Земеделецът е вербуван човек от природата. Той е свикнал да му е гадно, свикнал е да му е хубаво, казва Станчо Станчев, земеделски производител и носител на голямата награда “Агробизнесмен на България 2019”
- Господин Станчев, вие сте тазгодишният носител на голямата награда “Агробизнесмен на България”. Какви качества трябва да притежава един земеделски производител, за да заслужи този приз?
- Първо, винаги трябва да намира решение, а не оправдание. Всеки проблем си има решение. Второ, да е постоянен, да не се отказва при първата трудност и да държи на думата си. Трябва винаги да е с открити карти пред всяка институция, човек, работник, партньор, за да върви работата.
Трябва да си обявяваш доходите, да не криеш, да показваш, че се развиваш. Има хора, които не го правят и затова може би не плащат данъци, осигуровки и т.н. Сигурно така е по-лесно, но е по-хубаво да си спокоен на пазара. Само тогава всичко върви както трябва.
Трето, когато произведе краен продукт, било то пшеница или лавандулово масло,
да застане зад
качеството му
и да държи
на думата си,
че всичко, което предлага, е идентично с това, което пише на сертификата. Много е важно винаги и непрестанно да се инвестира в стопанството. Не да се мисли какво ще спечели, а да се гледа в инвестицията.
Необходимо е постоянство. Не днес да засеем пшеница, тя да не стане, и догодина да си кажеш: “Аз догодина няма да сея”. Това важи за всички култури.
- Как съумяхте да се задържите 20 години в толкова трудна сфера, каквато е земеделието?
- Фирмата ни е от повече от 20 години на пазара. Моите родители я основават през 1990 г. Минават през много тежки периоди и трудности в земеделието, налага им се да се ориентират към ресторантьорството. Първо са отглеждали памук и пшеница, след като се връщат в земеделието, се захващат с пшеница, слънчоглед, царевица. През 2003 г. аз влязох във фирмата, но и днес моите родители помагат. Те винаги са до мен, както и моята съпруга. До ден днешен движим нещата, стремим се да вървим нагоре. Ние имаме всякакви култури - пшеница слънчоглед, сливи, праскови, череши. Бяхме решили и ябълки да отглеждаме, но нямаше да се справим с хората. Хората са кът. Ябълките се берат ръчно, а като няма хора, които да работят, ще изхвърляме продукция.
- Защо не поехте по друг път, различен от земеделието?
- Така съм възпитан, да остана в семейния бизнес. Имах възможност след казармата да напусна страната и да отида другаде да се развивам. В земеделието нямаше никакво развитие. Но въпреки всичко реших да остана. Родолюбец съм, нямам работа навън, искам да остана в моя град Чирпан. Нищо, че е малък и от селски тип. Трудно е,
всеки ден
е трудно,
всеки ден има работа. Между кампаниите, ако се освободи време да си заведа семейството на почивка, колкото позволи времето, почивам. През другото време винаги съм в базата - в среща, търся нещо ново, постоянно търся нещо ново.
- Кои бяха главните трудности през това време?
- В началото бях прекалено малък, но помня, че нямаше такива машини каквито са сегашните. Работеше се с едни трактори, които не вършеха толкова ефективно работата. Гледахме памук, работата по него е свързана с хора. Как те берат, дали всичко обират и т.н. Всичко се правеше със собствени средства.
Природните аномалии също оказваха влияние, а тогава нямаше застраховки. Отскоро застраховките в земеделието са честа практика, осигуряват някакво спокойствие. Винаги има кризисни ситуации, всеки ден има. Както се казва -
ние сме
вербувани,
знаем как
да посрещнем
проблема
Той се явява постоянно - инсекти, болести, градушки, пожари. Представяте ли си - невъзпитани хора хвърлят фаса си и запалват нивата. Винаги има такъв проблем, който може да те изуми. Цял ден може да е вървяло добре и вечерта да те изненадат.
При нас веднъж всичко беше много добре, черешите бяха вече като грахово зърно и на 1 май - минус 9 градуса. Всичко беше тотална щета - сливи, череши, праскови.
