Не частните болници имат нужда от юздите на ЗОП, а държавните - от свободата на пазара
“Колкото повече държавата планира, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек.”
Фридрих Хайек
Съдът на Европейския съюз (СЕС) вече окончателно реши въпроса за обхвата на директивата за обществените поръчки и дефиницията на “публичноправна организация”. С решението си европейските магистрати потвърдиха правото на България да изключи частните болници от обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Няма повече правен спор - казусът е приключен. И логичният (саркастичен) въпрос е: щом вече имаме черно на бяло решение от СЕС, защо все още разни “експерти” и политици се правят, че не е така, и продължават да спорят дали Европейската комисия е права? Абсурдът е пълен – един вече решен въпрос не спира да се размахва за генериране на политически изгодни димки и нова регулаторна несигурност. Но това не е прецедент - все пак говорим за същата Европейска комисия, която в разгара на войни, инфлация и икономическа несигурност иска от България да затвори въглищните си централи, за да демонстрираме зелена съвест… и празни батерии.
Любопитно е, че първоначалният проблем - разликите в цените на лекарствата между публичните и частните болници - бе решен законодателно още през януари 2024 г. Въпреки това настояването за одържавяване на частните болници чрез обществени поръчки продължава, което поражда съмнения за истинската му цел. Дали тази регулация не води до ограничаване на конкуренцията между доставчиците на лекарства и до обслужване на нечии интереси?
Допълнително недоумение буди реакцията на Европейската комисия, навярно от години подвеждана чрез доноси от тукашни нездрави интереси. На официално зададени по темата въпроси от страна на моите колеги в ЕКИП тя бюрократично отговаря, че ѝ трябва още време, за да събере изисканите документи, като по този начин бави крайния резултат, който вероятно няма да е в полза на заведената наказателна процедура. Когато Европейската комисия не спазва собствените си правила за прозрачност и бави достъпа до информация, с какво морално право очаква държавите членки да изпълняват нейните указания?
Публичноправна организация или независим
пазарен играч?
Европейското законодателство определя “публичноправната организация” като юридическо лице, създадено да задоволява нужди от общ интерес без търговска цел, върху което публичната власт упражнява контрол или основно финансиране.
Частните болници в България обаче не покриват тези критерии:
- Те имат изцяло търговски характер - функционират като фирми, преследващи печалба.
- Средствата им от Националната здравноосигурителна каса са заплащани за извършени дейности, а не държавна субсидия или помощ.
- Финансовият риск се носи от самите тях - ако работят зле, могат да натрупат загуби или да фалират, без държавата да ги спасява.
От това следва ясен извод: българските частни лечебни заведения не са “публичноправни организации”. Те са независими икономически субекти на конкурентния пазар и логично остават извън обхвата на Директива 2014/24/ЕС - точно както нашият закон правилно е предвидил.
Национален контекст, правни традиции и
популистки парадокси
Всяка държава членка интегрира общите европейски правила според своите правни традиции и контекст. България не прави изключение - нашият законодател е освободил частните болници от ЗОП именно поради търговския характер на дейността им. Идеята е, че макар здравните услуги да са социално значими, те са и въпрос на лично право (правото на здраве) и частен интерес на пациента. Затова у нас тези лечебни заведения се третират като бизнес, а не като държавни изпълнители на обществени функции.
Тук се появява парадокс, подсилен от популистката риторика. Години наред разнородни политици опростяват и даже опростачват дебата - според едни частните болници трябва да се поставят под строг държавен контрол, а според други, щом използват обществени средства, са длъжни да спазват изискванията, неясно постановени от някого.
А защо тогава и другите частни субекти, ползващи обществен ресурс, например фармацевтични компании, търговци с лекарства и аптеки да не бъдат възприети като публичноправни организации и да започнат да възлагат обществени поръчки? Именно тези заблуди поставиха българската позиция в колизия с европейската.
От една страна, у нас частните болници са признати за икономически независими субекти, спазвайки условията в директивата; от друга, някой заблуждава администрацията в Брюксел да ги третира като част от публичния сектор. Това разминаване води до днешния сблъсък.
