Има прилика между нашите отношения в спектакъла и в живота, разказват актьорите
Още акценти от интервюто:
- Синът: Завиждам на студентите му, той обучава моите конкуренти, които също са му деца
- Бащата: Ясен е най-талантливият от фамилията. Много по-адаптивен е
- Приличаме си по ината и казваме това, което мислим
- Г-н Атанасов, когато се уговаряхме за интервюто, ми казахте, че може да сте заедно само в сряда в 15,30 ч. Всъщност кога сте заедно - вкъщи, на сцената, на репетиция?
Атанас Атанасов: На сцената и от време на време вкъщи. Много трудно се засичаме.
Ясен Атанасов: Добре че бяха репетициите, за да се видим. (Смее се.)
- Кое е любимото ви време заедно?
Атанас: Сутрин във всички случаи не ми е любимо.
Ясен: Да, и на мен.
Атанас: Най-често вечер се срещаме, така че това е любимото ни време.
- Играете баща и син в спектакъла “Хамлет” на сцената на “Българска армия” и театралните критици го определиха като сензация. За вас така ли е, или е стечение на актьорската професия?
Атанас: Има нещо любопитно, че в живота сме баща и син, на сцената също. Провокативно е. Много се изненадах, че ми предложиха тази роля. Благодарен съм, че имах възможността да се срещна с Ясен на сцената. Имал съм две срещи с майка му, която е актриса. Те също бяха много любопитни и интересни, защото опознаваш на друго ниво най-близкия си човек. С Ясен имаме една сцена, в която играем заедно, но тя не позволява по-задълбочено изследване и проникване в личните ни битиета, в другото ни общуване. На сцената го възприемам не като син, а като актьор, който изпълнява роля. Беше ми любопитно до каква степен това сближаване на сцената ще е сходно със сближаването ни в живота. Има известна прилика между нашите отношения в спектакъла и в живота дотолкова, че аз бях ангажиран и не съм имал много възможности и време да общувам с него. Общуването между син и баща започна доста по-късно. В “Хамлет” също е така. Има допирни точки от позицията на пропуснатото време за добро и за лошо.
Ясен: За мен беше много приятно стечение на обстоятелствата. Така е трябвало да се случи - започнах да вярвам в такива неща. Никога досега не сме се срещали на сцената. Сестра ми е имала опит той да я режисира. Предизвикателно е, но го усетих като най-правилното нещо. Притеснението изчезна.
- Сами ли сложихте границата на сцената, където сте колеги, или съвсем естествено се получи?
Ясен: Съвсем нормално се случи.
Атанас: Отношенията в театъра са доста по-различни. Не съм в театър “Българска армия” на щат, идвам като гост. Възприех го като колега, с когото трябва да работя. Актьорските отношения са много деликатни в процеса на работата. Избягвам да давам каквито и да било съвети на колегите, с които играя, ако не съм режисьор. Не казвам как може да стане по-добре или как да се направи. Все пак има режисьор, който полага основите на спектакъла. Нужна е малко повече дисциплина от актьорска гледна точка, за да вникнеш в изискванията му и да опиташ да направиш това, което той желае. За мен Ясен е партньор в театъра. Към него трябва да се отнасям с уважение дори по коридорите и стълбите. От прага на театъра за мен той си е колега.
- Тоест не сте му давали съвети?
Атанас: Не, никакви!
Ясен: Аз се допитах в един момент.
Атанас: Съветите не са по отношение на работата как да се получи ролята, а по начина, по който да продължиш напред, по отношение на спокойствието, в което трябва да се разположиш, както и за анализите, които трябва да осмислиш. В театъра ми се струва, че трябва да изпитвам удоволствие, когато репетирам и играя. Всяко нарушаване на това удоволствие те кара прекалено амбициозно да се отнасяш към ролята си, което невинаги води до добри резултати. В актьорската работа трябва да има някакъв процент актьорска безотговорност. Да се осланяш и на интуицията си, на личния си опит, което никак не е лошо. Няколко път съм казвал на Ясен: “По-спокойно, какво като е Хамлет?!”. Всяка роля по някакъв начин е Хамлет. Във всяка роля трябва да наредим някакъв пъзел, да изследваме кой, къде, защо.
- Ролята на Хамлет не е ли една от най-мечтаните за актьора?
