От информация, публикувана тази седмица в The New York Times, става ясно, че по време на среща с върховния водач на ислямската република аятолах Хаменей, на която е трябвало да се вземе решение за отговор на писмото на американския президент Доналд Тръмп, ръководителите на трите власти в Иран и редица висши ирански служители са помолили лидера да преразгледа позицията си за отказа от преки преговори със САЩ. Американското издание се позовава на два източника в Техеран, които потвърждават тази среща. Те предупреждават още, че рискът от война със САЩ и задълбочаващата се икономическа криза могат да доведат до падането на режима в Иран.
Когато в края на март иранският върховен аятолах Али Хаменей изнесе проповедта си за Курбан Байрам, той предупреди за опасност от размирици у дома и сведе до минимум шансовете за външна агресия срещу страната. Тогава той не само отправи послание към народа си, но и индиректно обяви дълбочината на кризата, която измъчва властта.
Според Хаменей, въпреки непрестанните заплахи към Иран, не се забелязва голяма вероятност от враждебни действия от външни врагове. По думите му „ако враговете си помислят да разпалят размирици в страната, иранският народ ще бъде този, който ще им се противопостави".
Това необичайно признание, което се чува от лидер, свикнал да обвинява за кризите в страната си външния враг, не е нищо друго освен самообвинение на иранския режим, който след 46 години революция и идеологическа риторика, изглежда не е в състояние да гарантира стабилност на народа си или да го възпре от участие в заговор с външни врагове срещу държавата.
В обръщението си Хаменей признава, че народът му може да поднови многократните си въстания след Зелената революция от 2009 г. и да се превърне в инструмент на врага. Върховният водач смята, че хегемонията чрез сила и репресии, се е превърнала в последна възможност за режима. По този начин легитимността на управлението му ерозира отвътре до степен, в която е необходимо да отправи публично предупреждение.
Така фрагменти от проповедта по време на празника, са повод за осмисляне на безпрецедентните сигнали, постъпващи от Техеран по отношение взаимоотношенията със Съединените щати и увеличаващия се натиск на президента Тръмп и неговия екип. Хаменей се обръща към иранците не само като политическа маневра, но и като опит да спаси това, което все още може да да бъде спасено от режима, който е загубил доверието на своя народ, преди дори да е загубил битките с външните сили.
Неочаквани промени
- Първо, аятолахът отговори писмено на писмото на президента на САЩ Доналд Тръмп, който го кани на преки преговори. За първи път след Ислямската революция от 1979 г. върховният водач отговаря директно на писмо от американски президент, което, въпреки отхвърлянето на преките преговори, включва съгласие за такива, макар и непреки по отношение на ядрената програма на страната.
- Второ, британският вестник The Telegraph цитира ирански информирани източници, според които Иран е започнал да изтегля военните си съветници от Йемен, сигнал, който се тълкува като готовност да се откаже от подкрепата за хутите, след като военната кампания на САЩ срещу тях се засилва.
- Трето, редица източници, запознати с резултатите от предварителните преговори, изразиха пред ливанския ASAAS Media мнение, че преговорите на Иран със Съединените щати в Оман може да се разширят и да включат по-широки кръг въпроси извън ядреното досие, като програмата за пластичните ракети и стратегията за регионално влияние чрез проксита и военизирани формирования.
Тези три предупреждения, въпреки дългата история на политическо благочестие на Иран, отразяват този път осъзнаването на режима, че продължаването на конфронтацията с Вашингтон, с нейните катастрофални икономически и социални последици, ще доведе до вътрешен срив, не по-малко опасен от външен военен удар.
Това, което държи Хаменей буден през нощта, е фактът, че вътрешният фронт се е превърнал в най-слабото звено на режима и това е така в резултат на съвкупност от икономически, социални, политически и структурни предизвикателства, които са се задълбочили с течение на времето:
1. Икономически срив и народно недоволство
Иранската валута търпи все по-голям срив в резултат на санкциите на САЩ, лошото управление и широко разпространената корупция. Иранският риал се търгува на нива от около 700 000 за долар, като в разгара на размяната на заплахите между Техеран и Вашингтон надхвърляше един милион. Инфлацията се е покачила рязко, отхвърляйки значително 40-те процента, признати от официалните доклади. Много основни стоки като храни и горива вече са дефицитни. Що се отнася до пазара на труда, безработицата е отчайваща и тежка, особено сред младежите, като по някои оценки надхвърля 25%, което ще доведе до рязко увеличаване на молбите за емиграция през 2025 г.
Анализът на данните, разпространени от местни медии, които са основното изследване на тенденциите в общественото мнение в Иран, показват, че "икономическото задушаване" е обща тема сред иранците, независимо от политическата им принадлежност, като се отбелязва неспособността на режима да изпълни обещанията си.
2. Широко разпространено социално недоволство и възможност за протести
Състоянието на непрестанни размирици по иранските улици не може да бъде скрито, въпреки че протестите в Техеран, Урмия и Исфахан все още са спорадични и са разпределени по няколко теми, вариращи от икономически проблеми до социални измерения и въпроса за свободите и хиджаба.
В проповедта си за Курбан байрам Хаменей спомена, че някои хора признават, че не спазват постите по време на Рамазан. Това е знак за задълбочаващ се разрив между религиозния режим и по-модерните младите иранци, 60 % от които са на възраст под 35 години. Предупреждението на лидера за „подстрекателство към бунт" и заплахата му за „суров отпор" на протестите е потвърждение на опасността, че бурето с барут, върху което стои иранският режим, скоро може да се взриви.
