Трите критични точки за предсрочен вот са 1 юли 2025 г., 1 януари 2026 г и президентския вот през октомври 2026 г.
Обърнахме се към социолози от авторитетни агенции с въпроси, които се дискутират в хода на подготовката на промени в Изборния кодекс. Защото те трябва да са в посока да намаляват недоверието на избирателите в изборния процес. Попитахме ги и за перспективите пред управлението в момента. Вижте днес отговорите на Димитър Ганев от "Тренд" и Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", а след това ще публикуваме и отговорите на Росен Стоянов от "Галъп".
- Не трябва ли да е тема в текущото обсъждане на промени в Изборния кодекс забраната за огласяване на данни от социологически проучвания в изборния ден да падне, г-н Ганев?
- За мен лично промяна в това отношение трябва да има, защото сегашната ситуация е най-лошата. Два са вариантите за промяна. Единият е за забрана като досегашната, но с гаранции, че ще се спазва - с много по-високи санкции за нарушаването ѝ, много по-мащабен обхват, защото в момента под ударите ѝ попадат само медии, а социалните мрежи и чат приложенията са свободни зони. Когато медия реши да публикува социологически данни от екзитпол в изборния ден, санкцията е 3000 лв. В същото време само от импресии и посещения в сайта си са спечелили повече.
Вариант №2 за реформа е огласяването на данни да бъде легализирано, но агенциите да стоят с имената си зад резултатите. При този вариант регистрираните в ЦИК агенции, които ще правят екзитпол в изборния ден, ще излизаме с имената си, когато съобщаваме резултати от екзитполовете си, което означава, че носим отговорност за резултатите.
- Защо казвате, че в момента ситуацията е най-лоша?
- Защото хем има формална забрана за огласяване на данни от екзитполовете, хем никой не стои с името си и не се носи отговорност за на практика “пиратски” резултати в медиите, до които всеки има достъп. Така всеки един политически или какъвто и да е играч може да пуска фалшиви данни, които нямат нищо общо с реалността, защото никой не носи отговорност за тях.
По този начин публикуващият може да манипулира общественото мнение в най-важния момент - в деня на вота, и така да влияе на волята на част от гласоподавателите.
- Например?
- Например избирател е решил да гласува за партия Х, но според всички екзитполове тя е събрала 2% и няма изгледи да влезе в парламента. Това обаче може да не е вярно. Така четящият анонимните данни или се демотивира да отиде до урните, или просто гласува за друга партия.
Затова трябва да се вземе решение в едната от двете посоки - да се забрани публикуването, но с огромни санкции, или да се легализират.
- Според вас трябва ли да се вдигне прагът за влизане в парламента?
- Противник съм на честите промени в изборното законодателство. Смятам, че това много повече вреди, отколкото помага.
- Защо?
- Почти всяко мнозинство през последните 15 години - от тройната коалиция насам, успяло да произведе някакъв кабинет, правеше промени в изборното законодателство. Крайният резултат в очите на хората е, че се променят правилата на играта в интерес на управляващите, което води до спад в доверието към изборите.
Давам пример: в някои европейски държави, като се променя изборното законодателство, тези промени не действат за предстоящите избори, а чак на тези след тях, за да се гарантира, че не се променят правила заради интересите на управляващото в момента мнозинство.
- Смятате ли, че има нужда от вдигане на прага за влизане в парламента у нас?
- Смятам, че бариерата от 4% няма да се промени. Мисля така, защото управляващото мнозинство е съставено от 4 формации, три от които биха могли да бъдат засегнати от такава промяна до степен да нямат парламентарно представителство. Вижте последните социологически проучвания на която искате агенция и резултатите за ИТН, БСП и ДПС на Доган. Всички те са застрашени при евентуално вдигане на прага с процент, два или три - просто може да не попаднат в следващ парламент.
- Една от целите на подобна промяна е да няма толкова много партии в парламента, защото трудно се постига консенсус за каквото и да било, а това клати държавата.
- Така е. Една от целите на вдигането на прага е да се намали фрагментацията в Народното събрание. Ако стане по-висок от 4%, част от партиите ще останат под бариерата, а техните гласове ще се преразпределят за други, които я прескачат. Това прави съставянето на мнозинство относително по-лесно.
Какъв е пасивът от подобна мярка обаче? Представителството на гражданите малко или много се изкривява, защото част от хората, гласували за по-малки партии, няма да бъдат представени. 4% е този праг, който гарантира до голяма степен хем достатъчно представителство, което да не изкривява твърде много реалното, хем не е прекалено нисък, за да направи Народното събрание много фрагментирано.
Инициирането на такава мярка вероятно ще цели да се окрупни партийната система. Това обаче ще се прочете и като удар срещу определени партии. На това няма как да се погледне с добро око от публиката и от избирателите и ще задълбочи още недоверието в изборите.
- Кои от обсъжданите промени в Изборния кодекс биха донесли ползи, и кои - проблеми?
- Идеята за преброителните центрове има много “за” и “против”. Аргументите “за” са свързани с това, че хората в преброителните центрове няма да са изморени от изборния ден и ще има сериозен контрол в тях.
- И които могат да броят.
- Да, така поне се гарантира правилното преброяване на гласовете. Но тук проблемният елемент е логистиката – как ще се гарантира пътят от секцията до районната преброителна комисия. И кои са контролните механизми, които могат да гарантират абсолютно безпроблемната логистика от едното до другото място.
Технологията на гласуване е следваща тема. Със сигурност за този елемент от изборите има много против - и срещу машините, и срещу хартията. Оставам скептичен обаче, че промяна в кодекса в едната или другата посока - изцяло машина, или изцяло хартия, би променило толкова много изхода от изборите, колкото се очаква.
Към вота изцяло с машини има съпротива, но ако се въведе изцяло машинен вот, ще се елиминира големият проблем с невалидните бюлетини. Защото машината, която действа само като принтер, не може да произведе гласуване с невалидна бюлетина. Не мисля обаче, че ще се стигне до това, защото в НС има мнозинство срещу машинния вот.
Най-голям привърженик съм в законодателството да залегне правило всяка промяна в изборното законодателство да действа не за следващите, а за по-следващите избори, както е в други европейски страни
- Какво показват последните проучвания на “Тренд” за електоралните настроения?
- В момента сме на терен, затова не мога да коментирам съвсем пресни социологически данни. Във всеки случай правителството няма да падне от предстоящия вот на недоверие. Може да падне от ерозия на парламентарното мнозинство, т.е. някоя от партиите да излезе от него. Критичните точки за предсрочен вот са няколко.
Правителството сега е застраховано до публикуването на конвергентния доклад за еврозоната в началото на юли. Ако е отрицателен, ще е катастрофа за него. Ако е положителен, мнозинството трябва да вземе решение продължаваме ли и с какъв разказ. Ако сметне, че ситуацията е достатъчно добра, за да удължат живота на този кабинет, пускат нов хоризонт - 1 януари 2026 г. с разказа: конвергентният доклад излезе, длъжни сме да подготвим България за формалното членство в еврозоната. Това означава да минат техническите процедури, за да няма сътресения при влизането на еврото.
Трети критичен момент – след 1 януари 2026 г.: събират се, решават достатъчно добра ли е ситуацията да продължат и си намират нов разказ, защото този за еврозоната не може да бъде аргумент. Хоризонтът ще бъде президентските избори в края на октомври 2026 г. А от тях нататък всяка прогноза си е чиста спекулация и гледане на кафе.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър е по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Доктор по политология
Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център "Тренд"
Автор на книгата "Българската политическа почва" (2024)