Ясен: Да, така е. Аз обаче не съм я сънувал, не съм мечтал за нея. Не съм си мислил, че ако я изиграя, постигам всичко, и то на 28 години. Дойде при мен този шанс, без да съм ламтял. Неочаквано стана. Някои хора се надяват, манифестират. Но аз затова бях изненадан. Колкото по-различни неща се случват, колкото по-различни текстове се срещаш, толкова по-добър ставаш. Ролята на ролите е сигурно, но в крайна сметка... просто роля. Ако я натоварим с голяма тежест, няма да можем да се покажем на сцената.
- Г-н Атанасов, играете Хамлет преди доста години отново в театър “Българска армия” с режисьор Николай Ламбрев. Спектакълът сега с какво е по-различен?
Атанас: Заради времето, в което живеем. Нашето представление преди 29 г. беше много по-агресивно, имаше много по-ярки изразни средства. Беше направено в класически маниер и беше по-конфликтно.
Сега това представление е по-меко и по-топло. Но във всички случаи времето е лакмусът за всеки спектакъл. По някакъв начин то определя стилистиката, в която той може да бъде направен. Освен това и самата актьорска игра през 7-8 години става по-различна. В момента има тенденция да не се обръща толкова внимание на текста - да говорим на сцената така, както в живота. Което носи по-голяма естественост. Дори има спектакли, които съм гледал, в които текстът се обезсмисля. Зрителят чува дълги монолози, в които не всичко разбира. Но “Хамлет” е по-човешки спектакъл, където страстите не са толкова силни, героите разрешават своите проблеми не толкова в конфликта с другите персонажи, а конфликтът им е вътрешен и изразен чрез монолозите. Самият режисьор каза, че всички искат да са загрижени, да правят добро. Клавдий не е злодей, Гертруда и Полоний също. Всичко, което правят за своите деца, е за добро. Обаче невинаги, когато нашите намерения са добри, резултатът в крайна сметка се получава.
Ясен: Пътят към ада е осеян с добри намерения.
- Ако погледнем метафорично на вашия герой - бащата на Хамлет, е само дух. Вашето присъствие в живота на Ясен какво е - открито му давате съвети или съвсем леко го напътствате?
Атанас: Ако някой има нужда от мен, ще ме попита и ще ми каже.
Ясен: Аз мога по погледа на баща ми да разбера за какво става дума.
Атанас: И на мен всичко ми личи. Може и по това да си приличаме.
Ясен: Мога да разбера как излиза от залата, дали е доволен, или не. Но много добре знам къде са пробойните в нещата, които правя. Така че веднага се разбираме.
Атанас: Мисля, че не бива своите представи за нещата или идеи да опитваш да ги внушиш на друг. Да казваш: “Това така трябва да стане или направи това така!”. По-скоро дай съвет на твоето място аз какво бих направил. По този начин човек сам трупа много опит. Ясен е изключително самостоятелен. Аз не съм имал много време да се занимавам с него, но до голяма степен липсата на мъжкото присъствие го е накарала да бъде много по-самостоятелен. Да разрешава проблемите си може би трудно, но сам. Да изисква съвет или помощ тогава, когато ножът е опрял до кокала. Аз го наблюдавам отстрани.
Ясен: Двамата с майка ми много често ме оставят да си “чупя главата”. Докато стигна до актьорството, минах през различни неща. Някои от смените по пътищата бяха доста резки. Тогава може би всеки родител би казал: “Хайде спри, нека помислим”. Но те не са такива. Аз продължавам да имам необмислени решения, но, както баща ми каза, човек сам се справя с тези ситуации. Самите терзания водят до нещо смислено. И като си го намериш сам е много хубаво.
Атанас: Ако постигнеш сам крайния резултат, носи много повече удоволствие. “Искаш това? Окей, опитай. Аз не бих го опитал, но ти опитай” - е най-добрият съвет.
- Ясене, все пак стигате до актьорството, въпреки че преди това сте поемали по други пътища. Вярвате ли, че кръвта вода не става?
Ясен: Искаше ми се да не съм съгласен с това клише, но е вярно. Сигурно се е насъбрало по родовете, по гените и избива.
- Какво правихте, преди да кандидатствате в НАТФИЗ?
Ясен: Работих, за да се чувствам независим. Какво ли не пробвах - исках да ставам туристически гид, развеждах туристи, работех в ресторант, зад бара.
Ние, младите, имаме много възможности, а това обърква още повече.
Атанас: Аз също доста съм се лутал какво и как, минал съм през няколко опита. Когато е млад, човек не е много ориентиран какво иска и какви са способностите му. Но няма нищо страшно да опиташ, после да се откажеш.
