При положителен доклад за еврото не очаквам предсрочни избори поне до другата пролет
Обърнахме се към социолози от авторитетни агенции с въпроси, които се дискутират в хода на подготовката на промени в Изборния кодекс. Защото те трябва да са в посока да намаляват недоверието на избирателите в изборния процес. Попитахме ги и за перспективите пред управлението в момента. Вижте днес отговорите на Димитър Ганев от "Тренд" и Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", след това ще публикуваме и отговорите на Росен Стоянов от "Галъп".
- Госпожо Димитрова, как бихте определили обстановката в страната – правителството още няма сто дни (ще ги навърши след десетина дни), а вече преживя един вот на недоверие. Успокоява ли се, или нараства напрежението? Очаквате ли следващи предсрочни избори и кога?
- Едни напрежения затихват, нови възникват. Правителството лесно преодоля вота на недоверие, но конфликтите между двете ДПС-та ще продължат да подхранват раздора кой и как подкрепя кабинета. В последните дни се възражда и сблъсъкът Борисов – Радев, който изглеждаше позатихнал. Опозицията в лицето на “Възраждане”, МЕЧ и “Величие” се готви за нов вот на недоверие. От своя страна, гражданските протести от последните седмици ще поставят под справедлив натиск институциите да действат и да носят отговорност.
Политически най-важният процес обаче е присъединяването на България към еврозоната, а той се нуждае от умиротворяване на партийните страсти и широка парламентарна подкрепа. Влизането в ядрото на ЕС би било огромен успех и шанс за България. Нормално е всички проевропейски партии да подкрепят кабинета в тези му усилия. В този смисъл при позитивен конвергентен доклад не очаквам предсрочни избори поне до пролетта на следващата година.
- Какво показват последните ви социологически проучвания за електоралните нагласи?
- Последното ни проучване за електоралните нагласи е от края на януари, малко след избора на кабинета “Желязков”. Ние правим тримесечни проучвания, така че в началото на май вероятно ще излезем с данни – накъде след 100-те дни на кабинета. Към момента не наблюдаваме някакви съществени размествания. Това сочат проучванията и на други колеги, които публикуваха свои данни.
Хората се умориха от избори. Вниманието им е насочено към трупани години наред проблеми, които избуяват все по-силно – здравеопазване, лекарства, пътна безопасност, агресия, спазване на закона, правила, поемане на отговорност. С риск да прозвучи популистки ще кажа, че на гражданите им омръзна да се занимават с проблемите на политиците. Настояват властта да се занимава с проблемите на гражданите.
- Да падне ли забраната социолозите да огласяват данни от екзитполове преди приключване на изборния ден?
- В това отношение аз съм по-консервативна. Смятам, че на избирателя трябва да му се осигури време за спокоен размисъл, да не бъде бомбардиран до последно от реклами, клипове, данни и пр. Още повече че при създалата се практика през изборния ден да се публикуват т.нар. данни от “състезания”, никой не може да гарантира кое е реално и кое - измислено. Хаосът с числата влияе върху отношението към сериозната социология и агенции.
Ето защо мнението ми е, че това ограничение трябва да остане, но при едно важно условие – да се спазва от всички! То трябва да е част от цялостен механизъм за повишаване на доверието в изборния процес и гарантиране на свободното волеизявление на гражданите. Защото какво би помогнало непубликуването на данни от екзитпол през деня, ако в същото време някой дописва бюлетини, или изчезват чували с такива?
- Трябва ли според вас да се вдигне прагът за влизане в парламента?
- Този въпрос винаги трябва да се разглежда в конкретния политически контекст – какви проблеми имаме и какво искаме да постигнем? В най-новата си история България винаги е имала праг от 4%, но това не е пречило да се формират достатъчно големи мнозинства. Перманентните политически кризи напоследък и постепенното стопяване на големите партии, довело до невъзможност за излъчване на стабилно мнозинство, сложи на масата този въпрос - с очакването политическите проблеми да намерят технологично решение. Трябва да сме наясно обаче, че сам по себе си той не може да преодолее недъзите на партиите и изборния процес. Ако продължават да намаляват гласуващите, 5%, че и 6% могат да се окажат относително лесни за прескачане. По-високата бариера има едно неоспоримо предимство, което е най-ясно видимо при мажоритарните избори, където де факто прагът е 50%. Тя поощрява предизборните коалиции, особено сред по-малките, така че гражданите да знаят за какви съюзи гласуват, а не след вота да получават “неочаквано лоши комбинации”. Като политическа технология, ако приемем, че е по-добре да се правят т.нар. големи коалиции между първите две партии, тогава по-високата бариера ще увеличи точно тяхната тежест и ще ги улесни. Ако приемем, че големите партии трябва да са в опозиция една на друга, а да се управлява с по-малък партньор, тогава по-ниската бариера дава повече възможности.
