На депутатите статуквото им харесва, плащат на тролове, което е по-евтино
Депутатите пак се заеха да поправят Изборния кодекс. Който във Великобритания или САЩ съществува непроменен от векове. У нас все има нещо за доизкусуряване, което вече граничи с безумие.
Крайно време е обаче Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по клаузите в изборните закони. Защото, волно или неволно в последните години се създаде монопол, и то огромен. И няма как да не се му се обърне внимание.
Всичко се получи след изключването на социалните медии от забраните в закона, например тези за директна агитация и съобщаване на резултатите от екзитполовете.
Едва ли има човек, който да смята, че фейсбук или туитър не е медия. Напротив, в цял свят е. И партиите, особено младите и красивиге, с удоволствие се възползваха от безумието, създадено от родните депутати. Създадена бе армия от тролове, фалшиви профили и всички разрешени от закона дейности. И започна битката за гласове.
В деня за размисъл, в деня на изборите хората бяха залети от агитация и изборни резултати. Един клип на кандидат за кмет на квартал “Оборище” ми изскачаше при всяко включване на компютъра. Адът продължи в неделя. Кой води, къде изоставаме, още малко ни трябва. Валяха проценти, номера на бюлетини, маскирани неловко във време за гласуване например. И това всичко под благия поглед на ЦИК, цялото общество и МВР. Защото нямало как да се контролират социалните медии. И тук идва резонният въпрос защо тогава бяха поставени в нелоялно положение нормалните медии? Които трябваше да маркират предизборните си материали, да публикуват тарифите си. И ако си позволят да публикуват екзитпол, да отнесат и глоба. Въпреки че единственото, което правят, е да информират своите зрители и читатели.
Ако това не е монопол, тогава какво друго е? Един трол струва 100 пъти по-малко от един клип например. Което се използва с радост от партиите у нас. Все пак им излиза по-евтино и доста по-ефективно. И кой бяга от това? На всичко отгоре можеш да маскариш опонента си от всякакви анонимни сайтове, да го хейтиш, да пускаш фалшиви новини. Спрямо които Костинбродската афера изглежда като мероприятие на пионерска организация.
През социалните медии нахлува и всякакво външно влияние. От което се опариха и в САЩ, и във Великобритания. Само в България се правим, че този проблем не съществува, никога не е съществувал и няма да съществува, както е казал Владимир Илич Ленин. У нас си гоним реалните медии и сме доволни. Стига да има някой с фиксация срещу някоя от тях и да залее ЦИК с жалби.
Давам само един прост пример. Трамвай №12 в центъра на София, сряда около обед. До мен се возят момче и момиче на годините на дъщеря ми. Стигаме до Съдебната палата. “Ей, трамвай убил една жена. Май точно тук. Във фейса го написаха”, казва момичето. “А, дерайлирал ли е?”, отвръща момчето. Слязоха от трамвая. Без да осъзнават, че са паднали жертва на фалшива новина. Да, имаше инцидент с трамвай. Да, пострада жена, но само пострада. Тежко, със счупен таз и наранена ръка. Но жива. И дано е жива още дълги години.
Сега тази случка спокойно може да се пренесе към изборите. Колко фалшиви новини бяха пуснати само на последните? Стотици. То не бяха снимки отпреди години, откровени лъжи, че рейсове не могат да минават през нов подлез. Не може да ги помниш всичките. И цялата тази помия отказа доста повече хора от гласуване,
отколкото публикуването на екзитполове. Защото е крайно време да се разбере, че българинът не се влияе от нищо, когато дойдат избори. И гласува само и единствено, когато е решен на това. Не му влияят екзитполове, не му влияе времето. Като си навие на пръста, че всичките са маскари, отива да бере гъби.
Влияят му скандали, измислени истории. Такива, с които е пълно в социалните медии. Костинброд доведе до появата на правителството на Тройната коалиция. Не екзитполовете.
Някои депутати обещаха да помогнат на реалните медии и да променят кодекса, като отпадне забраната за публикуване на предварителна информация. Защото реално тя не се спазва. Дали през социалните медии, или пък през популярни класации от рода на “Мелодия на годината”. Те, разбира се, отговарят напълно на закона, който са си измислили депутатите. Които и дадоха пълния монопол на информация на
дезинформаторите. Защото е удобно и безобидно.
Заради това не съм абсолютно уверен, че те ще спазят обещанието си забраната да падне. Както се получи последния път. Някои вече дори открито се противопоставят на това. И мотивите им са железни - така им е удобно. Ще останат безработни един куп тролове и тролчета в социалните медии. И ще трябва да се изправиш в реална битка за поста, а не във виртуална. След което спокойно ще развееш байрака на свободата на словото и колко зависими са медиите в България. И удобно ще скриеш, че те, реалните, си имат тарифа. Трябва да се плаща, и то предварително. Друго си е да дадеш 50 лева на тролче, друго е да платиш 5000 за клип или реклама в сайта на реална медия.
И така наистина КЗК остава единственият регулатор, който може да сложи край на безумията в Изборния кодекс. Доказателствата за неравностойното положение между социалните и реалните медии са очеизвадни, а не очевидни.
