, които са дали възможност на хората да избегнат много страдания и смърт.
Първото е чистата питейна вода. Второто са дезинфектантите - преди тях са умирали около 25-30% от родилките в някои региони и е било бич. Третото са антибиотиците, които продължават да играят огромна роля, въпреки че днес трябва да се справяме с проблема за резистентността.
И четвъртото са ваксините. Няма други неща, които толкова много да са ни дали. При ваксините обаче има и друг феномен - че те са жертва на успеха си. Колкото са по-успешни, толкова започват да ги неглижират хората и отношението към тях да е не толкова сериозно. В резултат на което го докарахме в ХХI век в Европа да има епидемия от морбили - заболяване, което спокойно може да бъде елиминирано, само че заради спада на имунизационното покритие и откровено неверни твърдения в публичното пространство все още не сме го постигнали.
ВИЗИТКА
lРоден на 19 октомври 1959 г.
lЗавършил е медицина в Пловдив през 1985 г.
lЗапочва работа като епидемиолог в ХЕИ - Хасково
lОт 2001 г. е в отдела за противоепидемичен контрол в Министерството на здравеопазването
lОглавява дирекцията “Надзор на заразните болести” през 2008 г.
lОт 2012 г. е главен държавен здравен инспектор
lУчаства в експертни групи на Световната здравна организация