Земеделецът е вербуван човек от природата. Той е свикнал да му е гадно, свикнал е да му е хубаво. Ние винаги имаме решение. Когато имаш уравнение, имаш и решение.
- Откога сте на полето?
- От 1996 г. съм на полето с баща ми, бях на 13 години. Събота и неделя му помагах, защото ходех и на училище. Викаше ме да прибираме царевица, имахме много декари салвия, товарехме на ръка. Нямаше как да оставя нещата така, все пак с това се изхранвахме. Въпрос на съвест.
Голяма отговорност е, по същия начин възпитавам моя син и моята дъщеря. Жал ми е, но
знам, че някой
ден ще са ми
благодарни
Те са на 8 и 12 години, двамата ходят на спорт, а той възпитава. Помага и да се показва правилната съвест.
- Обмисляли ли сте да се откажете?
- Замислял съм се. Но съм се питал какво бих правил. Не ми хрумва нещо. Така е устроено стопанството ми, че ако имам проблем с пшеницата, знам какво ще направя, за да си избия разхода, или с черешите и т.н. Но ако се откажа от земеделието, не знам какво ще правя. Цял живот съм по спортните зали, но това не ми е алтернатива. Имах и заведения, не ми хареса, дал съм ги под наем.
- Как бихте коментирали твърдението, че зърнопроизводителите са хора с достатъчно пари, без да работят много?
- Хората смятат така, но не са на нашето място. Няма как да убедиш някого, който не се е сблъскал със земеделието. Не знаят какво е да се събудиш сутринта и първото, което правиш е да видиш дали ще вали или колко литра дъжд е валяло. Не знаят колко струва тора, работната ръка, една машина или един лизинг, или кредит. Не знаят колко струват. Не знаят, че в края на годината всичко, което виждат сега цветно, може да е черно. Много хора се пробват, но ако не могат да посрещнат проблема и да са постоянни, не се справят.
- Евросубсидиите не помагат ли за голяма част от разходите ви?
- Улесняват ни дотолкова, че през една лоша година да си платим част от рентите или тора. Да види партньорът ти, че имаш желание да плащаш, а догодина ще си направиш сметката, ще си готов. Година с година не си приличат - не са еднакви цените на тора, пшеницата, нафтата. Тези пари са доникъде, но пак са страхотна помощ.
- Вие сте и в сферата на овощарството, защо се захванахте и с това?
- Ние сме в полупланински район - винаги има странна аномалия. Имало е големи замръзвания, градушки са удряли всичко. Но те никога не удрят на едно и също място. За това имаме и алтернативи
Ако ходиш да си направиш маслото в друга, губиш огромно време, защото има много хора. И какво се получава? Цял ден си на полето и цяла нощ във фабриката. Така три месеца, скапваш се. За това направихме фабрика - за да затворим кръга. Не че искаме да сме конкуренти на партньорите си, винаги ще ги подкрепям. Ние сме едно семейство.
- Как устоявате на чуждата продукция, която често присъства на българския пазар?
- Ще ви кажа какво трябва да направим. Трябва да спрем да я купуваме, да се иска зелената карта от производителя, който дава прасковата, черешата, чушката и т.н. Както е във Франция. Може един килограм праскови да струва 5 евро, но са си техни. Гръцките са 1 евро.
Който желае -
да ги купува
Ние нашето най-хубаво производство го пращаме навън, а използваме гръцкото. Гърците правят хубави камби, ние не можем, защото климатът не позволява. Добре, нека им ядем камбите. Аз обаче гръцки череши никога не съм ял.
- Защо нашата продукция е по-добра?
- Защото по мое наблюдение
всеки българин
иска да бъде
първи
и се старае да произведе най-добрата продукция - най-голямата праскова, най-вкусната череша.
Всички, които преди над 20 години сме се захванали със земеделието, сме дисциплинирани. Свикнали сме и със, и без субсидии. Новите, които идват заради субсидиите, ще бъдат изхвърлени от пазара, ако това подпомагане спре. Те нямат работа на този пазар.
Казвам го открито, казвал съм го и в очите им. Те не знаят какво е да си зле, да работиш със стара техника, да търсиш работници. Въпреки че и аз съм карал такъв трактор преди години. Днес тракторите са на много по-високо ниво, лукс са.
