Друг служител на реда се скарал на актьора с думите: Аз те видях да караш а насам, а натам, ще вземеш да се фраснеш някъде. Знаеш ли какво погребение ще стане? Ще се събере половин София. То и ние ще се видим в чудо, като ни набарат сутринта”
Георги Мамалев е един от най-добрите български актьори. Той е роден в с. Мамарчево на 5 август 1952 г. . Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев. Влиза в трупата на Народния театър през 1977 г. Там участва в редица пиеси като “Опит за летене”, “Сън в лятна нощ”, “Чичовци” и др. Сред най-емблематичните му роли в киното е тази на Гошо от филма “Оркестър без име”. След него с Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, който прераства в телевизионното предаване “Клуб НЛО”.
- Г-н Мамалев, репетициите за спектакъла “Спомен НЛО”, чиято премиера е на 20 декември в зала 1 на НДК, вече са започнали. Как протичат?
- Добре, защото основното, което ми прави впечатление, е, че колегите си знаят нещата. Песните са много познати, може би ще се наложи да направим съкращения по програмата, но това тепърва предстои, защото искаме да бъде около 2 часа, не повече. За жалост, няма да може да включим всички песни, както и всички скечове. Ако има 3-4 скеча, те ще бъдат посъкратени. Както сочи и заглавието “Спомен НЛО” - в тях ще има някакъв спомен. Все пак сме се постарали материалите да бъдат много смешни.
- Да очакваме ли нови скечове в спектакъла?
- Нови скечове има, но те пак са по линия на спомени за герои от “Клуб НЛО”. Например скечът на тримата в кухнята е изцяло написан наново, защото трябва да е актуален.
- Как дойде идеята да възродите смеха, който носи предаването “Клуб НЛО”, под формата на спектакъл?
- Идеята за спектакъла е на композитора Стефан Димитров. Аз, Тончо (Токмакчиев) и Камен (Воденичаров) изпълнихме една песен, която той беше написал специално за нас - да я представим на големия концерт за неговата 70-годишнина, който пак беше в зала 1 на НДК. След няколко дни ни почерпи, всъщност тогава му беше рожденият ден, а големият концерт беше няколко дни преди това. В един момент ни каза: “Момчета, имам една идея”.
Правя едно уточнение, нито една песен от “Клуб НЛО” не беше изпята на юбилея му. Много хора питаха защо. А се оказа, че най-много песни Стефан е написал именно за НЛО, а не за всички останали певци и състави. За НЛО е написал някъде към 70 песни, а може и да са повече, защото те започнаха да излизат на големи плочи. Минахме на касети, а след това на CD. Сега част от нашето творчество го има вече и на флашки.
Всъщност ние сме като
някакви динозаври, ние
сме като “Ролинг Стоунс”
(Смее се.) Аз имам вкъщи и плочите. Обложките им даже бяха нарисувани от големия художник Доньо Донев. Всичко е класика. С втората тава спечелихме диамантена плоча на “Балкантон” с продадени над 300 хил. плочи. Бяхме на първо място. Тогава аз, Велко (Кънев) и Павел (Поппандов) деляхме 1,2 десети стотинка на продадена плоча. (Смее се.) Ако беше през капитализма, можехме да се изхранваме дълги години. Който иска да хване химикала и да изчислява. Все едно в един 300-хиляден град във всеки дом да има плоча на НЛО.
Та говорехме за Стефан Димитров. Той ни каза на юбилея си, че не е включил песен на “Клуб НЛО”, защото е имал идея те да бъдат напълно отделно. Затова каза, че не е добавил и една от предаването, а те наистина са много забавни, запомнящи се, шлагерни. Абе така да се каже, песни на народа.
- Те наистина са много забавни, как ги селектирате за спектакъла?
- Е, не може да включим всяка. Гледаме да изберем най-доброто. Останаха много запомнящи се парчета, но не може, няма как. За да бъде класика, искаме концертът да бъде не повече от 2 часа. Най-трудното, което ни очаква в процеса на репетиции и на работа, е сгъстяването на материалите, ако може от тях малко да посъберем. Очевидно е, че песните ще си останат в запас. Може някоя да я оставим за бис.
- Ще ви върна малко назад, за да ми разкажете как стартира предаването “Клуб НЛО” по БНТ.
