Новото поколение мениджъри ще променя системата в посока здравните грижи да са навременни, адекватни и с добро качество, казва деканът на Факултета по обществено здраве "Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн" на Медицинския университет - София
- Проф. Воденичарова, защо е важно да има специалисти по обществено здраве и здравен мениджмънт с висока степен на професионализъм? А такива има вече 30 г., откакто е основан Факултетът по обществено здраве “Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн” при МУ - София.
- Липсата на професионализъм води до неефективно управление, до натрупване на излишни разходи и дългове и в крайна сметка до лош краен продукт за пациентите и за обществото като цяло. Формирането на здравни политици, мениджъри и специалисти с висок управленски професионализъм и с нов тип организационно поведение е необходимо, за да осигуряват ефективно управление на ограничения ресурс в здравеопазването в условията на променяща се социална, икономическа и здравна система. Новото поколение здравни мениджъри ще променят системата в посока осигуряване основното право на всеки човек на добро ниво на физическо и психическо здраве, информация за здравето и сигурност, че здравните грижи са навременни, адекватни и с добро качество.
- Катедрата “Оценка на здравните технологии” празнува 10 години и е единствена у нас - къде основно се реализират завършилите?
- Катедрата “Оценка на здравните технологии” води лекционни курсове в различни специалности във Факултета по обществено здраве и подготвя специалисти в различни направления и от бакалавърските, и от магистърските програми. Придобилите знания и умения в оценката на здравните технологии се реализират в различни структури в здравната система, в голямото разнообразие от частни компании, които се занимават с лекарства, медицински изделия, достъп до пазара и клинични изпитвания.
- Открихте уникалната магистратура “Управление на клиничните изпитвания”, която е първа у нас - каква ще е ролята на подготвените там студенти?
- Магистратурата “Управление на клиничните изпитвания” наистина е уникална не само за България, а и за целия Балкански полуостров и за Близкия изток. Това е обучение, което е с практическа насоченост, а това води след себе си необходимата подготовка за работа във всякаква среда и на различно йерархично ниво. Придобилите образователно-квалификационна степен “магистър” могат да работят в частни организации и държавни институции в сферата на здравеопазването, фармацията, медицината, социалните дейности и разбира се, във всички държавни и частни организации, свързани с клинични изпитвания. Нашите студенти са подготвени за мениджър проекти, дизайнери и координатори на клинични изпитвания, монитори, одитори, обучители, осигуряване на качеството и други. От тази година стартираме програмата и на английски език.
- Ще реши ли проблема с липсата на медицински сестри предложението на образователния министър Красимир Вълчев специалността да бъде включена като нова защитена от професионално направление “Здравни грижи” и да бъде освободена от такси за обучение?
- Заставаме зад предложението на министър Вълчев и смятаме, че тази стъпка може да има значителен положителен ефект върху привличането на нови кадри, които имат желание да се развиват в това направление, но нямат финансова възможност. Но от друга страна, е необходимо да се гарантират професионалното им развитие, достойното им заплащане и по-добри условия на работа.
Необходими са допълнителни мерки за повишаване престижа на професията
чрез създаването на стандарт по “Здравни грижи”,
който да регламентира професионалните изисквания и да гарантира високо качество на здравните грижи.
- Трябва ли обучението за медицинска сестра и акушерка да бъде намалено от 4 на 3 години?
- Медицинските сестри са съществена част от екипите на лечебните заведения и тяхната дейност гарантира пълноценната грижа за пациента. Сестринството е приложно-практическа наука с уникална структура на познанието, която използва принципи от физическите, биологическите и поведенческите науки.
Според единните държавни изисквания 4-годишното обучение за “бакалавър” е обвързано със задължителен хорариум, който включва теоретично и практическо обучение на бъдещите професионалисти по здравни грижи. Това напълно отговаря на изискванията на европейската директива 2005/36/ЕО/. След много трансформации на формата на обучение за специалността понастоящем медицинска сестра е автономна професия, с перспективи за развитие, включително академично. Намаляването на срока на обучение, от една страна, е в разрез със законовите разпоредби за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища, а от друга - ще доведе до влошаване на качеството на подготовката на студентите.
- Важна катедра във факултета е тази по трудова медицина - кои професии са с най-рисково здраве?
- Поддържането на здравето и безопасността на работещото население е от ключово значение за общественото здраве. Екипът на катедрата, включващ специалисти по трудова медицина, профилирани в различни направления на превантивната медицина, работи активно в разработването и прилагането на обучителни програми, които да подпомогнат управлението на здравния риск в новата работна реалност. Резултатите от реализирани научни проучвания, както и въвеждането на иновативни подходи в обучението на работещи, работодатели и специалисти по здраве и безопасност, се дискутират и оповестяват на ежегодни научни форуми, организирани от катедрата. Натрупаният опит от членовете на Катедрата по трудова медицина се прилага и при разработване на нормативни и стратегически документи в работни групи към държавни институции – Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Столичната община и други.
- В какви международни мрежи участва Факултетът по обществено здраве, имате ли съвместни програми с чужди университети?
- Факултетът по обществено здраве участва в различни мрежи с чуждестранни университети, които най-често са в официално сътрудничество под формата на европейски проекти. Най-значимият проект в международна мрежа за факултета е участието на Медицинския университет – София, в европейския алианс INGENIUM. INGENIUM е
съюз от десет институции за висше образование от 10 европейски държави
Целта е всеки член на мрежата да предлага конкурентоспособни програми за обучение и квалификация, които се споделят в рамките на INGENIUM Alliance.
Поради интернационализацията на курсовете и увеличаването на мобилността на студенти и персонал насърчаването на междукултурна компетентност сред преподаватели и студенти е от основен интерес за нас. Нашият алианс е многообразен и ангажиран с местни и глобални предизвикателства, приобщаващ разнообразие от географско, културно и организационно естество. Ние считаме нашето разнообразие за една от нашите ключови характеристики и отличителни силни страни. Разнообразието ни прави допълващи се както в образованието, така и в научните изследвания и ни предлага перфектна платформа за сътрудничество и чудесна възможност да се учим един от друг.
Предвиждаме няколко съвместни програми в различни направления, които в момента се разработват. Основна пречка за отварянето на пазара на висшето образование в България обаче си остава рестриктивната по отношение на мултидисциплинарност и акредитация образователна система. Ако се развържат ръцете на университетите, икономиката ни ще реализира големи приходи от чуждестранни студенти от целия свят.
CV
Проф. Александрина Воденичарова, дм, завършва бакалавърска степен по “Бизнес администрация” в УНСС и магистърска степен по “Обществено здраве и здравен мениджмънт” във Факултета по обществено здраве към МУ– София.
Доктор е по медицина и професор в катедра “Здравна политика и мениджмънт”. Ръководител е на Катедра “Биоетика”, а от 2023 г. е и декан на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет - София.
Научните ѝ интереси са в сферата на: общественото здраве, здравния мениджмънт, биоетиката, медицинската етика, комуникативните умения, справянето с конфликти, международното здравно сътрудничество и др.
Членува в Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт, Българското научно дружество по обществено здраве, Международния форум на преподавателите (IFT) по биоетика към ЮНЕСКО, Асоциацията на образователните институции за обществено здраве в Европейския регион (ASPHER) и др.
