Противно на очакванията на Вашингтон, атаките на хутите продължиха и се съсредоточиха върху изстрелването на ракети към различни градове в Израел. Тръмп измени на обещанието си и не нападна Иран, въпреки че хутите атакуват нови цели в Червено море и Израел .
Когато Белият дом тръгна да атакува директно йеменската групировка, Тръмп искаше чрез необичайните по размера си атаки да изпрати послание за стратегията, основана на принципа „мир чрез сила", която ще бъде приложена на Техеран в случай на отказ да преговаря за ново атомно споразумение. Според правителствени източници, Иран може да бъде изправен пред „ограничена война" в рамките на политиката (преговори или военни действия), която Тръмп започна, като отново иска да наложи „максимален натиск" със санкции, преди да стигне до заплаха за военни действия.
Тръмп ще запази двумесечния срок, който даде на Техеран в писмо до върховния му лидер, така че да запази двойната си стратегия. Да държи Иран под заплахата на „сянката на войната" и в същото време идеята за преговори да остане на масата.
Предупреждение към Израел
В този контекст идва посещението на израелската делегация във Вашингтон, да обсъжда различните планове - не само тези, които засягат Иран ,но и процесите в Близкия изток. Тази визита идва в момент, когато американският пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф предупреди, че всичко е загубено ако се води политика на „сила", а не на „ търпеливи преговори". Анализатори определиха думите на Уиткоф като предупреждение към Израел да не подновява войната си срещу Газа. Уиткоф е един от хората в администрацията на Тръмп, който се отличава с реализма си. Затова подчертава, че има смисъл проблемът с Иран да бъде решен по дипломатически път.
Авантюра с огромни последици
В изявление по телевизията в навечерието на празника за честване на Слънчевата нова година (Науруз), върховният ръководител на Ислямската република разкри същността на политиката на страната си за справяне със западните сили - предимно САЩ. Иран ще следва принципа на „намаляване на цената", което означава по думите му, намаляване на загубите или избягване на военната конфронтация. Това може да стане при условие, че страната отхвърли поканата за преговорите с Америка под натиска на санкциите или военните заплахи. Върховният лидер на Иран Хаменей обаче прагматично и деликатно не отхвърля поканата. Той казва ,че не желае война. Изявленията на иранския лидер имат положителна индикация, но съдържат и възможност за маневри.
Отказ от директни преговори
Иранският външен министър Абас Аракчи каза,че страната му предпочита да води непреки преговори чрез посредници и добави: „Посланието на Тръмп носи смесица от заплахи и възможности. Във всяка заплаха обаче се крие възможност. Няма да има директни преговори под натиск. Ние сме готови за всякаква конфронтация, но не избираме войната. Непреките преговори не са странен метод и са се случвали многократно в историята."
Наблюдатели видяха в посещението на Аракчи в Оман след получаването на писмото на Тръмп сигнал, че Техеран избира тази държава за посредник. Оман е предпочетен от Иран да играе тази роля за пореден път.
Визията на върховния лидер не отхвърля принципа на преговорите, но те не трябва да бъдат под натиск, в противен случай Иран ще се плъзне по хлъзгавия склон на отстъпките. Изглежда, че Техеран добре разбира целите на Тръмп. Той се стреми да постигне политиките си в Близкия изток, без да се въвлича в голяма война, тъй като основните му цели са свързани с Китай, което е причината за неговата неотложност. „Ако Америка ни нападне, ще получи силен шамар, а ние нямаме нужда от проксита." Хаменей има предвид „играта на смърт", която никой не желае. И действително Иран ще понесе тежки загуби ако бъде въвлечен във война, а Америка може и да изчерпи мощта си в региона, вместо да насочи усилията си към Китай , когато е в разгара на силите си!
Всички процеси в региона показват, че американско-израелски удар по Иран и неговата ядрена програма е неизбежен. От Ливан до Йемен, през Сирия и Ирак, първите ирански отбранителни линии ( проксита), създадени от силите „Кудс" на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, вече са пред тотален разпад. Проектът със заглавие "Трансгранични въоръжени шиитски групи", който беше създаден и контролиран от Генерал Касим Сюлеймани, който бе убит със заповед на Тръмп в първият му мандат, се разпаза. Целта му бе да има проксита на Иран в региона, които да водят войните вместо Иран. Тези прокси групи претърпяха огромни загуби и са пред разпад поради войната в Газа. Те се рушат и разпадат, а президентът Тръмп изпраща чрез ОАЕ послание до иранския лидер Али Хаменей, съдържащо условията за преговори между Вашингтон и Техеран. Официален източник от Държавния департамент на САЩ разкри пред АСААС, че писмото на Тръмп до Хаменей е включвало следното:
Потвърждаване на желанието на Америка за сключване на ново ядрено споразумение, при условие че Иран не разполага с ядрени съоръжения под земята или в планините.
Споразумението следва да бъде сключено не по-късно от два месеца след началото, на преговори между двете държави.
Споразумението следва да включва инсталирането на съвременни устройства, за наблюдение и ядрените съоръжения да останат отворени за инспекция, без да се ограничава работата на инспекторите.
Споразумението следва да включва програмата за балистични ракети и всички свързани с нея отрасли и изследвания, както и производството и разработването на безпилотни летателни апарати.
Прекратяване на финансовата подкрепа и трансфера на оръжия за „Хизбула" в Ливан и милициите „Хути" в Йемен и постигане на съгласие за разпускане на Силите за народна мобилизация в Ирак.
В писмото си до иранския лидер Тръмп подчертава, че Вашингтон иска дипломатически решения , но това не означава, че Тръмп не може да прибегне до военно решение, „което може да реши всички въпроси", според текста на писмото.
