Едно от емблематичните дела за м.г. беше на четири жени, които осъдиха Швейцария, че не предприела действия срещу последиците от измененията на климата, казва българският съдия в Европейския съд по правата на човека
И още акценти в интервюто:
Няма драстично увеличение на жалбите за домашно насилие, но осъдителните решения показват системни проблеми в много държави
По редица теми липсва консенсус - правото на евтаназия, правото на аборт, смяната на пола. Съдът се произнася, но и зачита свобода на държавите на преценка
Навършват се 75 г. от приемането на конвенцията, а през това време се появиха нови права
Най-старите висящи дела срещу България са от 2017 г. и ще бъдат решени по всяка вероятност през 2025-а
Никоя държава, дори и т. нар. стари демокрации, не е застрахована от нарушения на права на човека
Оставих подредена къща, капацитетът и популярността на институцията омбудсман бяха на върха си, и според мен, това е причината почти година експертите да работят по жалби
- Проф. Ковачева, повече от година сте съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Какви са вашите впечатления, увеличават или намаляват делата, заведени от българи? Като министър на правосъдието въведохте възможността хората, които се оплакват от бавно правосъдие, да потърсят правата си първо в България. Това доведе ли до по-малко жалби?
- От няколко години броят на входящите жалби се стабилизира, а и намалява. Ако през 2012 г. те бяха близо 1300, в момента са около 430. Правилно отбелязвате, че жалбите за прекомерна продължителност на съдебните производства драстично намаляват след приемането на новото средство за обезщетение по Закона за съдебната власт. Само единици се оплакват от отказа или размера на обезщетението. Радвам се, че с моя екип от Министерството на правосъдието през 2012 г. имаме принос за вътрешното средство за защита от т. нар. бавно правосъдие. То е ефективно, което е и констатирано от ЕСПЧ. Израз е на принципа за субсидиарност, предвиден в преамбюла на Конвенцията за правата на човека. Според него съдът има субсидиарна роля спрямо националните власти. Означава, че държавата носи отговорност за защитата на правата на лицата под нейната юрисдикция. Тя първа има право (и задължение) да отстрани нарушението или да обезщети лицето с нарушени права. Едва след това и ако не успее, на ход е ЕСПЧ.
- Увеличават ли се делата, свързани с домашното насилие?
- Проблемът с домашното насилие не остава извън фокуса на вниманието на съда. Засега няма драстично увеличение, но осъдителните решения са емблематични и показват системни проблеми в много държави. Нарушенията най-често са по чл. 2 (право на живот) и по чл. 3 (забрана на нечовешко или унизително отнасяне) и са свързани с неефективна защита или разследване. Когато прагът им не е достигнат, са по чл. 8 (право на личен и семеен живот).
Въпросът за домашното насилие, което може да приеме различни форми - физическо, сексуално, психологическо и икономическо, е проблем, който засяга всички държави - страни по конвенцията, но невинаги излиза наяве. Така е, защото често се случва в рамките на лични отношения или затворени кръгове. От практиката на съда е видно, че не само жени може да са жертви, но и мъже. И че децата често стават преки или косвени жертви на това явление.
Важно значение за България има решението по делото “А. Е. срещу България”, постановено през 2020 г. Съдът установи нарушение на чл. 3. Той постанови, че държавата ни не е въвела ефективна система за наказване на всички форми на домашно насилие и не е осигурила достатъчно гаранции за жертвите нито чрез законодателство, нито чрез дейността на националните си органи. Те не са образували наказателно производство въпреки уязвимото положение на жалбоподателката и информацията, че тя е била подложена на многократно домашно насилие. Става дума за институционално бездействие, което е довело до предубеждение на властите, а оттам и до нарушение на чл. 14 от конвенцията (забраната за дискриминация).
През 2022 г. съдът постанови осъдително решение и по делото “Y срещу България”. В този случай жената е била убита от своя съпруг публично в кафене.
Съдът постанови, че има нарушение на правото на живот. По-конкретно, че властите не са реагирали своевременно на достоверните оплаквания на жертвата и не са извършили правилна оценка на риска за нея.
- От какво се оплакват хората, които се обръщат към ЕСПЧ? Може ли да направите съпоставка между жалбите от България и от другите европейски държави?