- Кои са първите ви стъпки в актьорската професия?
Атанас: Много си приличат пътищата ни, защото той много неща опита, аз също. Докато бях в казармата, реших да кандидатствам в академията, преди това се страхувах, бях приет на други места. Иначе Ясен е много успешен за тези години в сравнение с мен. Аз много трудно започнах и трудно се адаптирах към средата. Нямах близки, които се занимават с изкуство. Тогава разбрах, че или трябва да бягаш от тази среда, или да се адаптираш. Но ми струваше много. Трудно извървях първите години. Когато попаднах във Военния театър, бях до актьори, които боготворях - Йосиф Сърчаджиев, Меглена Караламбова, с тях си партнирах. Имах едно представление с Йосиф Сърчаджиев, играехме заедно и по едно време режисьорът Красимир Спасов ми каза: “Ти докога ще го гледаш?”. Аз забравях какво правя. Но Ясен е много по-адаптивен.
Има голяма разлика в началото на пътищата ни в театъра. Той е много по-артистичен от мен. Винаги изчислявах как да я направя тази роля. Така тя се получаваше, но беше рационално. Затова му казвам да не мисли толкова много понякога, а да се осланя на интуицията си. Театърът не е математика.
Затова смятам, че той е най-талантливият от фамилията. Надявам се късметът да е с него. Дано този шанс да го съпроводи. Но едно е да те съпроводи, друго е да се опиташ да се възползваш.
Ясен: Благодарен съм на цялото си семейство, че от малък съм закърмен с това да нямам особени очаквания към професията. Чувал съм всякакви истории на семейните ни събирания. Това ми помогна да не ме изненадва нищо. Минах леко през изпита, очакванията ми не бяха огромни в академията. От трети курс ме забелязаха, после продължих в театър “Българска армия”, за което съм благодарен на ръководството, че ми се доверяват и ми вярват. Чувствам се подкрепен от всички колеги тук. Те са много талантливи. Осъзнавам, че имам доста възможности и това е късмет, шанс, който се надявам да съм хванал и да полагам усилия.
- По какво си приличате двамата?
Атанас: Казваме всичко, което мислим.
Ясен: И сестра ми се прибавя в този клуб.
Атанас: Аз ценя това качество. Понякога обаче трябва да броим до 10. Но това се култивира. Аз бях много луд, много див. Такъв, какъвто и Ясен беше преди една-две години. Но с възрастта започваш да бъдеш малко по-спокоен, по-мъдър. Но дори да не го изразим, да го вербализираме, то личи и не можем да го прикрием. По това най-много си приличаме - по ината си. Казваме: “Това трябва да стане”.
Ясен: От него знам, че колкото и да си амбициозен, трябва спокойно да действаш. Това е театър, не спасяваме животи.
- В интервю за “24 часа” преди време сестра ви Алиса казва, че най-ценният съвет от баща ви е: “По-полека, забавлявай се!” И вие ли следвате това правило?
Ясен: Да, забавлявам се и аз. Колкото и тежко, драматично е, трябва да има и другата крайност.
Атанас: И в драматичните роли може да откриеш забавлението. Всички актьори искаме да ни харесат, да ни оценяват, да ни аплодират и започваме да ставаме много егоцентрични, самолюбиви, чувствителни, раними, което би могло да направи живота ти ад. Затова, колкото по-леко присъстваш в тази професия, толкова по̀ се забавляваш. Моят професор казваше: “Скъпи мои деца, нито провалът, нито успехът са окончателни завинаги”.
Ясен: За мен този човек не трябва да се взема на сериозно. Много е лошо.
Атанас: Иначе изграждаш монумент на собственото си величие. Желанието да бъдеш харесван, обичан, ласкан ще съсипе живота ти. Затова съм казвал и на двамата: “По-леко. Не трябва да имаш любими роли и да искаш да изиграеш някоя на всяка цена”.
- Може ли да се опишете един друг с по няколко думи?
Атанас: Ясен е много очарователен, има прекрасно чувство за хумор, изключително разхвърлен и неорганизиран на моменти, когато изпада в паника. Авантюрист е. Много ценя това негово качество. Аз не съм си позволявал до такава степен.
