Ако вдигат данъци, защото не стигат пари за някое популистко решение, ще разрушим това, което опитваме 20 г. да градим, казва старши икономистът на Института за пазарна икономика
- Получава ли ново съдържание въпросът дали има имотен балон у нас, г-н Богданов? Говори се за нова световна криза, а заемите у нас продължават да си растат.
- Това, което виждаме, е ръст от 29% на ипотеките на годишна база. Нетното нарастване е с 6 млрд. лева за последните 12 месеца. За 3 години домакинствата са задлъжнели нетно с 12,2 млрд. лева.
Този кредитен ресурс вдига цените и създава усещане за недостиг, което допълнително храни желанията на хората, които купуват с инвестиционна цел, да го правят с очакване, че това ще продължи. Но българските домакинства все още не са толкова задлъжнели, а банките имат желание да дават кредити. Повечето са с плаваща лихва, което означава още една сигурност за банката, която ще има гарантирана доходност.
- В имотния бум някои виждат забързано превръщане на сиви парични потоци в бели преди влизането на еврото. Мислите ли, че това е така?
- Ако сделките се правят с ипотека и пари в брой, те от един собственик отиват в друг и нямат ясен произход. Ако продадете на цена 100 единици, а получите 200, тогава сте с пари, за които няма ясен произход.
Ако има недеклариран кеш, трябва в един момент да бъде узаконен, което означава, че трябва да влезе в бизнес, който изсветлява обороти. Бих погледнал сделки на много високи цени официално. Ако искате да перете пари, трябва да имате апартамент, който струва 200 000, но да го продадете за 500 000.
Друга основна причина за имотния бум е вярата на хората, че цените на имотите вървят винаги нагоре и това е безрискова инвестиция, което не е съвсем така.
- Икономиката ни също показва забавяне. Нужни ли са действия на държавата, за да не се случи задълбочаване на това забавяне?
- Няма как да има сериозно забавяне на големите икономики като Германия и Франция и това да не се отрази на експортно ориентираната ни индустрия. Но тези негативни ефекти имат по-малко отражение, отколкото си мислехме през миналата година. Икономиката ни стои относително добре, поне спрямо очакванията и случващото се, особено в Германия.
А държавата по-добре да не прави нищо. Защото започват да се натрупват схема след схема, регулация след регулация, субсидии. А впоследствие трябва да се оправят с нова схема последиците от регулацията и се влиза в един порочен кръг, от който няма излизане. Най-важното е да има предвидимост на общата фискална рамка.
Няколко месеца се говореше, че има огромни дефицити, че държавата ще фалира. Изведнъж се казва, че няма да има проблеми. Има силен натиск за данъчни отстъпки, преференции, вдигане на заплати. Трябва да има ясен сигнал, че правителството се връща към финансовата дисциплина. И да не забравяме, че сме догонваща страна. Тук все още има възможности за бизнес. Имаме високо потребление, почти нулева безработица. Липсват ни частни инвестиции с висока добавена стойност, защото времето на ниските заплати свърши.
- Редица анализатори смятат, че бъдещето принадлежи на местното производство и смятат, че това е добре, защото ще бъде близо до потребителите. Виждате ли реализъм в такава прогноза?
- Това е някаква носталгична утопия, която трудно може да се реализира. Говорим за национално производство, но как сравняваме, да речем, България със САЩ като територия, като пазар.
При тях има няколко климатични зони, огромен пазар, много природни ресурси. Да си мислим, че с нас може да стане същото, е утопично. Какво ще направим в България - завод за автомобили, който ще произвежда само за нас ли? Или завод за телевизори, дрехи, каквото и да е, които да произвеждат само за България?
Каквото и да направите, е важен мащабът, трябва да има пазар. Разбира се, има място за местни производства и услуги, които ги има и сега. Например сезонните зеленчуци се ядат основно там, където са произведени. Но хората искат да ядат домати 365 дни в годината. Същото е и за всички останали плодове и зеленчуци. И това е ролята на един регионален пазар.
Има програми, които помагат на местни производства, но те не могат да бъдат гръбнак на една модерна икономика, която има претенциите да ни присъедини в клуба на богатите.
- Европа сменя посоката и насочва ресурси към отбранителната промишленост. Да допуснем, че нашата военна промишленост се впише успешно, ще предизвика ли това промени в останалите отрасли и браншове?
