Там карловецът оставя картичка с лика на Левски и пръст от гроба на свой приятел
В експедицията много хора му завиждаха, но имаше и вдъхновители като Людмил Янков, жертвал изкачването си, за да го търси, знаейки, че може да загине
В предишни броеве на "24 часа - 168 истории" племенницата на Христо Проданов - Светлана Проданова, разказа как чичо е покрил тестовете за космонавти в Звездното градче в Русия и там е установено, че има необичайно голям капацитет на белите дробове, което му е позволявало да изкачва екстремни височини без кислород.
На българската експедиция през 1984 г. е дадена само една възможност - да стигне до Еверест по Жестокия път или Западния гребен, където преди това са загинали алпинисти от френската и полската експедиции.
За да осигури участието на България и в следващи експедиции, Христо Проданов се стреми към изключителен световен рекорд - труден маршрут, без кислород и заедно с това прави жест към домакините, канейки шерпа да стигне заедно с него до върха. За съжаление той се бави с подготовката на багажа, а близо до Еверест го удря в гърдите захвърлена кислородна бутилка. Проданов не желае да рискува живота на Чованг Ринджи и го отпраща. Продължава към върха сам.
- Г-жо Проданова, чичо ви е изчислявал всичко многократно, знаели са, че предстои буря и кога ще започне, защо тогава е предприето това изкачване?
- Изкачването не е било спонтанно, а добре обмислено и организирано, включително и съобразено с метеорологичните условия, които във високата планина са изключително важен фактор за изкачването. Времето не е било подценено. По-скоро затрудненията със слизането от върха са свързани с късното тръгване от последния лагер за атаката му. Причината е била в забавянето на шерпа при екипирането си. Когато потеглят, времето е било благоприятно. В момента, в който чичо стига върха, вече е 18,15 ч - твърде късно, за да може да слезе безпрепятствено.
- Когато той стига до Покрива на света и знае, че ще има буря, защо прекарва тези 33 минути горе. Все си мисля, ако бе тръгнал веднага да слиза, дали щеше да го застигне бурята?
- Доколкото знам, тези 33 минути не са били фатални, защото така или иначе вече е било след 18 ч, а защо прекарва толкова време, никой не може да каже. Доколкото го познавам, допускам, че се е наслаждавал на гледката. Документирал е изкачването си със снимки на камерата. Провел е няколко разговора с базовия лагер.
Баща ми му бе дал картичка с лика на Васил Левски, за да я остави на Еверест - идеята им бе един карловец като чичо да остави портрета на най-великия българин, който също е от Карлово - на най-високия връх. Освен това Христо Проданов бе взел шепа пръст от гроба на свой приятел - загинал алпинист, който също мечтаел да изкачи Еверест, която е оставена там.
- Какво се е случило при слизането?
- Наложило се е да спре, за да пренощува. Търсил е някакво по-закътано място. Времето е започнало да се разваля. Той си е изгубил едната ръкавица, което го е затруднявало допълнително. За съжаление на тази височина без кислород човек чисто медицински не може дълго да оцелее. Въпреки това чичо е бил жив два дни след изкачването на 20 април, тоест той е успял да прекара денонощието без кислород и на 22 април отново е продължил да натиска комутатора на радиостанцията, което показва, че организмът му действително е бил изключително издръжлив, а дробовете с необичаен капацитет.
- През годините задавали ли сте си въпроса - в тези инфарктни часове какво си е мислел, наистина ли е очаквал помощ, криейки се от бурята някъде из тази необятна пустош около Покрива на света?
- Всеки човек, който тръгва на такава експедиция, знае, че не може да разчита на друг да му помогне. Имам предвид, че помощта е нещо относително - да, понякога е възможна, но всичко зависи от обстоятелствата - на каква височина са хората, които идват към теб за помощ, близо ли са, колко време ще им отнеме, как са екипирани и т.н. Така че всеки, включително чичо, впускайки се в подобно рисковано начинание, знае какво може да му се случи.
Разбира се, имало е опити за спасяването му. Организирани са няколко човека да му помогнат. Големият приятел на Христо Проданов - Людмил Янков, е направил чудеса да го спаси, но не е успял да стигне до него. В един момент е възникнала реална опасност и за неговия живот, което е наложило да се прекрати акцията по спасяването. Загубил е част от пръстите си заради измръзване.
- Успяхте ли да се видите с Людмил Янков преди да почине?
- Не, но следях всичко, което пише. Той остави изключително ценни, изпълнени с философски заряд стихотворения, някои от които са посветени и на Христо Проданов, както и на силата на човешкия дух, чиито символи са и те двамата. Често препрочитам написаното от него и всеки път то ме вълнува и ме кара да се възхищавам на гения и силата му.
- Вярно ли е, че в експедицията през 1984 г. е имало не особено здрави отношения?
- Чувала съм от участници в експедицията за конфликти. Христо Проданов имаше приятели там, но имаше и хора, които не го харесваха и открито го показваха. Допускам, че това се дължеше преди всичко на завист, на усещането, че ги превъзхожда по способности, заради таланта и качествата му на изключителен алпинист.
Неслучайно моята сестра Мариана Масларова отказа да е част от националната експедиция, посветена на 20-годишнината от първата българска експедиция на Еверест. Избра да поеме към върха с комерсиална експедиция, именно за да избегне такива отношения. За съжаление тя също загина, но има знаци и допускаме, че тя също е успяла да изкачи Еверест.
- Дълбоко в себе си обвинявате ли някого за загубата на Христо Проданов, за цялото това нелепо стечение на обстоятелствата?
- Не, не виня никого за нищо. Всеки си носи кръста, Христо Проданов бе наясно къде отива. Майка ми сподели, че когато мисли за него и за сестра ми, за тяхната загуба, си казва, че така е трябвало да стане, защото всеки човек идва на земята с определена мисия, задача и мечти. Както и че не можем да упрекваме никого за нищо, защото в крайна сметка всеки сам си кове съдбата, а какво е ставало по време на тези експедиции, всеки си носи отговорността. Ние не се ровим в тези неща, не търсим виновни за каквото и да е.
По-добре да се фокусираме върху вдъхновяващите примери - като този на Людмил Янков, който жертва своето изкачване на върха, за да се опита да спаси чичо. Но той прави още една саможертва, защото през цялото време, докато го търси, е бил наясно, че може и да загине. И въпреки това го прави.
За такива хора като Христо Проданов и Людмил Янков сестра ми Мариана Масларова написва крилатата фраза: "Не унивайте, аз съществувам!", която е заглавие и на нейната втора стихосбирка.