Ясен: Баща ми има някаква лекота. Над нещата е. Много трудно нещо може да го възпали. И това е толкова важно за здравето. Той говори за неговото отсъствие в живота ми, но аз не го усещам така. Може би подсъзнателно има някакви неща, но е бил там, когато е трябвало и когато е било хубаво и когато моментът е бил важен. Мъдър е. Завиждам на студентите му, защото е много добър педагог и преподавател. Аз се шегувам, че той обучава конкурентите ми. Трябва да се боря с конкуренцията, които са неговите деца. Грижовен е. Но това, което много ми харесва, е, че наблюдава, без да казва, преценява ситуациите и взима най-правилното решение.
- Вече е късно, но ако можеше, щяхте ли да бъдете в негов клас в НАТФИЗ?
Ясен: Не. Не мога да си го представя. Според мен трябва да се разграничават нещата.
Атанас: До някаква степен той е мой ученик. С неговия професор - Ивайло Христов, сме били в един клас. Възпитавани сме по един начин от нашия професор. Били сме пет години в Сливенския театър, където сме си партнирали. Познаваме се много добре и работим по много сходен начин. Радвам се, че Ивайло Христов беше неговият професор, защото много добре познава инструментите, азбуката на тази професия. Останалото вече е въпрос на дисциплина, характер и следване на пътя. Останалото е уважение към това, което притежаваш като творец. И любопитството да се преоткриваш.
Споделяли сме с Ивайло, че може би това е единствената професия, в която чрез нея на сцената бихме могли да разкажем за собствения си живот, за непостигнатото и постигнатото, за надеждите, които имаме, комплексите, за компромисите, които сме правили с чужд текст. Но да го преживеем и без да се притесняваме, че публиката би могла да идентифицира мен като този персонаж и обратно. На сцената можеш да покажеш всичко от себе си, да се оголиш и публиката да каже: “Колко хубаво играе този човек”.
- Бихте ли взели Ясен във вашия клас?
Атанас: Няма. В никакъв случай.
- Ясене, подготвяте сериал за вашия учител - проф. Ивайло Христов. Какво представлява?
- Моите приятели Теодор Кисьов и Йоан Попов написаха сценарий за сериал, който се води в стила на документалното кино. След това кандидатствахме по проект, одобриха го и спечелихме финансиране, за да направим пилотния епизод. Има написани още 4-5 епизода. Заснехме го и го прожектирахме два пъти и сега има нужда от финансиране, за да направим още епизоди.
- Баща ви ви описа като много авантюристичен. Този авантюризъм не се ли проявява в проекта “Да се изгубиш нарочно”?
Ясен: Има много случаи, в които моите родители не знаеха къде и в кой град съм. Но в този проект направихме много смислени неща.
Атанас: Авантюризъм е да попаднеш в някое село при възрастни хора, които не могат да си нацепят дърва, при положение че никога не си хващал брадва.
Аз бях между чука и наковалнята, защото майка му много се притесняваше къде отива, с кого, какво прави. Но аз ѝ казвах: “Спокойно, всичко е наред”, докато тя се чуди защо не е онлайн, защо не вдига телефона.
Ясен: Срещнахме много хора, които имаха отчаяно нужда от помощ. Но беше много тъжно на моменти. Държавата не им помага.
CV:
Сензация в театър “Българска армия” се случи на премиерата на спектакъла “Хамлет”. За първи път заедно на сцената излязоха баща и син - проф. Атанас Атанасов и Ясен Атанасов. В първата им професионална работа ги събра режисьорът Стоян Радев. Атанасов-младши играе принц Хамлет, а проф. Атанасов е баща му - кралят.
Атанас Атанасов е роден през 1955 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Сашо Стоянов. От 1980 до 1985 г. работи в Драматичен театър “Стефан Киров” в Сливен, от 1986 до 2000 г. е в театър “Българска армия”, а от 2000 до 2001 г. в Народния театър “Иван Вазов”. От 2001 г. е актьор на свободна практика. От 1991 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Съпругата му е актрисата Десислава Стойчева - дъщеря на големия актьор Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова. Двамата са родители на Ясен и Алиса, която също е актриса.
Ясен е звършил НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов. Играе в театър “Българска армия” в спектаклите “Урок по български”, “Бaлдахинът”, “Сирано дьо Бержерак”, “Хотел между тоя и оня свят”, “Комедия на корупцията”, “Племе”, “Солунските атентатори”. В киното участва в сериала “Алея на славата”, “Гунди - легенда за любовта” и “Петя на моята Петя”, където си партнира със сестра си Алиса.
