Още акценти от интервюто с вицепрезидента:
Инициативата на “24 часа” е важна - разглеждам я като пилотен проект, в който да се включат много българи, в отворена дискусия без забранени въпроси и “изтрити мнения”
Можем да се обърнем към хората и с въпроси в специална интернет платформа
30 г. по-късно бетонът и бодливата тел са разрушени, но са останали стените в умовете ни
Нуждаем се от обща цел, която е просперитетът на държавата, и от събиране на националната енергия, за да я постигнем
Никой отвън няма да ни реши проблемите, нито месия със свръхвъзможности. Сами трябва да се справим
Властта може да не се вслуша в предложенията на хората, да ги счита за излишни, може да има програма и виждане. Но тя поема отговорността за това. И като не отговори на очакванията на хората, на следващите избори си заминава
Само конфронтация не стига, само показване на грешките не е достатъчно. Хората искат бъдеще
- Г-жо Йотова, подкрепихте инициативата на “24 часа” за разговор за бъдещето и следващите 30 г. Защо е необходим такъв?
- Добре е час по-скоро да започне. Току-що преминалите местни избори, “разговорът” за 30-те години от промените, България днес - икономика, финанси, екология, граждански права, всеки един от тези поводи си заслужава. Ако се страхуваме от тази дискусия, рискуваме да продължим така през следващите 30 г., да тъпчем на едно място и да изгоним окончателно активните хора от страната.
- В състояние ли сме да продължим напред?
- Да. Не е вярно, че хората са апатични и нищо не ги интересува. Често ми задават въпроса “Какво правим оттук нататък?”, дават своите предложения, критикуват, но са загубили вяра, че някой ще ги чуе. А идеите са сериозни, заслужават внимание, надскачат нивата на политиците.
Разликите се видяха в оценките за изминалите 30 години. Фейсбук се оказа удобна форма, за да се кажат няколко изречения без особен ангажимент. Официалните дебати заложиха на кресчендото, кой е по-виновен, свършил или не е преходът. Сякаш ще ни стане по-леко на всички, ако си кажем - свършил е! Кой ще повярва, когато цели семейства още напускат страната, все повече българчета се раждат навън, а икономическите ни показатели са по-близки до развиващите се страни. В нощта на изборите най-честата дума беше демокрация. Оказа се, че 30 г. по-късно бетонът и бодливата тел са разрушени, но са останали стените в умовете ни.
- Партиите и правителството непрекъснато предлагат програми...
- Очаквах, че въпросът ви ще продължи с това, че никой не ги чете. Има причини. В програмата за развитието на България до 2030 г. са преписани целите на ООН за устойчиво развитие. Но къде е България в тези цели, в коя икономика ще хвърлим сили и потенциал, откъде ще дойде качествената промяна на живота ни? Как ще вдигнем стандарта на всекидневието ни? Тези отговори не намерих. Затова е важна инициативата на “24 часа”. Разглеждам я като пилотен проект, в който да се включат много български граждани, в отворена дискусия без забранени въпроси и “изтрити мнения”.
12 г. след членството в ЕС продължаваме да бъдем сред последните в класациите. БВП на глава от населението е далеч по-малък от средния за европейските страни, а за хората от Северозападния регион се полагат едва 20% от средствата за мнозинството граждани на Европа. На 26-о място сме по условия за правене на бизнес, което означава, че нито външни, нито вътрешни инвестиции са добре дошли. 1/4 от населението е под границата на бедността, а всяко 10-о дете в начална възраст не е на училище. Най-много работещи бедни и най-много млади хора, които нито се образоват, нито се обучават, нито работят. Няма електронно управление. 2/3 от българите не могат или по друга причина не работят с цифрови технологии, което означава, че компютрите се ползват най-вече за социални мрежи и скайп. Това са официални данни, публикувани наскоро. Не искаме да живеем повече така. Инерцията ще ни заличи. Никой отвън няма да ни реши проблемите, нито месия със свръхвъзможности. Сами трябва да се справим.
- И какво може да се направи? Само с дискусии не става, има нужда от конкретни мерки, които правителството да предприеме.
- Не е така. Правителствата също имат таван. Колкото по-малко чуват хората, толкова този таван е по-нисък. Не мога да си спомня по кой важен национален въпрос бе проведена последна дискусия. Тактиката е друга - властта взима решения и като срещне народното недоволство, прави крачка назад. Затова политиките са на парче. Предложенията, които правят професионалните гилдии, учените, научноизследователските центрове, са стойностни, но трябва да бъдат чути. Властта само би спечелила.