3. Етнически и регионални разделения
Етническото многообразие в Иран, включващо персийци (61%), азери (16%), кюрди (10%), белуджи, араби и други, придобива важно значение и е повод за загриженост по въпроса за малцинствата в Близкия изток. По-конкретно това се отнася за Сирия след падането на режима на алауитите на Асад и възхода на сунитските джихадисти в Дамаск. В допълнение се засилва и динамиката на турско-кюрдското помирение с ПКК и нейния исторически лидер Абдула Йоджалан.
Иранският лидер Хаменей е изправен пред заплахата да остане без наследник и това поражда страхове от още по-голям хаос в страната след неговата смърт.
В журналистически анализи от март 2025 г. в редица арабски медии се говори за сблъсъци в Белуджистан, където сунитски бойци атакуват позиции на Революционната гвардия и убиват 11 души, което е знак, че етническото напрежение може да прерасне в насилие.
4. Ерозия на сплотеността на режима и ескалиращ конфликт между елитите
Единството на Ислямската република започва бързо да се пропуква под нарастващ вътрешен натиск. След смъртта на президента Ебрахим Раиси през май 2024 г. при инцидент с хеликоптер, остават подозренията за намеса на Революционната гвардия през август 2024 г., когато за нов президент е избран Масуд Безешкиан.
Тази промяна не успокои конфликтите между различни центрове на властта. Различията между прагматиците, водени от Безешкиан и стремящи се да облекчат международната изолация, от една старна и от друга твърдолинейните консерватори, подкрепяни от Революционната гвардия, която запазва огромно влияние, достигнаха своя връх.
Появиха се и остри различия. Съветникът на върховния водач Али Лариджани, бе цитиран да казва, че Иран може да прибегне до ядрено оръжие, ако бъде нападнат. Външния министър Абас Аракчи обаче минути по късно подчерта, че Ислямската република „няма да използва ядрено оръжие при никакви обстоятелства".
Корупционните скандали продължават да подкопават доверието в режима, като например случаят „Шай Дабаш" през 2023 г., при който бяха разкрити злоупотреби на стойност 3,4 млрд. долара. През март 2025 г. последваха публични обвинения в корупция от Пезешкиан срещу Революционната гвардия и институциит, свързани със самият Хаменей, които предизвикаха сблъсъци в парламента, превърнали се в „съд" за опорите на режима.
5. Застаряване на лидера и несигурност по отношение на наследството
Лидерът Али Хаменей, който е на 86 години, е изправен пред дилема за приемственост без ясен наследник, което заплашва страната със структурен хаос след неговата смърт. Синът му Моджтаба, който се смята за потенциален наследник, може да се сблъска с народни и институционални протести по обвинения в нарушаване на конституцията. Опитът да се въведа наследяването на поста на върховния лидер поставя под въпрос легитимността на самата революционна система. Възможността за вакуум във властта или за запълването ѝ с човек, който няма революционно или историческо минало или легитимност, е надвиснала над бъдещето на режима, като е възможно да доведе до възникне вътрешен конфликт или преврат по време на преходната фаза.
Защо се стига до преговори
Крехкият вътрешен фронт, породен от икономическото отчаяние на хората в страната, готови да протестират, етническите разделения, пукнатините между елитите, отчуждението на младите хора и страховете от сътресения в самата власт правят Иран доста слаб. Той загуби и регионалните ди проксита, които бяха разгромени заедно с най важната опора - режима на Асад в Сирия. Мрежата му на влияние бе разбита. Всички тези промени накараха Хаменей да приеме преговори с Америка.
Така Теперан смята да облекчи външния натиск и да спаси режима. Преговорите обаче ще поставят на изпитание легитимността и престижа на Хаменей у дома. Ще засилят противоречията и дори може да дадат на обикновените иранци допълнителни причини да се бунтуват срещу режима, който вече не е в състояние да убеди народа си, че заплахата идва отвън и че властта е закрилник и защитник.
Иран и САЩ се намират в критичен момент .Заплахите на Тръмп, острите ирански отговори и американските военните действия в региона показват, че рискът от конфликт е по-голям от всякога. Пътят на дипломацията все още не е напълно затворен, но ситуацията се доближава до ръба на войната!
В последния си доклад, публикуван през февруари, МААЕ изчисли, че Иран притежава 274,8 кг обогатен до 60% уран, което значително надвишава прага от 3,67%, определен в споразумението от 2015 г. и го доближава до прага от 90%, необходим за използване в ядрено оръжие.
МААЕ отбеляза, че Иран е единствената държава, която не притежава ядрено оръжие, и обогатява уран на тези нива, като същевременно продължава да трупа големи запаси от делящ се материал. Но според Комфорт Еро, който е президент и главен изпълнителен директор на International Crisis Group "Тръмп трябва да работи за постигане на постижими цели, а не да очаква пълна капитулация от Техеран. Иранските официални лица смятат, че единственото по-опасно нещо от това да страдаш от санкциите на САЩ е да отстъпиш пред крайните искания на Тръмп." Това означава ,че Иран няма да преговаря с пистолет на слепоочието. Тръмп също няма да проведе сериозни преговори, освен ако не може да се ангажира с другата страна чрез директна и лична дипломация, която той желае да осъществи: среща с иранския президент Масуд Безешкиан - възможност, която беше забранена от Хаменей на всички негови предшественици. С други думи, и двете страни трябва да се примирят с начина, по който другата страна подхожда към преговорите, ако искат да намерят общ език. Истината беше казана повече от ясно от съветника на президента Тръмп по Близкия Изток Стив Уиткоф, който съобщи снощи, че споразумението с Иран ще бъде трудно, дяволът ще бъде в детайлите".