- Има голямо разнообразие от теми. Може да се каже, че хората се оплакват от нарушения по почти всички текстове от конвенцията. И от работата си като омбудсман, и сега като съдия мога да кажа, че с годините българите стават все по-чувствителни към нарушенията, познават правата си и търсят защита. Някои проблеми намаляват или изчезват. Например тези, свързани с реституцията, с продължителността на съдебните производства.
От висящите жалби като брой има много относно забраната за гласуване на лишените от свобода. Други повтарящи се теми са ефективното разследване след насилие от полиция или частни лица, нарушаване на презумпцията за невиновност, нарушения при претърсване и изземване, различни аспекти на граждански, административни и наказателни производства, права на хомосексуални и транссексуални, обезщетения при отчуждаване.
- Проблемите, свързани с правата на човека, навсякъде ли са едни и същи, или има нюанси?
- Никоя държава, дори и т. нар. стари демокрации, не е застрахована от нарушения на права на човека. Затова често си повтаряме, че те се отстояват всеки ден и не са даденост. В свят на стесняващо се демократично пространство на фона на острия дебат повече сигурност или повече права съдът има своята важна роля да прецени дали е налице нарушение на правата на жалбоподателя, без значение коя е държавата.
Разбира се, има специфики. Проблемите са много различни, някои държави имат не повече от едно или две дела на година. Има и промени, свързани с политически или други събития - например мерките, взети в Турция след опита за преврат.
- Трябва ли да се промени Конвенцията за правата на човека, приета преди доста години?
- Въпросът се обсъжда отдавна. Тази година се навършват 75 г. от приемането на конвенцията. 75 години, в които светът се промени много. Появиха се нови права - правото на добра администрация, на достъп до информация, правото на благоприятна околна среда, правото на аборт, правата на животните, защитата на личните данни, появи се и изкуственият интелект.
Все въпроси и ситуации, които не са изрично предвидени от създателите на конвенцията. Динамичните процеси изискват тя да бъде актуална, да дава отговор на съвременните проблеми. Съдът не може да замени волята на държавите, които са страни по конвенцията, и да я “дописва”. Затова практиката на ЕСПЧ е много важна. В решенията си той успява да се произнесе по много от тези въпроси - най-често като прилага чл. 8 (правото на личен и семеен живот).
Примерите са много и засягат редица проблеми, по които още липсва консенсус - правото на евтаназия, правото на аборт, смяната на пола. Съдът се произнася, но и зачита тяхната свобода на преценка. В това отношение балансът между интересите на личността и на обществото е много важен, защото съдът не може и не бива да законодателства.
От друга страна, трябва да си напомним, че конвенцията е била променяна през годините чрез допълнителни протоколи и така в резултат днес в Европа никъде не се прилага смъртно наказание, регламентирано е правото на собственост, забраната за дискриминация (Протокол 12, който България все още не е ратифицирала), правото на образование и на избирателните права и т. н.
През 2018 г. влезе в сила Протокол 16. Той дава възможност на върховните национални съдилища да поискат от съда консултативни становища по въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, определени в конвенцията или протоколите към нея. Това е важна форма на сътрудничество, механизъм, подобен на преюдициалното запитване пред Съда на ЕС. И смятам, че е крайно време България да го ратифицира.
- Колко продължава произнасянето?
- Зависи от сложността на делото, от това дали жалбата е допустима, или не. Разглеждането може да продължи от няколко месеца - за голяма част от жалбите, които са явно недопустими и се отхвърлят от едноличен съдия - до над 10 г. за жалби, които са например част от група, която изчаква пилотно решение, с което да се установи наличието на системни или структурни проблеми. Най-старите висящи жалби срещу България в момента са от 2017 г. и ще бъдат решени по всяка вероятност през 2025-а.
Политиката на приоритизиране на жалбите, водена от съда от няколко години, ускорява разглеждането на по-важните и по-спешните. Разглеждането им би трябвало да става за 1-2 години, но все още има изоставане на стари жалби. Претоварването се дължи на огромното количество жалби. Съдът донякъде става жертва на собствения си успех като изключително авторитетен, популярен и уважаван.