- Как може да се случи това?
- Чрез по-добро управление. Най-добре е дискусията да бъде организирана от местната власт, от кметовете, както във всяка правова държава. Те са най-близо до гражданите, сега встъпват в длъжност, имат енергия.
- Как ще бъдат мотивирани кметовете да проведат такъв разговор?
- Зависи от амбицията им, от подготовката им, нали обещаваха, че ще чуват своите избиратели. Трябва заедно да решим как ще се развиваме, какви и колко инвестиции са необходими, за да има производство и заетост. Кой по-добре от властта по места може да направи този анализ? Кой да бъде българският етикет – високите технологии, туризмът или селското стопанство? Трябва да се знае, за да може оттук нататък цялата друга система, обвързваща с образование, териториални баланси и разпределение, да има последователност. Вижте другите бивши социалистически държава. “Кибер-Естония” - така наричат малката държава, за която казват, че се е превърнала в “прибалтийски тигър” с много високо развити технологии. Чехия заложи всичко на икономиката, Словакия изведе на първо място селското стопанство. Крайно време и ние да решим, макар и закъснели поне с едно десетилетие.
- И как си представяте съдбата на резултатите от подобни дискусии - ще стигнат ли до управляващите реално, или ще отидат в кошчето?
- Пътят е един - събраните мнения през местната власт и Сдружението на общините до националните институции. Добрите управници ще чуят. Властта може да не се вслуша в предложенията на хората, да ги счита за излишни, може да има своя програма и виждане. Но тя поема цялата отговорност за това. И когато не отговори на очакванията на хората, на следващите избори си заминава.
Кметовете не трябва да се страхуват от министрите и премиера, че който говори открито, няма да има пари от бюджета.
- Но тази зависимост я има, упреците са, че се дават пари на едни общини, на други не?
- У когото са парите, той определя играта. У нас е така. Отдавна мисля, че трябва да се даде реална самостоятелност на местната власт. Повече правомощия на кметовете и общинските съвети да разполагат с приходите си, за да вдигат и стандарта на живот. Тогава ще има истинска конкуренция между българските общини. Повече хора ще излязат да гласуват, защото ще знаят за какво, а и гражданският контрол ще бъде по-голям.
- Ще мотивираме ли по този начин младите хора да участват?
- Много разчитам на т.нар. имейл поколение. Защо не направим широка интернет платформа, в която с един много детайлно разписан въпросник да се обърнем към хората?
- Като интернет референдум ли?
- Да, виртуален референдум. Имаме достатъчно специалисти - политолози, социолози, хора, които се занимават със социални науки, специалисти от БАН. Те ще обобщят предложенията.
През местната власт, чрез интернет можем да достигнем и до най-малките населени места. Трябва да чуем тези хора. Не можем да си позволим в малка България център и периферия, не можем да концентрираме всичко в 4-5 големи града. Българите зад граница също ще се включат. Надявам се чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си като граждани. Живеем в разтрогнато общество, сякаш единствено общата територия ни събира. Нуждаем се от обща цел, която е просперитетът на държавата, и от събиране на националната енергия, за да я постигнем.
- Затова обаче не са ли виновни и политиците, които винаги търсят конфронтация и така допринасят много за разделението на хората?
- Политическата класа се ражда от нас. Ние избираме политиците, те създават институциите. Затова е важно да се гласува. А в последните години хората не искат, защото не се чувстват представени, смятат, че нищо не могат да променят.
- Каква е политическата картина след тези избори?
- Не виждам особени промени след изборите. ГЕРБ има своите проблеми. Г-жа Фандъкова е избрана с малко повече от 200 хил. гласа от 1,3 млн. столичани. Това ако не е знак?! БСП можеше да спечели на повече места. Лесно е да говорим за партийните интриги, но партийните централи ще направят изводите. Направи се сериозен пробив, някои от кметовете спечелиха истински мажоритарен вот.
- Не беше ли Мая Манолова мажоритарен кандидат?
- Да. Малко не ѝ достигна, за да спечели изборите в една много трудна кампания. Друг е въпросът дали точно такава трябваше да е собствената ѝ кампания. Само конфронтация не стига, само показване на грешките не е достатъчно. Хората искат бъдеще. В политически план те оценяват, когато си автентичен. Ще ви дам няколко примера. Пенчо Милков в Русе - един млад човек, каза какво трябва да стане в града и пожела за това енергията на всички свои съграждани, заложи на единението. В Стара Загора Живко Тодоров направи най-добрата кампания за младите хора, бе единственият кандидат, който говореше за култура. В Добрич Йордан Йорданов, компетентно, в детайли говореше за конкретния квартал, улица, къща. Станислав Владимиров в Перник е типичният пример за млад човек, който не гледа само в огледалото за обратно виждане и не хвърля цялата вина на предишната администрация за това, че в ХХI век на 20 км от столицата ще има воден режим. Спокойно каза какво трябва да се направи. Ето го мажоритарният елемент. Но, за съжаление, много малко в рамките на държавата.
