Защото и ние като общество сме направили същото, казва експертът по човешки права с над 18 години опит в борбата с трафика на хора
- Г-жо Василева, кампанията „TRENDY дигиталНО без тормоз" е с основен фокус към млади и подрастващи хора между 15 и 29 години. Преди да разберем как да научим децата да използват безопасно интернет, бихте ли уточнили какво означава кибертормоз.
- Така, както го разбираме в мрежата на Националния център за безопасен интернет, на който съм координатор, онлайн тормозът, това са обиди, подигравки, заплахи, колажи, които обикновено деца разменят помежду си. Понякога това се случва от възрастни към деца или възрастни към възрастни, но общо взето всичко, свързано с негативна комуникация, която е в рамките все пак на неизвършване на престъпление. Защото, например, заплахите за убийство или преследването вече са криминализирани в България.
- Така обяснено звучи доста лесно разпознаваемо, тогава защо са толкова много жертвите на кибертормоза?
Иронията е, че изобщо не е лесно разпознаваемо, защото до такава степен сме свикнали с насилието, че не ни прави впечатление. Когато работя с деца и ги питам дали имат неприятности във вайбър група, в която участват, те отвръщат, че всичко е наред. Но когато попитам дали се случва да се обиждат помежду си, да се нагрубяват, да си правят подигравателни колажи и снимки, отвръщат: „О, да, всеки ден непрекъснато”.
- Тоест те са приели това общуване като нещо нормално.
- Да, те са нормализирали насилието и езика на омразата, защото и ние сме го нормализирали като общество. Истината е, че те правят това, което ние правим. Сякаш сме загубили умението да разрешаваме конфликти през думите, през комуникацията. Без да ползваме омраза и агресия. Тя трябва да се случва с уважение и толеранс към другия. Много бързо прекрачваме границата на обидата. Сякаш егото ни води, а не доброномерността.
Децата нямат по подразбиране умения за комуникация и различаване на конфликти. И когато и възрастните не ги подкрепят, не са медиатори в конфликтни ситуации в рамките на класа в училище, да речем, децата изпадат в една безтегловност и започват да действат инстинктивно ала закона на джунглата. Кой е по-силен, кой е по-груб, кой е по-нахакан.
За съжаление, някои родители подкрепят това децата им да бъдат груби, да удрят, да обиждат. Истината е, че това не води до нищо добро. Не така сме станали цивилизация, която сме в момента.
- Ако някой постоянно те обижда или бие и ти опитваш с добро да разрешиш конфликта, а това не се случва, какво трябва да направим?
- Една от стратегиите ни в Центъра за безопасен интернет е развиването на умения. Ние вярваме, че децата могат да са в безопасност в дигитална среда, като развиваме техните умения. Когато говорим за кибертормоз, им даваме няколко стъпки, които могат да предприемат, за да се опитат поетапно да излязат от ситуация на онлайн тормоз, когато те са жертвата. Първата стъпка е да кажеш на отсрещния, че не ти е приятно да те обижда и да те удря. Ако това не подейства или пък даже тормозителят се нахъса и продължи да го прави още по-упорито, е да потърсиш помощ.
- Към кого децата да се обърнат за помощ?
- В училище от учител, следва родител. Даже по-често търсят помощ от своите съученици. Проблемът идва точно тук. Когато децата потърсят помощ, те не я получават. Учителите не разпознават кибертормоза, не разпознават тормоза в училище. Считат го за нещо, което е част от израстването на децата. Или пък още по-лошо, правят се, че не го забелязват, защото не им се занимава. И когато правим така, пращаме ужасяващо грешни послания на децата. Когато едно дете е жертва на онлайн тормоз и види, че около него никой не реагира в негова защита, било то връстниците му, било то възрастните, то започва дълбоко да вярва, че заслужава да бъде тормозено. И умира от срам. Това променя тотално поведението му, самочувствието му и ако продължава достатъчно дълго, може да има и личностни последствия върху него.
