Местните избори отминаха. Дойде времето да говорим за последствията от тях. Първото проучване на “Тренд” след вота за местна власт дава някои от отговорите.
Местните избори са последното изборно състезание между партиите преди очакваните парламентарни избори. От началото на този мандат въпросът за парламентарните избори - дали редовни, или предсрочни, сигурно е най-задаваният. Резултатът от вота за местна власт обаче до голяма степен вече ни дава по-ясен хоризонт - редовни парламентарни избори през пролетта на 2021 г. Общественото мнение по-скоро също споделя това - 60% смятат, че правителството ще изкара пълен мандат. Разбира се, трябва да се направи уточнението, че това е най-вероятният сценарий от днешна гледна точка. Могат да се появяват всякакви форсмажорни обстоятелства, които да объркат всички планове.
Фактор, който дава относително спокойствие на управлението, е икономическата ситуация. Освен обективните макроикономически показатели, които стоят добре, усещането за оптимизъм за икономическите перспективи също е налично Въпреки че най-голям дял са убедените, че няма да има някаква промяна, сравнението между оптимистите и песимистите е в полза на първите.
Друг традиционен ефект от местните избори - бонус за победителя. Електоралният въпрос съвсем ясно регистрира това - дистанцията между ГЕРБ и БСП е 5% от всички интервюирани. Управляващите трябва да имат предвид обаче, че този бонус бързо може да бъде изхабен. Само 1-2 по-шумни скандала и ГЕРБ ще се върнат на старите нива.
По-любопитното обаче ми се струва друго. Дали ще има някой, който ще се възползва от евентуалната ерозия на управляващите. БСП трайно не се възприема за алтернатива на настоящото управление и не успява да се възползва от грешките на управлението. Местните избори бяха поредно доказателство за това.
Електоралните нагласи през ноември показват обаче и нов претендент - партията на Слави Трифонов със своите малко над 5%. Но избирателят тепърва ще се запознава с тази формация, хората в нея, политическите им позиции и прочее. Това може да значи и потенциален ръст, но и определени рискове. Въпросът е дали партията на Трифонов ще бъде познатият ни вече тип антисистемен играч с подкрепа от типа на Янев, Бареков, Марешки, или нещо по-голямо. Всякакви прогнози от днешна гледна точка обаче биха изглеждали твърде несериозно. Доста е рано. “Няма такава държава” тепърва ще си търси място на терена.