- НЛО се появи случайно, както и телевизионното предаване. Ние правехме един голям концерт в НДК и го заснехме. Същевременно в националната телевизия се получи някакъв фал и тяхната програма за 1 януари не се получи. Оказа се, че те нямат какво да покажат на зрителите. Същевременно директорът на телевизията Иван Гранитски бе поканен на концерта с цел да ни види и евентуално да започнем предаване там, но това са много трудни неща - да влезем така през главния вход.
Той забелязал, че цялото
нещо се заснема. Ние го
правехме частно, за нас си,
сами инвестирахме пари
Обади се и каза: “Абе, какво става с вашия концерт? Искам да се срещнем”. Отидохме при него и отново ни попита: “Какво стана с концерта в НДК? Видях, че го снимате, получи ли се?”. Ние го заснехме и монтирахме. Боряна Пунчева му беше режисьор, след това стана режисьор и на предаването дълги години, при това много успешен. Гранитски попита: “Не може ли да го премонтирате до дължина час и половина, колкото ни трябва?”. Боряна каза да, ако ѝ дадат позволение да ползва монтажните им. Дадохме записа с концерта. От една страна, вече имахме благоразположението на телевизията, а от друга, възможността, пък и бяхме доказали, че имаме добро отношение към медията. Веднага бяхме реагирали, за да помогнем.
Те го излъчиха на първи януари. Беше гледано с голям успех, хората много го харесаха. Говореше се, че е по-хубаво от програмата на 31-и, което е чудесно, защото на 1-и човек не толкова се весели, той изтрезнява и си почива. Вече от телевизията проявиха интерес към нас. Написахме концепция, те ни одобриха и започнахме “Клуб НЛО”, което си беше семейно предаване. Публиката беше от 5- до 85-годишни. То се излъчваше в петък или събота. Понякога съвсем опустяваха улиците, като го пуснеха. Един таксиметров шофьор разказваше, че жена му работела в друга конкурентна телевизия. По време на нашето предаване там вървяло друго. В тяхното включвали телефонни обаждания на зрители. Тя обяснявала: “Почне ли НЛО, телефоните замлъкват”.
- Често ли ви заговаряха така ту в таксито, ту на улицата?
- Разбира се. Има реплики, които хората са запомнили. Например от скечовете с тримата в кухнята, които бяхме Велко, Антон (Радичев) и аз. Помнят репликата, която казах: “Как ми звучи телефонът международно”. А аз не казвах международно, а “межународно”, героят беше такъв. Хората обаче си го казваха международно.
“Тъкмо си бях легнал на диванчето в хола и
телефонът ми
звъни, ама
някак си така
межународно
ми звъни.
Вдигам го -
Доналд. Кой Доналд?
Тръмп, разбира се”
Аз няма да разговарям с когото и да е там, мене ме търсят такива хора. “Той вика: Жоре, как си, а аз веднага му отговарям: “Тръмп, не разбирам нищо от прически”, това ще го има в спектакъла.
Понякога хората като закачка към мен или започват да говорят за “Оркестър без име” с “Айде бе, Гоше, кокошките спряха да снасят”, или казват: “На мен нещо телефонът ми звъни международно”. (Смее се.) Този герой от тримата в кухнята е много интересен, защото непрекъснато поляга на диванчето. Какво работи тоя човек? А и тъкмо си полегнал, дори не може да си почине малко, веднага му звъни телефонът.
- Вие имате ли любим образ от “Клуб НЛО”?
- Няколко са. Много харесвах пресцентъра на МВР, който също ще е в спектакъла. Много ми допадаше Иван Иванов Иванов Луков, който беше 4-о поколение държавен служител. С Чочо (Попйорданов) имахме страхотен дует Бат Сали и Седефчо. Те двамата правеха страхотни открития. Велко пък беше Старшинката, а редник Каракочев беше Чочо. Уникален скеч. Уникален! Хората ги гледаха и запомняха тези неща. Примерно за Седефчо един полицай се беше обидил. Колегите му си правили майтап.
- Полицаят ли ви го каза?