- Кои от изборните промени, които комисията в парламента обсъжда, биха донесли ползи, и кои - проблеми?
- Въпросът е много обширен, промените трябва да се разглеждат във взаимовръзка и би било спекулация да се каже – ето това само по себе си ще донесе само ползи, а онова – само проблеми. Ако трябва да съм максимално кратка, добро и реалистично е да се мисли в следните посоки – механизъм за изчистване на избирателните списъци, прозрачен машинен вот - със сканиране на бюлетините, или други подобни варианти, които да повишат доверието в изборния процес, видеонаблюдението да се приеме като част от изборния процес със съответна юридическа тежест.
- “Възраждане” не искат вие да провеждате екзитпол в изборния ден. Защо?
- Лично аз така и не успях да разбера реалните основания на това искане. Вярно е, че “Алфа рисърч” си е извоювала висок обществен авторитет през близо 30-годишното си съществуване (вкл. с едни от най-точните изборни прогнози и екзитполове, които никой не оспорва), но да сме чак такъв фактор, че да бъдем отбелязани със специална декларация в парламента, звучи леко пресилено.
Формалният повод е, че в свой анализ казвам очевидното - искането на вот на недоверие за проевропейската външна политика на България е отломък от десетилетната прокремълска зависимост на страната. Като социолог смятам, че стратегията е друга и тя е ясна – да се разделя обществото, да се внушават врагове, да се прилагат тактики за сплашване. В случая на нас, но вчера и утре на някой друг. Целта е привличане на внимание и мобилизиране на електорат. След атаката срещу сградата на ЕК се търсят нови полета на битки и вероятно са решили, че една социологическа агенция е удобна мишена за това. Точно защото познавам тези стратегии, няма да влизам в диалог. Ще отбележа само следното: правото на свобода на мнение е гарантирано от Конституцията на Република България, свободната икономическа дейност и сключване на договори при спазване на българското законодателство – също; България отдавна е избрала пътя си на европейско и демократично развитие – това също. Ние изповядваме тези принципи. Надявам се, че и българските политици – също.
- Наскоро медии писаха, че имате проучвания за състоянието на пътищата в страната. Какво показват?
- Да бъдем честни, този въпрос беше поставен в контекста на атаките на “Възраждане” срещу “Алфа рисърч” и което е още по-жалко, използвайки съпричастността на обществото с огромната трагедия от поредната жертва на пътя.
За какво става дума? От средата на миналата година агенцията изпълнява българската част от международен проект, съфинансиран от ЕС, по създаване на превантивни политики, базирани на точни данни за ограничаване на жертвите и тежко пострадалите на пътя. Това проучване не измерва очевидното – състоянието на българските пътища, за което има МВР, АПИ и пр., а отчита субективните фактори като една от ключовите причини за катастрофи. Те влизат в обща система от взаимносвързани данни за всички европейски страни, които се обработват от международен екип и се установяват най-слабите места.
Проектът се ръководи от ДАБДП и тя е обявила обществена поръчка за изпълнение според заложените изисквания, която “Алфа рисърч” печели с най-ниска цена. В отговор на конкретния ви въпрос, както във всички международни проекти (най-известен от които е Евробарометър) никой национален екип не е упълномощен, а и не разполагаме с инструментите за сравнение, за да оповестим данни и да изведем политики. Знам, че в момента огромният масив от данни се обработва, след което ДАБДП ще излезе със заключения за България.
CV
Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания.
Родена е в София. Завършила е френската езикова гимназия "Антоан дьо Ламартин" и социология в СУ "Св. Климент Охридски".
Доктор е по социология.
Специализирала е политически и електорални изследвания в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.
Управляващ партньор на социологическата агенция "Алфа рисърч".
