Ще направим пилотен единен изпит, но съм скептичен, че много ученици ще се запишат за матура по смятане 2 месеца преди самите зрелостни изпити, казва ректорът на Университета за национално и световно стопанство
Още акценти от интервюто:
- На хората да бъде обяснено простичко за еврото. Има сериозен дефицит в информационната кампания, затова се плашат от 15% инфлация и други “новини” от фейсбук
- Ще вземем мерки - ще работим със средните училища, ще организираме школи за подготовка
- Добре е да има безплатно второ висше, светът се променя бързо и това е сред начините да се насърчава учене през целия живот
- Във Виетнам има вицепрезидент и председател на Народното събрание, които са завършили УНСС. Наскоро ни гостува министър от Гана, също възпитаник на нашия университет. Те не са го забравили, признателни са
- Работим с бизнеса за това, щом дадени кадри му трябват, да се обърне към нас и да ги обучим
- Проф. Димитров, притеснени ли сте ректорите на икономическите университети от изискването част от приема ви да е с матура по математика? Преди дни след среща с вас министър Красимир Вълчев обяви, че е необходимо още тази година 15% от първокурсниците да влязат по този начин, за да се превърнат в добри кадри, които умеят и да смятат.
- Не сме притеснени, защото ние и сега приемаме с математика. За мен ключовото е да се намери подходящият баланс между начина за кандидатстване по икономика и администрация. Да не се залита прекалено много по математиката или само на български, а наистина да се намери златната среда.
- Все пак трябва да имаш интерес към математиката, да усвоиш статистиката, за да си добър студент по икономика, не е ли така?
- Така е, но има доста специалности, където не се изискват много математически умения - имаме и компютри, и изкуствен интелект. Съгласен съм, че математиката формира логика, начин на мислене. Но основно се формира в средното образование и тогава хората да кандидатстват при нас по този начин. Има варианти и в университетите да се засили обучението по математика. Само че е въпрос на самите автономни университети.
- Имате ли наблюдения от изучаването на математика в средното училище? На какво ниво влизат при вас младежите?
- От тези разговори, които проведохме с министъра и с няколко асоциации на икономическите училища и на езиковите гимназии, разбирам, че положението е доста шарено. Министър Вълчев каза, че повече се изучават чужди езици - 37% от часовете. Математиката е намаляла. Някъде учат математика само до 10-и клас, другаде повече. Ако трябва да се даде сигнал, че трябва да се изучава математика за вход в икономическите университети, това трябва да стане с промени и в средното образование.
- Казаха ли ви колко деца са посочили да държат матура по математика, за да кандидатстват икономика?
- Все още е рано, но аз съм скептичен, че много ще се увеличи броят на желаещите, тъй като се изисква специална подготовка за това. Затова ние, икономическите университети, предложихме на министъра да направим пилотен изпит в края на юни или в началото на юли, който да бъде единен за всички с формат, близък до матурата по математика. Да дадем още една възможност абитуриентите да си проверят математическите знания. Засега е временно решение. Министърът каза, че само матурата ще се признава за тези 15 процента тази година, но нека видим какви ще са и резултатите от този изпит.
- 50%-те процента за догодина плашат ли ви?
- Това е сигнал към всички кандидат-студенти. Ще вземем и нашите мерки - с работата с училищата. Трябва да направим информационна кампания, школи, които подготвят по математика. Искаме да видим как ще се получи пробният изпит. Ние имаме варианти за реакция, ще анализираме и резултатите от тазгодишния прием. Някои университети почти нямат кандидати с математика.
- При вас какъв процент от приема е с математика?
- Около 10%, което не е малко. Подписахме споразумение за сътрудничество с една от математическите гимназии в София и се оказа, че от випуск от 150 ученици 30 и няколко са кандидатствали при нас. Тези тенденции в образованието трудно се преодоляват за два месеца или за една година. Ако преди това е даван акцент на чуждите езици, не се е учила математика в последните години, няма как да се преодолее за няколко месеца.
- От заседанието на Съвета на ректорите миналата седмица излезе новината, че държавна поръчка ще има и за второто висше, това добра инвестиция ли е?
- Аз подкрепям такава мярка. Някои хора са завършили преди 20 години и са си изчерпали възможностите за държавна поръчка. Светът се променя бързо, а пък и разходите за втора магистратура не са чак толкова големи. Трябва да се насърчава ученето през целия живот и това е един от начините. И сега много малко са бройките държавна поръчка за магистърско обучение. Може би ние сме единственият университет, където се предлагат места за магистратура държавна поръчка, т.е. няма и как да се ползва. Така че мисля, че е добра мярка. Трябва да се инвестира в образование - това е повикът на съвремието.
- Сред въпросите пред системата в момента е и как да се привличат повече чуждестранни студенти, колко имате в момента?