- В много случаи това оказва влияние на машиностроенето, химията, производството на всякакви суровини и материали, сервизирането на машини, изработката на детайли. Всичко това и в момента го имаме. Трябва да се опитаме да заемем по-високи технологични позиции, а не просто да правим барут и патрони. Важно е да бъдем надеждно, предвидимо място с политическа стабилност и добре функциониращи институции.
Затова говорим за ефективна съдебна система и върховенство на правото. Защото, ако някой иска да направи инвестиция за няколко милиарда и за 20 години, той гледа тези неща.
- Световната търговска война, която ту се разразява, ту временно спира, ще надуе ли инфлацията, след като основното оръжие са митата?
- Зависи много какво ще направи всеки от играчите. Ако САЩ оставят високи мита за Китай и ЕС, а ЕС не въведе високи за Китай и Югоизточна Азия, тогава ще имаме дефлационен натиск. Защото Китай и останалите страни, на които им се затвори американският пазар, ще се насочат към останалата част от света. Европа е следващият по големина пазар и е богат, защото и в Африка има много хора, но повечето там са бедни и не могат да си купуват автомобили и скъпи мобилни телефони. Ако има такава ситуация, всъщност ще има спад на цените. И това ще е проблем, защото ще засегне европейските производители. Което навежда на мисълта, че е по-вероятно и Европа да въведе високи мита. Трудно ще бъде, защото, ако погледнем статистиката, ще видим че Европа е много по-отворен пазар и от Китай, и от САЩ. Много по-голям дял от стопанската активност зависи от вноса и износа. Това означава, че ние най-много ще загубим, ако глобализацията спре. За мен важно е да има здрав разум, за да осъзнаят, че ще се самоубием, ако тръгнем към високи мита. Европа има интерес да търси голям пазар и да има голям износ, за да внася суровини и материали, които не ѝ достигат.
- След като САЩ поеха курс към обезценка на долара и дълга си, дали да очакваме отражение и върху нашия дълг, който ще се взема тази година?
- В една страна със слаба инфлация и отслабващ долар това ще означава, че и лихвите ще са по-високи. Доналд Тръмп иска да реиндустриализира икономиката, да върне заводите в Америка. За да направи това, трябва да попречи на чужденците да продават на американския пазар. Въпросът е какво ще прави еврозоната, какво ще реши ЕЦБ. Дали ще позволи еврото да се засили. Единият от сценариите, който аз виждам, е в еврозоната да се върнем към ниски лихви и падащи цени, което за икономиката не е хубаво.
- Защита ли е еврото в такава нова реалност и ще успеем ли да станем част от еврозоната?
- По-важното за мен е, че не влизаме в еврозоната ей така по приумица. Повечето критерии са въведени, за да ни предпазят нас самите от големи рискове и висока задлъжнялост. Нека кабинетът си върши работата тази година - да си събира приходите, и ще дойде конвергентният доклад през юни. Но да приемем, че всичко с приемането на еврото е нагласено, и да си разпуснем бюджета, би било самоубийство. Имаме сега шанс и прозорец да влезем, ако ги изпуснем, може би наистина не ни е мястото в еврозоната. Това е някакъв институционален тест може ли да бъдат спазвани поетите ангажименти.
- Какви трябва да са финансовата и икономическата ни политика в тези турбулентни времена? Някои казват, че е дошъл моментът за резки движения, други смятат, че печеливша ще бъде благоразумна политика.
- За начало трябва да си дадем сметка, че публичният сектор става все по-голям и харчи все повече. Не говоря само за чиновници и услуги. Имаме 20% по-малко деца, но в образованието са същият брой хора като преди 10-15 години. Защо? Това се отнася и за здравеопазване, армия, полиция, съдебна система. Нашата прокуратура харчи най-много в цяла Европа. Не е въпрос да гледаш в паничката на отделния учител, полицай или магистрат. Въпросът е дали в този си вид съответната система отговаря адекватно на потребностите. Ако има проникване на интернет, смартфони, банкови плащания, електронни услуги, може би хората на гише трябва да се съкратят. Ако това наричаме смели стъпки - да, трябват ни. Трябва ни и преосмисляне дали някаква система работи като за 2025 г., или все още е в 1998 г. От приходната страна трябва да препотвърдим, че ще бъдем страна, която следва принципа за ниски данъчни ставки, но всички да ги плащат.
Събираемост и дисциплина, но с ниски размери за тези, които работят. Ако тръгнем в посока към вдигане на данъци, защото не стигат пари за някое популистко решение, тогава ще се върнем назад и ще разрушим това, което опитваме 20 години да градим. Брандът България трябва да е - елате при нас, данъци 10%, това е нашата оферта и всички плащат.