- Президентът заговори за дискусия за промяна в изборните правила, партиите също вече обсъждат такива. Трябва ли да се въведе машинно броене на бюлетините?
- Трябва и да се гласува, и да се брои машинно. Но това е само част от проблема. Изцяло подкрепям идеята на президента, че трябва да има среща във възможно най-широк формат, за да се види къде са грешките, злоупотребите. Който бойкотира срещата, означава, че или приема така да продължим, или има интерес от засилване на напрежението и недоверието на гражданите. Нямаше политическа партия, която да не се оплаче в нощта на изборите, значи очевидно има дефекти. Къде изчезнаха 100 хиляди гласа в София между двата тура? Някой трябва да обясни. ЦИК обвини областната управа. Не зная защо от областната управа замълчаха, а хората не вярват нито на едните, нито на другите. Как искаме да гласуват след това?! Гласът на половин милион българи се оказа невалиден. В една Португалия например невалидните бюлетини са под 2%. По-тревожната статистика са онези българи, за които не се отнасят купеният вот, корпоративният натиск, политическото влияние. Те останаха вкъщи, не намериха аргумент да гласуват. Една немалка част отиде до урните, за да каже, че не подкрепя никого. Управлението на българските градове и села е избрано с малко повече от 1/3 от българите. Това е диагнозата, която хората сложиха на политическата система.
- Да погледнем и към европейската сцена. На 30-ата година от промените какво виждаме?
- Нямаше еуфория в отбелязването на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена - стената на срама. Не дойдоха пред Бранденбургската врата световните лидери, както преди 10 г. Нямаше желание за равносметка. Кризите засилиха разочарованията. Вместо защита и адекватни решения избуяха популизмът и радикализацията. 57% от източногерманците се чувстват като хора втора ръка в сравнение със съгражданите си от западната част. Преди 30 г. мислехме за обединение, за отпадане на предразсъдъци между Изтока и Запада. Не е лесно. Разширението с първата вълна бивши социалистически държави през 2004 г. роди заплахата от “полския водопроводчик”, месеци по-късно Конституцията на ЕС бе блокирана от референдумите във Франция и Холандия, заплахата от работната сила на българи и румънци след 2007 г. роди “Брекзит”. Затова трябва да бъдем силна и развита страна. От тази позиция можем да се борим с предразсъдъците.
- Отпадането на мониторинга стъпка в тази посока ли е?
- Отдавна трябваше да отпадне. Да си свършим работата докрай. Позицията ни трябва да бъде аргументирана, издържана, но твърда.
През пролетта ще се преразглежда шенгенското пространство. Трябва да бъдем готови и вече да изработим позиция. Такава трябва да бъде националната ни политика на всички нива, не можем да се делим.
- Още една много важна тема - как ще коментирате предложението на управляващите за 250 лв. минимална пенсия и за неплащане на първия ден от болничните?
- Груба грешка. Ще попитам г-жа Дариткова не като председател на групата на ГЕРБ, а като лекар - кой точно анализ я убеди да направят това предложение? Какво означава то? Че институциите гледат на българските граждани като на потенциални измамници? Или по този начин казваме, че всички лекари злоупотребяват? Коя е финансовата сметка, че това ще донесе страхотен приход за бизнеса? Преди 10 години Чехия въведе тази мярка, сега се отказа от нея със закон.
Що се отнася до пенсията – искам да припомня на част от партньорите в коалицията, че влязоха в управлението с обещанието за 300 лв. пенсия. Подкрепям позицията на БСП - не е въпрос да се дават пари на калпак, като подаяния, имаме нужда от ново преизчисляване на пенсиите. Тогава ще има справедливост.
Визитка:
Родена на 24 октомври 1964 г. в София
Завършила е българска и френска филология в СУ. Специализирала във Висшето училище по администрация на Франция
Журналист, работила е дълго в БНТ
Депутат от БСП в 40-ото НС
Два мандата депутат в Европейския парламент. В последния бе зам.-председател на комисиите по правосъдие и вътрешна сигурност и на “Антимафия"
Избрана за вицепрезидент на 13 ноември 2016 г. в двойка с Румен Радев