- Около 500 са чуждестранните ни студенти. Повечето от тях са по “Еразъм”. Искаме да развиваме сътрудничество и имаме съвместни програми с китайски университети. Имаме планове за узбекистански университети. Това изисква и подкрепа.
Сега се лансира програма за насърчаване на приема на чуждестранни студенти, като държавата да поема таксите. Това също се подкрепя от ректорите. Тези хора са голяма инвестиция в бъдещето. Скоро открихме изложба за 75 години дипломатически отношения между България и Виетнам. Във Виетнам има вицепрезидент и председател на народното събрание, които са завършили УНСС. Наскоро ни гостува министър от Гана, който също е завършил УНСС. Те не са забравили това и са признателни. То носи и други ефекти.
- Бизнесът стана ли по-активен в сътрудничеството си с университетите?
- От моя гледна точка да. Но и ние го стимулираме. Сигурно имаме поне 250 споразумения с различни бизнес организации. По-активни сме в търсенето на стипендии, правим бизнесакадемии. Подсказваме непрекъснато на бизнеса - ако искат кадри, трябва да дойдат в университета и да работят с нас и заедно да ги произведем. А търсенето на икономически кадри е голямо.
- Какви са нивата на преподавателските заплати, колко е средната при вас? Бившият вицепремиер Николай Василев наскоро възкликна как в МВР има над 400 души, които отговарят само за почивните станции - защо на тях да се вдигнат с 50%, а не на преподавателите и на медиците.
- При нас има много рязко разграничение между преподавателите и администрацията. В последните години правителствата отпускаха пари за увеличение само на преподавателските заплати. Сега там по правилата средната заплата на академичния състав трябва да е 180% от средната брутна заплата за страната. Основните месечни възнаграждения на преподавателите са следните: за професор 3900 лв., за доцент - 3300 лв., за главен асистент - 2800 лв., и за асистент 2630 лв. За администрацията увеличаваме със собствени средства - от икономии, платено обучение. Гледаме да запазим подходящ баланс. Ние също имаме почивна станция, но там работят около 15 човека и те са в администрацията.
- Вие сте ректор на най-голямото икономическо висше училище, как като експерт икономист оценявате бюджета, който най-сетне беше приет?
- Първо оценявам, че има бюджет. През април да има бюджет, това вече е голямо постижение... Бюджетът обикновено се приема през ноември, след това се чака постановление, което дава насоката за следващата година. Това е първата ми оценка.
Втората е, че бюджетът е направен така, че да може да гарантираме влизането ни в еврозоната. Със сигурност има много бележки и недоволни, но наистина по-добре е, че има бюджет. Всяка година има някакви резерви, капиталова програма, която не се изпълнява и това служи като буфер. Горе-долу такава е ситуацията и сега.
- Вярвате ли, че България ще влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. и какви ползи за хората, които изпитват страхове, бихте изтъкнали от приемането на еврото?
- То не е въпрос на вяра, а на прогноза. В момента изпълняваме маастрихтските показатели. Отдавна се готвим за това. Повечето политически сили и бизнесът искат да влязат в еврозоната. Има положителни сигнали. Самият факт, че поискахме конвергентен доклад, за мен е показател, че сигурно ще кажат “да”. Така се водят тези преговори. Надявам се, че ще влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г.
В същото време има сериозен дефицит в информационната кампания за това какви са предимствата или недостатъците в приемането на еврото. Има различни информационни материали, които казват едно или друго. Ние бяхме много активни като университет в това отношение. Организирахме няколко конференции, седмица на еврото. Необходима е ясна комуникация. Нещата трябва да бъдат обяснени простичко. Никой няма да тръгне да чете монографии на професори или научни статии в списания. Във фейсбук обаче излизат два реда, например че трябва да претопим 8000 тона метал от монетите - нещо, което не е вярно. Или пък: всичко ще умножим по две и ще има 15% инфлация. На такива неща много бързо трябва да се реагира. Трябва да бъдат казани по подходящ начин и от представители на правителството, с примери.
Пак казвам, има нужда от сериозна информационна кампания. Не просто как ще се обърнат парите в евро. Трябва да бъдат обяснени неща като банките - ще имат или не такси, какво ще стане с резервите на банките, с валутния резерв, с монетите. Трябва да ни го кажат отговорни хора по начин, по който населението да ги разбере. За съжаление, засега преобладават негативните мнения, базирани на национална гордост, на суверенитет. Те до някаква степен са валидни, но са валидни и за Германия, Франция.
CV
- Проф. д-р Димитър Димитров е учен икономист.
- Ректор е на УНСС от декември 2019 г., преизбран за втори мандат през декември 2023
- Научните му интереси са в областта на икономиката на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защитата на критичната инфраструктура и ядрената сигурност. Има над 140 публикации
- Специализирал е в Европа и САЩ
- Създател е на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност” към катедрата, която ръководи - “Национална и регионална сигурност”
