Успех е и това, че жени с донорски орган стават майки. В нашата клиника наблюдаваме над 750 души, получили орган от донор. В чисто медицински план българските нефролози се равняват по добрия опит в чужбина, но обществената среда там е по-отзивчива към проблемите на оперираните, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Емил Паскалев, дмн, един от специалистите в лигата "Лекарите, на които вярваме" на вестник "24 часа". Той се ползва с доверието и номинациите на читателите от пилотното ѝ създаване досега. Проф. Паскалев е председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница. Дейността ѝ обхваща всичко от А до Я в областта на бъбречните заболявания. Специфична дейност на клиниката представлява подготовката на реципиентите за бъбречна трансплантация, бъбречната трансплантация, наблюдението, диагностиката и лечението на усложнения след интервенцията.
- Професор Паскалев, клиниката, която ръководите, е уникален център за наблюдение на хората, преминали през бъбречна трансплантация, колко са тези пациенти?
- В нашата клиника се наблюдават над 750 бъбречно трансплантирани, доста от тях живеят с трансплантиран бъбрек повече от 15 години. Имали сме и трансплантирани пациенти, на които животът се удължава над 25 години. Това означава, че тези хора се връщат в реалния живот – пълноценни са, работят, а когато са във фертилна възраст, може да създадат деца. Имаме пациентки в детеродна възраст, които след трансплантацията станаха майки. Наша пациентка има вече две деца след операцията. Наблюдаваме и трансплантирани деца, въпреки че ми се иска това да е опция за повече малки пациенти, нуждаещи се от донор.
Пациентите са под наблюдение съобразно правилата за добра клинична практика, за да може всичко това да се постига и да имат добро качество на живот подобно на хора в тяхното положение във Франция, Норвегия и другите държави с успехи в трансплантологията.
- Напоследък темата за трансплантациите като цяло е гореща в лошия смисъл на думата, защо?
- Има различия между нашата страна и тези, с които искаме да се сравняваме. Ние малко изоставаме, въпреки че трансплантираните пациенти се увеличават. Моето искрено желание е да става по-бързо. Това зависи от много фактори, не само от наблюдението и при нужда лечението на преминалите операцията. Отговорно може да се каже, че дейността ни в частта на нефрологията е доста значима. Но имаме пациенти, които след трансплантация тук отиват по социално-икономически причини да живеят в държави, които са далеч по-отворени към проблемите на трансплантираните. Дори тези хора да имат някои ограничения по отношение на възможностите за работа, са добре приети от работодателите.
- Все по-често от държавите, които давате за пример, а напоследък и от Испания и Нидерландия идват новини за многократни трансплантации на един човек поради отказ на дарения орган. Във вашата клиника наблюдавате ли такива пациенти?
- Във времето сме имали двама пациенти с по 3 трансплантации. И тези хора са достигнали средностатистическа продължителност на живота за България, възраст, сходна с тази на своите връстници.
Най-голямото ни постижение е при пациентка с бъбречна трансплантация, която 20-25 години след операцията живя пълноценно. Отиде си на 82 години, но не по причина на бъбрека.
- Какво е различното в живота с повторни тансплантации и наблюдението на такива хора?
- Намесват се имунологични фактори, всеки следващ орган изисква съответното адаптиране, приемане от организма. Както всички трансплантирани, тези пациенти са по-рискови за инфекциозни заболявания, защото приемат лекарства за потискане на имунитета с цел да не се отхвърли донорският орган. Условията им на труд също трябва да са подходящи, съобразени с индивидуалното им състояние и възможности. С това трябва се съобразяват и трансплантираният човек, и обществената среда, която невинаги е толкова отзивчива, колкото ни се иска.
- Извън етичната страна възрастта на кандидатите за трансплантация има ли значение в чисто медицински план за взимане на решение за операция? На каква най-висока възраст е трансплантиран бъбрек у нас?
- Решенията се диктуват от медицинските съображения, основно от безмилостни имунологични критерии специално за бъбречната трансплантация. Възрастовият показател не е основен. Трансплантации у нас са правени и на хора над 55 години. Наблюдавахме 10-ина години в нашата клиника и пациент, трансплантиран в чужбина на 71 г., който нямаше никакви проблеми и водеше деен живот.
,
