Хората някак си са загубили вяра в това какво казват политиците, защото чуват едни написани думи, но не виждат резултата, казва председателят на БАПРА
- Рекорден брой кандидатури - над 200, получихте тази година за наградите Bright Awards на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), които бяха раздадени преди дни. Как си обяснявате големия интерес, г-жо Григорова?
- Този интерес е знак за развитието и динамиката на индустрията. Наистина тази година имаше рекорден брой заявки и от пиар агенции, и от рекламни агенции. Участваха директно и компании, тъй като преди 2 години включихме категории за образование, вътрешни инициативи и за комуникации към обществото, в които дадохме възможност на вътрешните отдели на фирмите да кандидатстват самостоятелно без агенция.
Със сигурност вече не говорим само за стандартни пиар комуникации, каквито ги познаваме отпреди, защото те вече са много комплексни. Съчетават стратегически и творчески умения, както и възможност идеята да се развие по такъв начин, че да е интересна за публиката, защото кампаниите не са вече само в медиите. Заради различната потребителска нужда те се разгръщат и в социалните канали, където самите медии също имат профили, както и сред инфлуенсърите. От друга страна, по-младото поколение консумира съдържание в платформите и именно там научава актуалното по темите, които го вълнуват.
Този интерес към наградите ни дава възможност да се вглеждаме накъде отива индустрията, а агенциите да обучават екипите си в нови умения и платформи. Така израстват и като услуги, и като бизнес, защото много голяма част от агенциите - членове на БАПРА - особено тези, които съществуват от над 25 години,
правят кампании извън рамките на България
за няколко пазара.
- Какви са модерните тенденции в пиара? Какво се промени в индустрията?
- Това, което се забелязва, и кампаниите, състезавали се за наградите, бяха пример, е именно тази интегрираност - една голяма идея, разгърната през медийно съдържание, през погледа на инфлуенсъра и в социалните мрежи до събития с физическа интеракция с дадена аудитория, където публиката се включва в преживявания.
Тази интегрираност означава и много умения на пиар експертите. Вече не е достатъчно само да можем да пишем и да говорим, да презентираме и да познаваме журналистите. Нужно е да знаем как работят алгоритмите на социалните платформи, кои са собствениците на компанията, какво правят конкурентите им, да познаваме аудиторията на бранда. Също и да разбираме младото поколение, защото джен зи (поколението Z) е все по-активно като глас в семействата, в училищата, където вече се правят кампании за ученици за релевантни продукти за тях.
Тенденцията е, че пиар комуникациите за нашия пазар ще се затвърдят като стратегическа услуга - консултантство, защото един бизнес трябва да работи постоянно с пиар партньора си, а не само когато настъпи кризата. Тогава е най-лошият пример и момент да потърсиш пиар. Разбира се, експертът ще реагира, но за да се предотвратят кризите, пиарът трябва да е постоянен и дългосрочен. На аудиторията непрекъснато трябва да се разказва за бранда или за компанията и за историята им и така те са част от живота на хората. Трябва да гледаме не на директната продуктова комуникация - това е територията на рекламистите, а каква добавена стойност ни дава този бранд.
- Какво търсят младите в една компания, влияят ли се от нейния имидж в обществото, от това дали е “зелена” примерно?
- Покупателната стойност все още е при милениалите (родените през 1981-1996 г.). Но джен зи - подрастващото поколение (1997-2012), искат искреност, неподправеност. Именно затова каналът
ТикТок е толкова популярен сред тях, защото там го няма подправеното, фотошопа,
красивото съдържание. Там всичко е естествено, както се случва, както те се шегуват и говорят. Да, искат компаниите да са екосъобразни, защото те много искрено - каквито всъщност са децата, виждат плюсовете на природата.
- У нас понякога терминът “пиар” се използва с негативна комуникация - еди-кой си си прави пиар. Защо е така и защо е важен пиарът?
- Наистина има такава конотация и в бранша този израз не ни харесва, защото пиар не е лоша дума. Няма такова нещо като черен пиар. Пиар (PR) идва от съкращението public relation - връзка с обществеността. Пиар експертите винаги ще бъдат медиатора на бранд посланието към съответната аудитория. Те имат страничен поглед извън компанията за това какво се харесва на потребителите ѝ, какво се говори в социалните мрежи, познават медийната сцена, дали има, или няма политически влияния. Тяхната роля е силното рекламно послание да бъде предадено през призмата какво е полезно за потребителя.
Затова бъдещето за индустрията на пиара у нас е затвърждаване на консултантството. Нещо, което колегите в Америка, Великобритания, Германия правят от години. Пиарът дори не е нужно да е публичен, той винаги е бил зад кадър.
- Трябва ли да има специално обучение по политически пиар?
- Трябва, но то не е свързано с това как е облечен човекът. Това се учи в корпоративния пиар за етика и протокол, в който дори е обяснено как трябва да отидеш на телевизионно интервю. Хората, които се занимават с политически пиар, много добре трябва да знаят взаимовръзките между партиите, историята, темите, кой за какво се бори и за какво ще лобира. Освен да са добри консултанти, трябва да могат
да подготвят политиците с добре и правилно изказване на посланията
Включително да обучават как се говори медийно. Едно е да имаш написан текста и да го наизустиш и изрецитираш. Разковничето е как ще го кажеш. Хората някак си са загубили вяра в това какво казват политиците именно защото чуват едни написани думи, но не виждат резултата. Двете трябва да вървят ръка за ръка. По същия начин е в корпоративните комуникации. Не може компанията да казва едно, а да прави съвсем друго. Иначе губи доверието на аудиторията, тя спира да купува продукта и се губи пазарен дял.
- Какво предстои пред БАПРА?
- Стартирахме няколко партньорства с БЕСКО и с Българската камара на дървообработващата и мебелната индустрия. Предстои и с други браншови организации, за да говорим защо бизнесът има нужда от постоянни пиар комуникации. Ще продължим да работим по добрите практики за инфлуенсър маркетинга заедно с ИАБ България. Включително сме отправили покана за партньорство към новата Българска асоциация на създателите на съдържание, която бе обявена преди няколко седмици.
Разработваме документ, който е за добри практики към бизнеса, когато прави конкурси за избор на пиар агенция. За нас е важно пиар бизнесът да се състезава на равни начала, комуникацията да е открита, условията да са ясни и прозрачни.
Ще продължим да работим и с медийните партньори и тук отново да кажа: благодаря на групата на “24 часа”, че винаги ни е подкрепяла. Работата ни с медиите е много важна. Това са хората, които ни помагат посланието на БАПРА да стигне до индустрията и до компаниите, с които агенциите работят.
Стъпка по стъпка сме започнали подготовката и за годишнината на БАПРА догодина, когато асоциацията ще навърши 25 години.
CV
Ива Григорова има 17 години опит в PR комуникациите, стратегическото консултиране, корпоративен и бранд PR, управление на кризи, маркетингови кампании с кауза и с лидери на мнение.
Част е от Publicis Groupe България от 2018 г., когато поема управлението на агенция MSL Sofia.
Журирала е в конкурсите Lisbon Advertising Festival 2024 - PR category, SABRE EMEA AWARDS 2024 и Young Changemakers 2023 на Provoke Media, Dubai Lynx 2021 - PR category, Young Lions 2019 - PR Bulgaria, била е ментор в "Изгряващи звезди" и "Мениджър за един ден" на Junior Achievement.
В момента е и председател на БАПРА за мандат 2024 - 2026.
