- Артистът с платна в София след 4 г. отсъствие от художествената ни сцена
- Картини, вдъхновени от еврозоната, ще покаже на 28 март във "Виваком Арт Хол Оборище 5"
- Г-н Черкелов, за първи път след 4 години правите изложба у нас. Откриването е на 28 март във “Виваком Арт Хол Оборище 5”. Как се стигна до тази среща с българската публика?
- Аз работя с галерията и нейния артдиректор Деница Гергова от доста години. Това ми е трета или четвърта изложба с нея. Говорили сме си за по-голяма мащабна експозиция, която трябваше да бъде във връзка с приемането на еврото или приемането на България в еврозоната. Така се случи, че няколко пъти то се отлага, и се получи забавяне, имаше и COVID-19, а и времето не беше дошло. Но ето, миналата седмица се получи раздвижване с еврозоната, може би трябваше да направя тази изложба, че да се случат нещата. Това е в кръга на шегата. Просто дойде моментът, в който нямам изложба никъде по света и имам работите, а и с Деница имахме голямо желание.
- Специален гост ще бъде вицепрезидентът Илияна Йотова, тя ще открие и изложбата. Познавате ли се двамата отвъд експозицията?
- Вицепрезидентът Йотова посещава културни събития постоянно и има интерес в сферата на изкуството. Аз се запознах с нея, тя е изключително мил човек и просто прие предложението ми. Но тя има отношение към изкуството, иначе може би нямаше да се получи.
- Според вас как ще реагира публиката у нас на темата за приемането на еврото? Това е чувствителна тема. Наскоро в София имаше протест, по време на който сградата на Европейския парламент беше изцапана с червена боя, беше счупено стъкло и пр.
- Темата е чувствителна за българите, защото има “за” и “против”. Не искам да ги деля на принципа кой е за Европа и кой е против.
Мисля, че мястото
на България е в Европа
Това е логическа стъпка - да приемем еврото и да влезем в еврозоната. Разбирам, че много хора не мислят по този начин. Но не и причините и защо трябва да се цапа сградата. Това е вандалски акт и не решава абсолютно никакви проблеми. Напротив, България не изглежда добре, защото снимките се появиха и в световните медии. Изглеждаше малко ненадеждно. Наистина не разбирам, но всякакви хора и всякакви идеали.
- Картините, които ще покажете, специално ли са рисувани за изложбата във “Виваком Арт Хол Оборище 5”?
- Някои са специално рисувани за България, накои са с фокус български левове, които са излезли от обращение. Да кажем, от царско време, преди 9 септември, други са по-съвременни. Това не са реалните банкноти, а са интерпретации. Както и храм-паметника “Св. Александър Невски”, за който имаше друга дискусия да се преименува площадът пред него. Символите са си символи, те са общоприети, но една дискусия продължава. Като че ли това е хубавото на изкуството - от произведенията започва разговор.
- Как се отнася публиката в Америка към работите ви? Струва ми се, че ще има разлика в сравнение с България.
- В Америка го гледат като произведение на изкуството, като картина. Почти убеден съм, че голяма част от българските зрители ще се фокусират над обекта - какво е нарисувано, а не как е нарисувано. Това за мен е минус. Аз съм известен като художник, който интерпретира цветове, композиции. Използвам техника с фолио и с акрилни бои, която е лично моя, като запазена марка е. Това е най-ценното. Хората затова купуват произведенията ми. Но съм сигурен, че много хора не се интересуват от живописта, а от това какво е нарисувано на плаката. Това е разликата.
- През 90-те годиин на миналия век заминавате за Америка. Каква беше причината?
- Почувствах, че имам повече възможности да имам пазар в Америка, защото в България все още е много трудно да се продават произведения на изкуството. Нямаме развита колекционерска общност. Очаква се държавата да бъде единственият меценат на изкуството. Аз не попадах в тези конфигурации в никакъв случай, но исках да живея като художник и прецених, че имам възможностите да създавам произведения, които да бъдат желани от хората. И ето, сега това се случва не само в Америка, но и в Азия. Те са ми основните пазари, защото там има колекционерска общност и влагат пари в изкуството.
- Пак през 90-те заедно с ваши съмишленици предприемате акция да пишете имената си върху стени, камъни, кофи за боклук. Предполагам, това се е приело като вандалстване.
- Да, това е вандалстване. Аз съм против графитите. Дори когато общината ги прави. Против съм този тип намеса в собствеността на други хора, защото това е социалистически способ да моделираш хората. Да им кажеш, че твоята фасада вече не е твоя и можеш да сложиш дядо Добри на нея или когото си поискаш. Това е част от инструментариума на властта.
- Ако сега живеехте в България, щяхте ли да се чувствате напълно свободен да рисувате каквото поискате и щяхте ли пак да включите еврото или друга политическа тема в картините си?
- Да, задължително. Темата за еврото е много голяма и основна. Специално за времето, в което живеем. Приемането ни в еврозоната - това ще рефлектира не само финансите, но и живота на българите, надявам се в положителна насока. Като художник
аз съм длъжен
да отразявам
действителността,
каквато е. Темите на живота, на всекидневието. И евентуално след 50-100 години някой колекционер, или който се интересува, да каже, че картината ми е от 2025-а или 2026 г., когато България е влязла в еврозоната, а това е важен период. Държа ухото си до земята, следя какво се случва по света. Не е изкуствено в ателието и изкуство за изкуството. Може да кажем, че съм и политически автор от тази гледна точка.