От години реформата за ускоряване на процеса за решаване на делата е в ход. Но нека си дадем сметка, че тези, които съдът приема за разглеждане, са сложни, нерядко съдържат сериозни нарушения и трябва да им бъде отделено достатъчно време.
- Търпи ли санкции държава, която не се съобрази с препоръките на ЕСПЧ?
- Изпълнението на решенията не е в компетентността на съда. То се следи от Комитета на министрите на Съвета на Европа, подпомогнат от секретариат, служители на Съвета на Европа. Разбира се, неизпълнението води до негативни последици, има дипломатически натиск, лихви по паричните обезщетения и препоръки за изпълнение на решенията, които се повтарят отново и отново до тяхното изпълнение. То може да отнеме години, особено когато са необходими законодателни и дори конституционни реформи.
Освен това Комитетът на министрите може да сезира отново съда при системно неизпълнение. Тогава той може да констатира нарушение на задължението на държавите да изпълняват решенията. Случвало се е два пъти - срещу Азербайджан и Турция.
- Кое дело най-силно ви впечатли?
- Според мен най-интересните и емблематичните дела за м.г. бяха трите за климатичните промени. Те показаха за пореден път, че конвенция, приета преди 75 г., когато подобни проблеми не са били на дневен ред, може да “поеме” теми на нашето съвремие. Така тя се оказва “жив инструмент” и макар да не предвижда право на благоприятна и здравословна околна среда, съдът може да отговори на тревогите на хората. Например как климатичните промени са повлияли или ще повлияят в бъдеще на нашето здраве. Едното от делата, които бяха разгледани от Голямата камара, се отнася до жалба на четири жени и швейцарското сдружение Verein KlimaSeniorinnen Schweiz. Неговите членове са възрастни жени, загрижени за последиците от глобалното затопляне върху условията на живот и здравето им. Те смятат, че швейцарските власти не са изпълнили задълженията си и държавата не е предприела действия за смекчаване на последиците от изменението на климата. Голямата камара с мнозинство постанови, че има нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, а с единодушие - че е налице нарушение на правото на справедлив процес/достъп до съд, защото швейцарските съдилища не са разгледали по същество жалбата.
Съдът установи по-конкретно, че член 8 от Конвенцията включва правото на ефективна защита от страна на държавните органи от сериозните неблагоприятни последици от изменението на климата върху живота, здравето, благосъстоянието и качеството на живот. Това е изцяло нова практика, която отговаря на тревогите на хората и води до прилагане на конвенцията за защита на права, които не са изрично предвидени в нея.
- Държавите вслушват ли се в препоръките?
- В голямата част от случаите решенията се изпълняват, но има ситуации, в които държавите се бавят. Например Обединеното кралство с гласуването на затворници, но въпросът там вече е решен (в България проблемът все още е висящ). Турция - за достъп до имотите и изплащане на обезщетения в окупираните територии в Северен Кипър. България също има редица решения, които стоят неизпълнени от години.
- Мигранти, които идват от държави, извън Европа, обръщат ли се към ЕСПЧ?
- Да, съдът се е произнасял по много такива жалби. Има много искания за привременни мерки и жалби относно откази за убежище или push-backs (отблъскване) към държави, в които жалбоподателите твърдят, че има риск за живота или интегритета им. Също има редица оплаквания, свързани с личния и семеен живот. Един от често поставяните въпроси е за правата на мигрантите при тяхното връщане или депортиране.
В момента пред Голямата камара са висящи три обединени дела срещу Полша, Литва и Латвия за отблъскване на мигранти на границата с Беларус, които твърдят че са търсили убежище (т. нар. push-backs cases). Предстои да стане ясно дали съдът ще намери нарушение на правата.
- От година страната ни е без национален омбудсман и негов заместник. Това отразява ли се на работата на тази институция?
- Оставих подредена къща, капацитетът и популярността на институцията бяха на върха си, и според мен, това е причината почти година без омбудсман експертите й да работят по жалби.
Но не бива да продължава повече и смятам, че изборът трябва да бъде приоритет. Хората имат доверие в омбудсмана, който да е компетентен, проактивен и отдаден на каузата за защита на правата им. Това е важно и за запазване на най-високия статут А към ООН, който извоювахме за омбудсмана през 2019 г., като атестация, че общественият защитник в България работи в съответствие с най-високите световни правозащитни стандарти.