В една ситуация на дигитален тормоз, освен тормозещ и тормозен, има и други роли. Това са ролите на наблюдаващите, ролята на подкрепящите тормоза и ролята на мълчаливите, които нищо не казват. Не одобряват, но не се намесват, защото се страхуват да не са следващите. Децата не знаят нещо, което ние, възрастните,
знаем. Ние сме наясно, че ако една цяла група, един цял клас се изправи срещу едно дете, което се държи неправилно, това дете ще спре. Груповият натиск е много силен фактор. Ние като общество също сме го забравили, но ако възрастните и системата подкрепя децата, нещата ще бъдат коренно различни.
- Има ли дигитални инструменти, които могат да се използват за превенция на кибертормоз? Обучителни, интерактивни игри, да речем за деца в по-малка възраст?
- Да, има различни инструменти, те са през игра. Ние също използваме доста в аналогова среда, правим различни ролеви игри, през които децата да разсъждават и да се поставят в обувките на всяка една от тези роли. Но истината е, че ако едно дете се чувства тормозено и не смее да каже на родителите си или не е получило подкрепа от друг възрастен, може да ни се обади на нас, на 124 123, и ние да го подкрепим, защото имаме различни инструменти да го направим.
У нас кибертормозът не е престъпление, но, за съжаление, е един от най-големите бичове за българското дете, защото доста деца седят твърде дълго време в ситуация на онлайн тормоз. Последният ни голям случай беше по линия на онлайн в съчетание с училищен тормоз, засегнал дете, което беше страдало година и половина. Въпреки усилията на майката да помогне на детето си, системата изобщо не я подкрепила. Дори е била предупредена да не пуска официална жалба в училището, за това, че има такава ситуация, че трябва да се сезира на практика механизма за превенция на насилието в училище.
Когато системата не прави нищо, за да ти защити правата, трябва да направиш следващата стъпка. И ние, екипът на Националния център за безопасен интернет, сме за това, за да подкрепим децата.
- Какво основно им липсва на децата, за да се справят с онлайн тормоза?
Аз наистина вярвам в превенцията и понеже от доста години се занимавам с темата кибертормоз, съм установила че на децата наистина им липсват комуникационни умения. Липсват им умения за справяне с конфликти, да обличат трудните ситуации в думи и през думи и уважение да търсят изход от тях.
И нещо друго, за което също много малко се говори, е ролята на тормозещите деца. Те много лесно биват обявявани за лоши с голяма буква. А всъщност тези деца много често са в ролята на агресори, защото те страдат. Защото ги бият вкъщи, защото ги неглижират, защото се чувстват отхвърлени, отблъснати.
Децата, особено в юношеска възраст, между 10 и 14, влизат в една много трудна фаза в живота си, в която започват да си задават големите въпроси. Кой съм? Защо съм? Какво съм? Има ли смисъл да съществувам? И те си отговарят в дълъг период от време на тези въпроси през различните среди, в които участват. И когато не усещат любов от семейството, не усещат разбиране сред приятелите, не усещат признание от учителите за усилията, които правят в училище, всяко това малко нещо натрупва в тях тежки емоции на тъга, срам, ярост, усещане за отхвърляне, усещане, че не са обичани, не са ненужни и това са емоции, които те не могат да обработват. Цялото това нещо излиза много често като гняв и агресия навън, защото това е защитният механизъм на психиката.
- Може би да споделите за такъв случай от практиката ви?
- Неотдавна бях помолена от един класен ръководител да вляза в часа му, защото четири деца тормозеха целия клас. Учителят беше положил всякакви усилия, един прекрасен педагог, изключително добронамерен, много силно впечатлена съм от него. Но беше осъзнал, че има нужда от външна подкрепа и ние сме отзовахме. Защото Центърът е абсолютно на разположение на всички учители, които се чувстват като него и имат потребност да ги подкрепим. Отидох, работих с децата и много бързо стана ясно, че тези четири момчета, които всъщност изобщо не бяха лоши в природата си, са жертви на родителите си. На едното дете бащата го биеше и затова той биеше съучениците си, защото за него това е стандарт. Другото дете обиждаше с много тежки думи останалите от класа. Когато го попитах, как би се чувствал, ако някой говори на него по този начин, младежът отвърна, че е свикнал, защото баща му непрекъснато го обиждал. Така че родителите понякога не си даваме сметка какво причиняваме децата си, в желанието си да ги възпитаме по най-добрия начин. И всичко, което виждаме, че те проявяват, в една или друга степен, е огледало на самите нас. Децата имат нужда да опознаят себе си през родителите, имат нужда от разговори, имат нужда да бъдат забелязани. Понякога те дори вкъщи могат да се държат безобразно и агресивно, за да бъдат забелязани.