Ние сме фермери, които нямаме стар трактор. Минават 5 години, фирма ми взема стария и ми дават нов. Оставили сме си 4-5 от старите само да ги гледаме, да си спомняме какво е било.
- Отглеждате и лавандула, и маслодайни рози. Страната ни е на челни позиции при тези култури. Има ли шанс да станем първи в света?
- Качеството на розопроизводството и това от лавандулата е много добро. Има колеги обаче, които не са наясно и сеят неподходящи сортове. Така се разваля качеството. Тези с неподходящи сортове отпадат и продукцията им е в складовете, не може да се продаде. Нашите сортове като “Юбилейна дружба”, “Хемус” са качествените и за тях винаги има пазар. На мен
тази година
ми купиха
продукцията
на момента,
аз не можах даже да видя какъв цвят е. Смея да твърдя, че получих едни от най-добрите цени при лавандулата.
За розовото масло е по същия начин. Хората се подлъгват, някои сортове давали голям добив, сеят ги - много цвят, но нямат масло. Не ги купуват и те отпадат от пазара.
И тук е много трудно с работниците, има и голяма част сив пазар, който изкривява. Ние трудно учим сезонните работници как да действат правилно, за да спори работата. После имаме проблем с брането на череши и т.н. Те не идват на работа, черешите започват да капят по земята, а ние търсим алтернативи, машини. Вместо да подпишат договор и да работят целогодишно във фирма като нашата, те искат да получават помощи. Или излизат и казват: “Няма работа, съсипаха я тая държава.”
- Голям е натискът от държави като Китай например. Как може да се справим и да сме конкурентоспособни?
- Китай не може да ни е конкуренция за лавандулата. Опитват се да ни бъдат конкуренция за розовото масло, няма да успеят. Ако ние предлагаме качество, те не могат да се мерят с нас. Ако лавандулата е станала навсякъде, ще има навсякъде. Няма да има само в България или Франция.
В Китай в момента се стремят да направят розоварни. Искат да имат като нашата роза, те имат такава,
но маслото не е
като нашето
Макар че е забранено вече българско масло да се вкарва в Китай, китайците си купуват от нашето. Те знаят за какво качество става въпрос. Много са като численост, с всяко едно нещо могат да ни бъдат конкуренция. Всеки,
ако засее едно
декарче, пак ще
са ни конкуренция,
но няма да постигнат това качество. Дори и цял ден да им пеят песни за дракони.
- Ако млад човек ви попита дали има смисъл да се захваща с толкова сериозна дейност като земеделието, какво бихте го посъветвали?
- Ако е свикнал да не бяга от проблема, нека се захване. Ако
бяга от
проблема,
нека се захване
с нещо друго
Там, където можеш да избягаш. Има сладост в земеделието, има и горчивина. Но не можеш да избягаш от природата, както не можеш да избягаш от гена си.
Станчо Станчев бе отличен с голямата награда “Агробизнесмен на България” на тазгодишния конкурс, организиран от вестник “Български фермер”. Той е управител на СД ,,Ерато СИК ”. Фирмата е основана и регистрирана на 5 октомври 1990 г. с трима съдружници. Базата ѝ се намира в с. Медово, община Братя Даскалови. Тя е единствен арендатор на земеделската земя в землището на селото. Основната дейност е земеделие и търговия.
В момента дружеството обработва 14 000 декара земеделска земя в землищата на с. Медово и на с. Долно ново село, в това число 2000 дка собствена. Отглежданите зърнени култури са пшеница и слънчоглед - 12 000 дка, а трайните насаждения - маслодайна роза, лавандула и овощни градини с череши, сини сливи и праскови, са 2000 дка. Притежава агроаптека в с. Братя Даскалови, която предлага голямо разнообразие от семена, торове и препарати за растителна защита. През 2017-2018 г. в с. Медово изгражда и въвежда в експлоатация модерна дестилерия за преработка на етерично -маслени суровини.
Дружеството е в много добри бизнес отношения с всички свои партньори и с всички финансови и други институции, с които работи, и е с много добро име на пазара като производител и търговец.
