Публикуваме отново найчетените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал 118 188 прочитания
В Саудитска Арабия – най-бедната държава на планетата преди откриването на нефтените находища през 1941 г., днес можеш да бъдеш много по-щастлив пенсионер дори от колегите си в Норвегия и Швейцария.
Там най-високите пенсии достигат 16 хиляди долара на месец, а пенсионната възраст, вместо да се увеличава като навсякъде по света, намалява. За последен път през 2018 г. от 62 на 60 години. В страната на петрола най-бедните се пенсионират с по 800 долара на месец, а натрупалите добър стаж на високи позиции получават и еднократна надбавка, когато казват сбогом на работата. И само този бонус варира между 60 хиляди и 150 хиляди долара.
В Европа най-добре са пенсионерите в Люксембург и Норвегия – средно взимат по 4000 евро на месец. Гърците, въпреки че им ги намалиха в кризата, получават по около 2000 евро, а чехите и португалците – средно по около 1000.
Нашите пенсионери, разбира се, са най-големите мизерници в Европа. С под 200 евро на месец средно обезщетение, ние сме зад Румъния. А турците, които уж са в тежка финансова криза, получават пенсии почти 5 пъти по-високи от българите.
Сега, когато избухна скандалът с парите за пенсионерите, вече няма абсолютно никакво съмнение, че в България най-добре е абсолютно сам да се погрижиш за старините си. Всъщност една от най-глупавите грешки в мисленето ни е, че пенсията е ангажимент единствено на държавата. И когато в добавка държавата се управлява зле, катастрофата е неизбежна и сметката винаги се плаща от хората.
Самият пенсионен модел у нас е тотално сгрешен. Първо ти удържа държавата, която обаче реално изхарчва всичко на момента, за да посреща текущия дефицит. И това не се случва само сега, а и в годините на социализма. И понеже в един момент става ясно, че дефицитът в НОИ е огромен и няма възможност да се изплащат справедливи пенсии, идва 2000 година с идеята хората да влагат и в частен фонд. Само по себе си това е тотална глупост и абсурд – задължаваш населението да се доосигурява, забележете, “доброволно” в частен фонд. Тук започват, естествено, да ти се налагат някакви такси, защото тези частни компании трябва да печелят. Отделно, когато публичните средства отиват в частни ръце, винаги има риск. Особено когато тези фондове играят с нашите пари на борсата. Въпреки че са задължени да купуват само държавни ценни книжа, имоти и да търгуват на фондовата борса с акции на първокласни компании, винаги има риск.
Няма да се оплитам в цялата история на кражбата на българските пенсии.
Едно е сигурно обаче - пенсионната система е несправедлива. Удържа ти се много, а накрая ти се дават трохи за хляб и кисело мляко.
В тази ситуация, колкото и това да звучи абсурдно, най-добре е всеки да се спасява поединично, като заделя сам средства за годините, когато вече няма да работи.
Държавата ти управлява парите зле, а в частните фондове въобще не знаеш какво се случва. Ако започнеш обаче да спестяваш пари в банка още от 20 години, вместо да ти ги взима държавата и фонда, знаеш, че поне има фонд за гарантиране на влоговете. Максималната сума, която ще ти бъде възстановена в момента, ако се случи нещо с банката, е 196 хиляди лева.
Така че в най-лошия случай оставаш с гарантирани 196 хиляди лева в сметката. Тази сума се спестява за 40 години при месечна вноска от по 400 лв., без да броим лихвите на банката.
Ако приемем, че ще живееш 20 години в добро здраве след пенсиониране като швейцарците с техните уникални медицински грижи за стари хора, ти остават по 9800 лева на година. Това прави по 816 лева на месец, което за момента минава за доста добра пенсия в нашата бедна страна.
В момента държавата и частният фонд ти прибират около 250 лв. на месец при средна заплата от 1253 лв. Ако спестиш тези пари, за 40 години те ще натрупат 120 хиляди лева в сметката ти, без да броим банковата лихва. Напълно достатъчно за краткия живот като пенсионер при българската система на здравеопазване.