- Трябва ли да има повече образователни практики, които по някакъв начин да предотвратяват кибертормоза, който се прехвърля от училищната среда?
- След COVID-19 училищният тормоз се смеси с онлайн тормоза. Училищната среда не развива достатъчно уменията на децата, меките умения, свързани със сътрудничество, критично мислене, използване на творческото мислене, работа в екип, толерантност.
Това са неща, които, разбира се, и в семейството трябва да се развиват. Когато работя с деца, ги разделям по групи и винаги им напомням, че всички трябва да участват, всеки трябва да си каже мнението. Накрая избират говорител, който да сподели изводите им. И това е важно послание. Малко по малко, всеки ден се учат на тези неща. И когато излязат от училище, те ще бъдат много по-успели в обществото, в работата си. Защото комуникацията е в основата на всичко.
- Как родителите да разговарят с децата си, ако са жертва на кибертормоз или ако са причинители на тази агресия?
- Със сигурност основата, на която винаги трябва да се стъпва, е любов, разбиране и търпение. Често родителите са шокирани и в двата случая, когато детето им е тормозено и когато е тормозещо.
И този шок понякога ги кара да реагират остро, грубо, критично. Да говорят за собствения си срам, за това, че детето ги е изложило...
- Тоест пак влизаме през егото, обаче този път през това на родителя.
- Да, много добре го казахте. Не става въпрос за мен като родител аз как се чувствам, че моето дете тормози или е тормозено. Няма значение аз какво изпитвам - гняв, срам, ярост, че някой тормози детето ми. Единствено значение в този момент е как се чувства детето. И наше задължение като родители е да му дадем безопасно пространство, в което да се почувства защитено, обичано и да има спокойствието да говори, да сподели всичко.
Ако детето е тормозещо, да го попитаме какво го кара да се държи така. Децата често тормозят, защото имат нужда от това да се забавляват на гърба на някого, без да си дават сметка какъв е ефектът върху другото дете.
Или пък, защото са дълбоко обидени, защото най-добрият му приятел предпочита компанията на някой друг. Тук вече имаме ревност. Това са емоции, които са напълно легитимни в юношеството. Или пък завист, която много често кара някои деца да се държат грубо и агресивно към свои съученици или приятели. Все чувства, които ние като възрастни познаваме, научили сме се да ги овладяваме, да ги контролираме, да ги трансформираме, но децата не го умеят. Затова е много важно един родител да се научи да задава въпроса какво кара детето му да се държи по този начин, да изрича тези думи. Защото зад всяко действие се крият чувства и нужда. И когато ние ги разберем, ще може да бъдем много по-адекватни и по-подкрепящи. Ще знаем какво може да направим за детето.
Мисията на Асоциация „Родители”, която управлява Центъра за безопасен интернет, заедно с Българската асоциация за семейно планиране и Национална мрежа за децата е да помагаме на родителите да бъдат най-добрите възможни родители.
CV
Тя е координатор на Националния център за безопасен интернет 124 123. Експерт и консултант по човешки права с над 18 години опит в борбата с трафика на хора. Притежава ключови компетенции и дългогодишен опит в областта на международното сътрудничество и прилагането на национални политики за правата на децата и жените, миграция и превенция на насилието, основано на пола, в съответствие с всички международни стандарти и европейската правна рамка. Магистър по международни отношения и дипломация. Има и специализация по международно право по права на човека в Швеция и Канада. Антоанета Василева е член на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA) - мониторинговия механизъм за наблюдение на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от 2019 г. и е първи вицепрезидент на GRETA.
Последвайте „TRENDY дигиталНО без тормоз" в:
Проектът „TRENDY дигиталНО без тормоз" се изпълнява от Фондация "Евроскок" с финансовата подкрепа на Национална Програма за Изпълнение на младежки дейности по Чл.10 А от Закона за Хазарта (2023г.-2025г.) към Министерство на Младежта и Спорта / Договор № 25-00-77/25.11.2024. Изготвеното съдържание е отговорност на бенефициерa!"