- Спряха ме двама пътни полицаи. Единият весело към мен: “Ей, какво става”, а другият гледа сериозно и после казва: “Абе, вие защо го кръстихте тоя герой Седефчо, защото и аз съм Седефчо и колегите често ми се подиграват”. Ама какво да правим, не сме знаели, че така ще стане. Много пъти му се извинявах, хубаво, че не ми взеха книжката. (Смее се.) Но другият беше голям почитател на предаването.
Следващ случай. Веднъж ме спряха и полицаят казва: “Колега, как сме, бе?”. Викам му “Виждаш, карам”. “Я дай тук документите”. Викам: “Забравил съм ги”. А то беше едно лошо време. “Абе ти остави документите, ама аз те видях да караш а насам, а натам, ще вземеш да се фраснеш някъде. Знаеш ли какво погребение ще стане? Знаеш ли какво? Ще се събере половин София. То и ние ще се видим в чудо, като ни набарат сутринта, ще ни скъсат гьона същия ден. Внимавай малко бе, човек”. (Смее се.) А аз след това се прибрах до вкъщи едвам-едвам, защото само това ми беше в главата. Полицаят се загрижи какво погребение ще имам. (Смее се.)
- Какъв беше великият Велко Кънев на снимачната площадка?
- Велко Кънев беше от тези артисти, за които спокойно може да се каже много голям актьор. Той е изключително рядко надарен актьор. Аз не го засякох във ВИТИЗ. Неговият клас при Апостол Карамитев завърши и ние влязохме при него. За жалост, ние за разлика от тях, които бяха 4 години под негово ръководство, имахме само една среща с Апостол Карамитев, след което той си отиде завинаги. До известна степен поне мога да кажа, че съм избран да бъда в класа му.
Велко съм го гледал, те тогава играеха в 4-и курс. Невероятен актьор още оттогава. Направи ми силно впечатление. Веднага се запознахме, значи това е било 1982 година. Тогава озвучавах първия си филм “Като песен”. В “Оркестър без име” вече станахме приятели, а
в Народния театър бяхме
заедно в една гримьорна,
наречена “Младежката
гримьорна”
След това направихме пародиите на братя Аргирови. Започнахме много да пътуваме за участия из България. След това тръгнаха нещата с НЛО, та до времето, когато Велко за огромно наше нещастие ни напусна. Изключителен артист беше! Аз имах голям късмет и щастие да играя с него и в театъра, и в киното. Просто няма такъв артист в момента. Загубата е много голяма да си отиде толкова голям актьор. Така трагично се получава, че няма като че ли толкова ярък и силен артист, който да го замести. Така че е късмет, че съм имал щастието да работя с него.
Благодаря на Бога и на
съдбата, че ме срещна с
такъв голям актьор и
приятел като Велко Кънев
С него сме и земляци. Той е от Елхово, аз съм от село Мамарчево, което е на 18 км.
- В “Спомен НЛО” ще отдадете почит и към него, и към Чочо Попйорданов, така ли е?
- Ще има 2 мин и половина поклон от наша страна към тях и едно мило напомняне за някои от емблематичните им роли, може би не само в НЛО. То ще бъде като един звезден спомен, като проблясване и за двамата. Думите, които те заслужават, не са точни. Чочо и Велко винаги ще бъдат в НЛО, защото бяха в основата му - в най-хубавите, най-бурните и най-плодотворните години на предаването. Светла им памет и на двамата.
- Имало ли е скечове или теми, които не са ви позволявали да играете?
- Имало е проблеми за някои песни. Със Стефан Димитров имахме една песен “Норка, норка, норка, да има всичко за Тодорка”. Режисьорът вика: “Стефане, какви са тия работи, каква е тая Тодорка”. Стефан отвръща: “Ами какво, да има норка за Тодорка”. “Как бе, това е другарят Тодор Живков. Хората ще си помислят: Гледай го сега, то има всичко за другаря Тодор Живков”. И така свалиха песента. Имало е такива моменти, но да не се преструваме сега на някакви борци за демокрация или борци против комунизма. Откровено казано, не сме били такива. Нашите текстове бяха злободневни и забавни, затова хората ги пееха навсякъде от 5-годишни до 85-годишни. Те все още си спомнят за НЛО. На 20 декември от 20 часа в зала 1 на НДК може да дойдат да изпеем заедно песните и да се посмеем на скечовете."
