На пръв поглед политика на парчета, а като ги сглобиш – ето ти Америка отново велика
Дали Тръмп наистина се опитва да спре войната между Русия и Украйна сега и веднага - или точно обратното, да отдалечи мира? Ако е второто, явно постига успех.
Знам, че умните глави ще възразят – не е ли очевидно, че Тръмп се бори за Нобелова награда? Я какво старание хвърлиха неговите хора миналата седмица на преговорите в Саудитска Арабия!
Така е, постараха се, но се провалиха. В резултат днес Зеленски е много по-твърд, отколкото през есента, а в лагера на Путин вече мечтаят за Харков и Одеса. А, и Украйна да мине под управлението на ООН.
Мисълта ми е, че може би това беше търсеният резултат. За да го схванем, нека използваме метода на дедукцията - от голямото към малкото и от главното към подробностите. Каква е голямата цел на Тръмп? Да направи Америка отново велика. И как ще стане това?
Като възстанови американската промишленост, която в момента е 2 пъти по-малка от китайската. Как? Първо, като защити местното производство с високи мита. И второ – като създаде неизчерпаемо гладен и жаден за американското оръжие европейски пазар.
Колко пъти в миналото Америка е успявала да го постигне? Точно два пъти – по време на двете световни войни. Три-четири години европейците се гърмят и разрушават взаимно, а Чичо Сам гледа отстрани и помага със заеми и оръжие, а промишлеността му расте с гигантски крачки. И накрая вече са изцедени до предел,
Чичо Сам пристига на бял кон и спасява положението
Така Америка стана велика в миналото.
Логично е Тръмп да се опита да създаде нещо подобно. За целта първо трябва да остави Украйна и да ореже загубите. Второ – така да изманипулира европейците, че да поемат издръжката на Киев. И трето, европейците да започнат да купуват огромни количества оръжие от САЩ.
Как става това? Щом САЩ се оттеглят от НАТО, било то изцяло, или частично,
европейците изпадат в паника
и започват да се въоръжават като за световно. Освен за себе си ще трябва да купуват и за Киев, затова най-добре е войната да продължи още 3-4 години.
А сега да разгледаме тези инструменти един по един, започвайки от войната в Украйна.
Както знаем, от 23 до 26 март в Рияд хората на Тръмп организираха поредните преговори, където двете воюващи страни изобщо не се срещнаха, но пък САЩ сновяха помежду им като махало или според мен като селска сватовница, чиято скрита задача е да предотврати годежа.
В крайна сметка трите страни се разбраха, че няма да се разберат – нито за 30-дневно примирие в Черно море, нито за 30-дневно спиране на ударите по енергийната инфраструктура. Не подписаха никакъв общ документ, но затова пък публикуваха три отделни комюникета, за да обявят своите непреодолими различия. Пълно фиаско.
Защо обаче Тръмп започна от най-дребното - временни и частични примирия (за морето и за енергийната инфраструктура)? Ще кажете – защото иска да постигне малък, но бърз и лесен успех. Но дали не е точно обратното – че нарочно потърси неуспех? Защото от гледна точка на опита и логиката
преговорите в Рияд бяха дипломация със задника напред
Как да се договориш за подробностите, преди да си се договорил за главното? Няма начин, защото те изцяло зависят от него. Това би трябвало да е очевидно за всеки дипломат. Тъкмо обратното – ако първо се договориш за главното, подробностите вече се разрешават от само себе си.
Например, ако наистина се търси мир, първо САЩ и Русия щяха да се разберат за новата колективна сигурност. След това вече Киев и Москва биха могли да седнат и да се спазарят в рамката на новите реалности. Вярно, този пазарлък нямаше да е лесен, но поне нямаше да води право към кривата круша.
Но за да не би все пак нещо да се постигне,
Белият дом изнерви обстановката, като подпали фитила и на Зеленски,
и на Макрон, и на Стармър. Как? В чест на започващите преговори САЩ зарадваха Зеленски с нов вариант на прословутия договор за украинските изкопаеми, който той трябваше да подпише при последното си посещение на Белия дом. Само че тогава договорът беше само 4 странички, а сега е набъбнал на 58 и по своята благост могат да се сравнят с претенциите на Путин за Одеса.
Новият договор създава общ фонд, който ще управлява кажи-речи цялата украинска икономика и ще прибира повечето бюджетни постъпления по сметка в офшорката Делауер.
Съотношението в управителния съвет на фонда ще е 3:2 в полза на американците, така че имперското владичество е гарантирано. Но най-веселото е, че САЩ влизат във фонда с парите, които до този момент са били отпуснати на Украйна като безвъзмездна помощ. Тепърва трябва да се уточнява за каква сума става дума – Зеленски спомена за 175 милиарда долара, но пък Тръмп все повтаря за някакви 350 милиарда.
Да, той има склонност да хиперболизира, но обикновено го прави еднократно. Ако постоянно го повтаря, значи има нещо предвид.
Оставаше да се включи и правото на първата брачна нощ.
Ако Зеленски подпише такъв документ,
патриотите ще го обесят
на дървото пред президентството. Ако не подпише – край на помощите. Европейските сили са вбесени, че договорът ги изхвърля от играта, а Украйна се превръща в американска колония.
Ето защо веднага след преговорите в Рияд в Париж бе свикана “коалицията на желаещите”, която се закле да финансира Киев до пълна победа или поне до 2029 г., когато в Белия дом би трябвало да седне Камала Харис.
Сега Тръмп може да се оттегли с чиста съвест и от Украйна, и от НАТО – Зеленски ме обиди, нищо не подписа, а европейците обещаха да го издържат. За да го подкрепят, няма къде да ходят, ще купуват три пъти повече оръжие от нас.
За да дръпне пердето пред очите на европейците, Тръмп им
организира серия психологически атаки
Истински шедьовър бе речта на вицето Джей Ди Ванс пред Мюнхенската конференция по сигурността. Тя удари на Европа такъв шамар, че разплака самия началник на конференцията, а дамите изскочиха на трибуната да го утешават в прегръдките си.
А какво постигат претенциите за Гренландия и Канада? Отново взрив на европейски гняв, възмущение и кръвни клетви, че няма да си оставят магарето в калта.
Или да вземем знаменитото интервю на Тъкър Карлсън със Стивън Уиткоф, специалния пратеник на Тръмп по всички световни въпроси? Цяла Европа живее с непоклатимото убеждение, че Путин е коварен демон. И ето, че най-близкият приятел на Тръмп изведнъж споделя, че Путин му харесва.
Много символичен е жестът, с който Путин подарил на Тръмп великолепен портрет, нарисуван от един от най-добрите руски художници. Допреди век и половина такива подаръци си разменяха европейските монарси, които до един си бяха братовчеди. Още малко и Тръмп
ще сгоди най-малкия си син за някоя от внучките на Путин
И защо не? Путин със сигурност може да даде сериозен чеиз.
Та като обединим всичките тези разнородни парчета от картината, получава се един цялостен стратегически замисъл. Тръмп застава в позата на Удроу Уилсън по време на Първата световна война, напуска Украйна и НАТО, скарва се с европейските лидери, но бързо възстановява промишлеността с парите на въоръжаващата се Европа.
А след две-три години, когато и НАТО, и ЕС са в развалини, ще се върне на бял кон.
