Хоризонтът, към който се стреми правителството, е избори 2 в 1 президентските, казва още директорът "Политически анализи и прогнози" в "Галъп Интернешънъл Болкан"
- Проф. Стоянов, какви са очакванията ви за съдбата на управляващото мнозинство при вота на недоверие - ще оцелее ли то, или алиансът на Ахмед Доган ще излезе?
- За да е успешен този вот на недоверие, за него трябва да гласуват 121 народни представители. Това означава, че със “за” е необходимо да гласуват всички опозиционни партии, в това число и “ДПС - Ново начало”, плюс хора от ДПС на Доган. Представете си ситуацията, в която ДПС на Доган гласува “за” вота и срещу правителството, защото то е подкрепяно от “ДПС - Ново начало”. Това няма да е дори парадокс, това ще бъде тотален абсурд.
Какво накара хората около Доган да заговорят за учредяване на нов политически субект? От една страна, решението на съда финансирането да отиде към “ДПС - Ново начало”. От друга - все по-незавидното положение структурите по места на АПС да са пред разпад или да преливат към “ДПС - Ново начало”. И от трета – може би и защото все по-напоително в публичното пространство се нагнетява съмнението, че парламентарната група на Доган ще бъде поставена пред огромната опасност от разформироване, поради напускане на немалко депутати.
- Дори вносителите на вота на недоверие от “Възраждане” признават, че той няма да мине. Каква е целта му тогава според вас?
- Публичност, при това безплатна. Публичност на критики, на заявки, на позиции, публичност на отричане на Европа, на пристрастно и субективно интерпретиране на евентуалните препятствия и проблеми, свързани с пълноправното ни членство в еврозоната като огромни заплахи, като катастрофа и едва ли не края на света. За да сме справедливи обаче, трябва да признаем, че опозицията получи повод, свързан с външната ни политика, поради неясната, ненавременна и неперспективна реакция на външното министерство по редица поводи и неприятни ситуации, в които попаднаха български граждани в последните месеци.
- Дайте примери.
- Липсата на категорична позиция по повод гибелта на българин, представител на ООН, в Ивицата Газа излъчи по-скоро несигурност и компромисно поведение, отколкото дипломатичност. Дори вялата реакция по повод обвинените и съдени във Великобритания за шпионаж, но все пак български граждани не бе достатъчно ясен сигнал, че държавата се грижи за нас, където и да се намираме по света.
- Какво показват проучванията ви - одобряват ли хората кабинета “Желязков”? Стои ли той стабилно въпреки сътресенията между партньорите в парламента?
- Може да звучи парадоксално, но тенденцията да избираме да ни управляват хора, които не харесваме, продължава. Процентът на неодобрение към политическите лидери надвишава в пъти този на симпатизиращите. Въпреки това този кабинет бе наложителен, повече от необходим, с цел стабилизиране на икономиката и финансите, предлагане и приемане на бюджет, целящ основно покриване на формалните изисквания за влизане в еврозоната. Разбира се, и създаване на заявка за устойчива и прогнозируема редовна власт във взаимоотношенията с международните институции, партньорите и контрагентите ни в бурните времена на напрежение, нестабилност и конфликти, които обхванаха Европа и света.
Въпреки разнопосочните критики, постоянното напрежение във и около крехкото мнозинство, заявката на това правителство е със средносрочен хоризонт. Това е реалистично и поради неединната опозиция и подготвяната подкрепа “при нужда” от “ДПС - Ново начало”.
- Колко живот давате на това правителство - до влизането в еврозоната или и след това?
- Вече е дадена заявка за внасяне на втори вот на недоверие. ПП-ДБ направиха това в края на миналата седмица, като определиха и момента – след получаване на решението за еврозоната през юни. Предполагам обаче, че са наясно, че вот на недоверие може да се внася през определен период от време. Ако е за цялостна политика и не мине, то следващият подобен може да е не по-рано от 6 месеца. По-чести могат да са вотове на недоверие по отделни политики. Това от своя страна ще доведе до акцентиране на злободневието, заяждане на дребно, тактически маневри и постоянно търсене на поводи за създаване на несигурност и нестабилност. Не съм сигурен, че България има нужда от нещо такова в този исторически момент.
Но в крайна сметка това е работата на опозицията – да критикува, да поставя на изпитание властта, да поставя под съмнение нейните политики и да заявява готовност да преобърне статуквото.
Макар че в многобройната, шарена и повече от екзотична опозиция да не можем да провидим потенциал за кабинет в сянка, то правото да критикуват постоянно остава гарантирано от Конституцията.
- Възможно ли е наесен догодина да има предсрочни избори 2 в 1 с президентските?
- Именно това според мен е реалистичният хоризонт, към който се и трябва да се стреми това редовно правителство. Със сигурност доста преди това ще се разбере ще има или не “президентски” проект, кои ще бъдат основните фигури с претенция за “Дондуков” 2, ще се появи ли политически субект или лидер с потенциала да мотивира за активно участие в политическия процес и повишаване на избирателната активност.
- След като политическият дискурс на лидера на партията мандатоносител е ”това правителство не е мое, аз не участвам във властта, а съм обикновен депутат”, кой управлява парите, хората и процесите в държавата?