Натиск от Брюксел: наказателната процедура
срещу България
Засега наказателната процедура е на административен етап - размяна на официални писма. Ако София и Брюксел не стигнат до съгласие, комисията евентуално може да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Все пак, подобни процедури рядко стигат до крайни санкции - в около 5% от казусите. В повечето случаи спорните въпроси се изглаждат преди съда след диалог и убедителни аргументи от страна на държавата, един от който е и гореспоменатото решение на Съда на ЕС. Абсолютно невярно е твърдението в публичното пространство, че държавата ще бъде санкционирана, тъй като няма дори заведено дело и излязло решение.
В случая с България обаче диалогът отстъпва място на натиск. Първоначалното уведомително писмо през 2019 г. не споменава изрично частните болници, но в мотивираното становище през 2024 г. изведнъж се твърди, че България нарушава правото именно защото ги е изключила от ЗОП. Тази смяна на тезата в движение противоречи на добрите практики и поражда съмнения в коректността на подхода на Брюксел.
Уроците от Германия, Австрия и Нидерландия
Три примера от Европа са показателни:
Германия: Частните болници там не се считат за публичноправни организации. Плащанията към тях от здравноосигурителните каси се третират като заплащане за услуга, а не като държавна субсидия.
Австрия: Австрийските правила също не принуждават частните болници да провеждат търгове. Специалният режим за обществени поръчки в някои сектори не ги включва - те се разглеждат като пазарни субекти, а не като държавни институции.
Нидерландия: Върховният съд на Нидерландия постановява, че дори болница, създадена от сливане на три църковни клиники, не е публичноправна организация. Макар да има обществена мисия, тя носи стопански риск и трябва да оперира ефективно и рентабилно - черти на частен, а не на държавен субект.
Очевидно статутът на частните болници е предизвикателство в много страни, не само у нас. Но когато за едни държави подобна ситуация се приема за нормална, а за България се предявяват претенции, говорим за двоен стандарт от страна на европейските институции.
Търсенето на баланс между частния и обществения интерес
Междувременно частните болници висят в несигурност, опитвайки се да балансират между нуждите на пациентите, собствения си бизнес и неясните бъдещи изисквания на ЕС.
Приравняването на изцяло частни субекти към "публичноправна организация" би отворило кутията на Пандора. Следващи под ударите на ЗОП, особено в тези несигурни времена, ще се окажат и други частни структури, опериращи с публични средства (фармацевтични компании, дистрибутори на лекарства, аптеки, пенсионни фондове). Подобна перспектива е тревожна - всеки непремислен ход носи риск от дълги листи на чакащите и затруднен достъп на българските пациенти до навременно лечение и терапия.
Балансът тук е деликатен: от една страна, трябва да се защитят общественият интерес и публичният ресурс, от друга - да се запази свободата и ефективността на частните лечебни заведения. Надеждата е, че здравият разум и принципите на правото ще надделеят над популизма и бюрократичния формализъм, за да се стигне до справедливо решение в полза на обществото.
Иронията е, че някои икономисти - иначе уж защитници на свободния пазар - днес са се превърнали в апологети на бюрократичните и неефективни процедури по ЗОП.
Вместо да бранят конкуренцията и свободния пазар, те подкрепят неприложими в лечебните заведения (частни и публични) механизми на ЗОП, с което на практика вредят на конкуренцията и лишават пациентите от навременен достъп до лечение.
Ето защо бихме направили и още една крачка напред в тълкуването и равнопоставеността, а именно, че нито държавните, нито общинските лечебни заведения не отговарят на критериите за "публичноправни организации" и не следва да бъдат задължавани да провеждат обществени поръчки.
Нещо повече, всички болници - независимо от собствеността им - са търговски дружества, които работят в конкурентна среда, понасят пазарния риск и получават плащания за вече извършени дейности от НЗОК на търговски, а не на субсидийни начала. Да ги принудиш да прилагат ЗОП, означава да създадеш неравнопоставеност, да наложиш бюрократична тежест, да забавиш доставките на лекарства, консумативи и изделия и да прехвърлиш върху ръководителите им лична административна отговорност. Време е здравият разум, правовата логика и пазарната ефективност най-сетне да вземат връх над популизма и псевдоекспертните клишета.
----------
Авторът е здравен икономист, ЕКИП