- Били ли сте критикуван като художник за изкуството си?
- Разбира се. Аз обичам да бъда критикуван, това ми дава сила. Много хора се притесняват от критиките, но аз обичам дебата. Това показва отношение. Безразличието е гадно. Когато има отношение, аз го приветствам. Поласкан съм, когато някой ме критикува.
- Може ли художник или скулптор да направи много пари? Не говоря за колекционери и пр. Миналата година ваша картина, на която е изобразен 1 долар, е продадена на търг в Тайван за 24 000 долара.
- Заради сюжетите на част от картините ми хората си мислят, че се интересувам от пари и съм фокусиран над тях. Истината е, че обичам да изкарвам пари, защото това е признание и значи, че обществото се е съгласило с моето изкуство. Това ми казва да продължавам напред. Но само това. Не съм алчен.
Относно продажбите на вторичния пазар, за съжаление, ние, художниците, не получаваме такива авторски права. Когато веднъж нещо е продадено, аз повече нищо не мога да спечеля, така че това невинаги е нещо позитивно. Но да се надяваме, че на първичния пазар хората си купуват произведения заради стойността им. Много по-трудно е при скулпторите. Доста по-скъпо е да се направи каквото и да е като скулптура, а и трябва да бъде поръчка. Има много малко колекционери на скулптури.
- Как тогава се издържа един скулптор?
- Най-често чрез държавата. Познавам Джеф Кунс. Той е много продаван и е световнопризнат скулптор, най-скъпата скулптура на жив автор в момента е негова. Джеф също прави картини, защото е по-лесно да се продават. Скулптурата наистина е много трудна. В България
Национален фонд култура
има много голям бюджет,
ако не се лъжа, 80 милиона лв. Това е страшно много в сравнение с 90-те години. Тогава поне на тези, които бяхме в групата, основала галерия XXL в София, никакви пари не са ни давали от държавни институции. Така се създадоха много галерии в София, които са малки поространства. Затова има много изложби. Надявам се благодарение на тази активност да се повлече крак и да се развият кариери в изобразителното изкуство. Но ако това продължи дълго време, ще стане обратното - ще се унищожи каквото съществува като изкуство в България, защото хората ще се комерсиализират и ще работят само по поръчка. Ще стане като през социализма. Не е лошо, че има пари. Въпросът е дали ще има развитие след това.
- И все пак масата от хора тук ходи повече на концерти и театър, не посещава често изложби. Кръгът за този тип изкуство е по-селектиран.
- Защото няма достатъчно добри изложби. Все по-често световни звезди идват в България, но не и пътуващи изложби. Много рядко идват такива на ниво. Няма готова публика за това. Питат ме защо правя изложби тук, след като имам успех извън България, защо не я игнорирам. Ако го направя и игнорирам българския народ, колекционерите, изобщо когото и да е от обществото на изкуството, тогава никога хората тук няма да имат отношение към него.
- Какви бяха първите ви дни в Америка?
- Помня, че бях взел на руло няколко картини и други работи от България. Отидох без конкретната задача да оставам там за постоянно. Исках да видя какво ще стане. И преди това бях ходил в Америка, вече бях правил изложби там. Работите, които бях взел с мен, ги продадох. И животът се завъртя. Казах си: “Нека да остана и да видя какво следва. Очевидно мога да имам бъдеще като художник в САЩ”. Вече имах готово творчество. Изпратих диапозитиви до някои музеи, тогава така се правеше. От музея в Бронкс дойдоха на посещение в ателието ми и избраха работи за една изложба. Отне много време, но в рамките на 5-6 години вече кристализирах моя стил благодарение на усърдна работа и разговори с хората.
- Управлението на Доналд Тръмп ще повлияе ли на изкуството в САЩ?
- Да, със сигурност. Няма да се случи веднага, защото всеки музей или галерия вече има планове за година напред. Но при всички положения ще се промени нещо, надявам се драстично.
- Според сегашните политически ситуации в Америка и в България как би изглеждала една ваша картина?
- За Америка сигурно ще бъде нещо свързано с Доналд Тръмп. Изборите бяха преди 4 месеца. Все още се говори много за неговата политика, главно за персоната му. Докато в България няма такава конкретна личност. По-скоро ще трябва да бъде нещо смесено между лев и евро. Аз поне така виждам нещата като страничен човек. Защото влизането в еврозоната надхвърля личността на когото и да е.
CV: Хубен Черкелов е роден през 1970 г. в София. Завършва Националната художествена академия със специалност “Живопис”, след това и майсторски клас също по живопис при Йорг Имендорф в Амстердам. Председател е на Клуба на (вечно) младия художник към Съюза на българските художници. Съосновател е на групата “Нови радикални практики в България” (1994-1995) и на нейната галерия XXL в София. Той е един от първите истински български концептуалисти. През 90-те на миналия век стимулира артистичното пространство у нас със свежи идеи и радикално нов подход, отричайки всички утвърдени понятия за изкуство. В края на 90-те заедно с приятелите му от групата за радикално изкуство емигрират в САЩ, след като осъзнават, че са изпреварили времето си и публиката тук не е готова за тяхното изкуство. В момента Хубен Черкелов живее и работи в Ню Йорк.