- Правителството, разбира се. Негова е отговорността от всекидневното управление на терен, на ниво управление на споменатите от вас процеси. А що се отнася до политическата отговорност - колкото и някой да отрича съпричастност, колкото и да се дистанцира от едно или друго правителствено решение или действие, то несъмнено тази отговорност се носи от мандатоносителя.
- При наличието на толкова много формации и групи в парламента трябва ли да има вдигане на прага за влизане?
- Това множество партии трябваше да постигне по-голяма представителност на все по-разнородните тежнения, идеи и интереси в самото общество. Но се получи нещо съвсем различно – свиването на избирателната активност доведе до “игра” основно с т.нар. твърд електорат. Оттам и създаването на възможност в българския парламент да се нароят асистемни политически субекти, категорично популистки, вождистки проекти с неясно финансиране и структури, приближаващи се по поведение и заявка по-скоро до политическото сектантство и шаманизъм, отколкото представляващи определен електорат. Маргинализирането на големи групи в обществото доведе и до маргинализиране на неговото представителство.
Прагът за влизане в парламента трябва да се вдигне, дали 5% и 7% – съответно за политически партии и коалиции, е въпрос на обсъждане и дебати по осъвременяване на Изборния кодекс, но това може да е нежното кризисно действие за справяне с негативните тенденции от последните четири години.
- Как ще се отрази на и без това ниската избирателна активност скандалът около решението на КС и преизчисляването на резултатите от вота, с което “Величие” влезе в парламента?
- Лично аз разглеждам този казус като полезен прецедент, създаване на добра практика на Конституционния съд и възможност за преосмисляне на законодателството. Заедно с това е все по-наложително и преразглеждане на Закона за политическите партии, особено по отношение на регистрация, финансиране, закриване, органи на управление и т.н., и т.н.
- Какви промени са необходими там и как ще повлияят на сегашните партии?
- Необходимо е не само изчистването на избирателните списъци от т.нар. мъртви души, а и дерегистрация на партии фантоми, участващи в изборния процес по подбуди далеч не толкова демократични.
- Целта на бюджета е да влезем в еврозоната. Възможно ли е това да стане факт от 1 януари 2026 г.?
- Напълно реалистично, повече от необходимо, икономически обосновано и политически релевантно. Еврозоната е мястото за развитие на инициатива, конкурентност, пазарни взаимоотношения, повишаване на стандарта и качеството на живот, мястото за просперитет – личен и на обществото ни като цяло.
- Обществото “за” или “против” еврото е - какво сочат проучванията ви?
- Съществуват притеснения, несигурност, дори страхове. Това се дължи основно на два фактора. Първият е непрестанната хибридна пропагандна атака срещу общата европейска валута от множество, макар малки, но особено добре финансирани и гласовити публични говорители – от крайнопопулистки политически формации, през проруски аватари, та чак до не един и двама наши родни гуру многознайковци. Втората, за мен по-важна причина, е все още липсващата тотална национална информационна разяснителна кампания. Учудването и възмущението ни най-вече трябва да е насочено в тази посока, защото именно при дефицит на надлежна, надеждна, сигурна, проверена и институционална информация се създава най-добрата среда за разпространение на слухове, догадки и нарочни негативиращи интерпретации, на страхове и паника дори.
- Вечна е темата за съдебната реформа, а НС дори не може да смени ВСС. Пак ли ще остане тя на изчакване?
- Макар и трудно, този парламент заработи по отношение на т.нар. регулатори. Гласуването на нови състави върви сравнително бързо. Основният проблем с избора на ВСС, а оттам и на нов главен прокурор е в заложения капан от предишни парламенти за необходимо мнозинство от 160 гласа. А когато дойдем до този момент, възможността и най-вече желанието на не един и двама политически играчи за конюнктурна “печалба”, ще създаде потенциал за парламентарна криза. Тогава ще дойде и времето да си припомним на кого дължим тази епохална промяна в изискуемите мнозинства и дали тя не бе фактическа грешка.
- Сърбия, Румъния, Гърция, РС Македония се тресат от протести. Какво е общото между тях и ще постигнат ли ефект?
- Ако се вгледаме отблизо, със сигурност може да намерим специфики и разлики, но общото, обединяващото е историческата нестабилност, постоянните напрежения, “бурето с барут”, както биват определяни Балканите, но и множеството геополитически и стратегически интереси в и преминаващи през нашия регион. Ние сме в окото на бурята – при нас е измамно тихо и спокойно засега.
- След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом, изведнъж Европа се сети, че САЩ е зад океана и ни трябва обща отбранителна стратегия и бюджет. Може ли ЕС да се справи сам и откъде ще дойдат тези 800 млрд. евро?
- Недалновидната и по същество крайно погрешна неолиберална политика на Европа фалира. Липсата на визионерство доведе до стратегически грешки, свързани с енергийната независимост, отбраната, военните способности и надпреварата във високите технологии.
2000 евро на всеки гражданин на държава в ЕС, това е простата аритметика колко ще ни струва този първоначален план за действие. Ако добавим и тези извън ЕС, но заявили солидарност, финансовият натиск ще стане още по-поносим.
Това всъщност ще е финансова инжекция в икономиката на Европейския съюз, допинг за банковата система, осигуряване на заетост, бързо развитие на иновациите и високите технологии и още, и още. Така или иначе обаче спомените за ерата на “надпреварата във въоръжаването” и до какво доведе тя са все още в паметта ни, поне на моето поколение. Несъмнено живеем в интересни времена.
