Но сетихте ли се и за онова момченце от Пловдив - петгодишна душица, подлагана на побои и предумишлени изтезания, придружени със закани и принуди
Темата е, меко казано, нечовешка. Нищо, че деянието е извършвано от членове на обществото ни, по презумпция и по документи хора с всички граждански права.
В тази връзка насилието под каквато и да било форма и върху когото и да било се смята за престъпление. А убийството е смъртен грях. Има си в НК съответните членове и алинеи за това дали е по невнимание, или по особено жесток начин, но грехът в този ни живот се изплаща по закон. В другия - там други съдии решават.
Ние сме тук, Перник е български град, двама от жителите му са извършили престъпление, какво неясно има? О, има! Случаят втора седмица гърми по медии и социални мрежи, пред кметства, юридически институции, площади и градинки. Този път нацията се раздели не на “за” и “против”, а на повече и по-малко “за”. Сега ще обясня. Знаете отвратителното деяние, с което в продължение на четири години Габриела Сашова и Красимир Георгиев са упражнявали противозаконно и противохуманно насилие, малтретиране и убийство по особено жесток и мъчителен начин върху котета, морски свинчета, зайчета и други дребни животинки и заснемайки предварително режисирани клипове, са се препитавали от заплащане на клиенти извратеняци предимно в криптовалута.
Сумите, естествено, са мнооого прилични
Нормално е - ненормалностите, психическите отклонения, перверзиите, квалифицират ги като болестни състояния още от д-р Форел, фетишизмът, садизмът и т. н. винаги са скъпоплатени от консуматора им. Не съм гледала клипчетата и няма да ги гледам. Те са обект на разследването, щат - не щат, ще се запознаят следствените органи. Нормалният човек не може да си представи как може да си напишеш сценарий откъде да почнеш да малтретираш едно коте, през какъв инструментариум за мъчение да го прекараш и как да го умъртвиш накрая. Като през цялото време извършителката, облечена съответно като доминираща порно екзекуторка, с маска, кървавочервени нокти и лъстива усмивка, звездее на екрана. (Понякога налага с камшик и партньора си, заснемал всичко това, вероятно като бонус за клиента.)
Нямам думи за всичко това, дори супернецензурните ми идат слаби. Причинява ми остро желание за изпразване съдържимото на стомаха. И гняв, разбира се. И безсилие пред уродливостта на девиациите, които щем - не щем, съществуват редом и разпознаването им е обикновено постфактум. Защото Габриела все пак е живяла в обществото, била е студентка, има родители, които я обичат, майка ѝ декларира, че не вярва и това не е истина, с презумпцията липса на достатъчно неоспорими доказателства срещу дъщеря ѝ...
За майката е нормално да брани детето си, още повече ако не е забелязала
онези малки уж отклонения в поведението му
Ама резултатът е налице.
Правя едно отклонение, което е необходимо. Децата, малките деца, късат крилата на мухите, тъпчат мравките, разполовяват дъждовните червеи, по този начин опознават света. И усвояват забележката на родителите си, че това не е редно. Възрастните могат да сритат котката или кучето си в момент на афект, виждали сме човек да бие конче, магаре, да връзва куче за колата си и да го влачи, въпрос на ниска интелигентност, на слаби нерви, на невъзможност да се справи с гнева си и на нежелание да го направи.
НО! Да изпитваш садистично удоволствие, за да печелиш от умъртвяването на живи същества... Как се нарича? По научному е девиация, отклонение, нарушение, извън правилата - писани и неписани, извън морала, закона и нормалността.
Следствието тече, говори се за до 8 години лишаване от свобода на извършителите, вероятно тече и освидетелстване, това си е работа на съответните институции.
Има обаче и друга страна на проблема - широкият отзвук в обществото. Протестите в защита на животните. Разбирам - те са безсловесни, те не могат да се защитят сами (абе престъплението, за което иде реч, е много прецизно замислено - малки животни, най-много котки, кучетата могат яростно да се съпротивляват, опасно е да издевателстваш над тях), ние всички обичаме животните, особено тези, които са част от семейството ни. Още си тъгувам и ми липсва и кучето ми Трой, което тича в кучешкия рай, и котарачетата, но такъв е животът, човешкият живот е по-дълъг и щем - не щем, ние тях погребваме. И скърбим, разбира се.
НО! Навеждайте се вече за камък, с който да ме замерите. Измежду всичките тези протести, които втора седмица шумят,
сетихте ли се за малтретираното петгодишно
детенце в Пловдив?
Малтретирано от майката и пастрока си. Този случай е от януари миналата година и вълна от протести ми е убягнала. А има допирни точки между деянията, предизвикващи протестна реакция на обществото - мъжът е нанасял на детето редовно побои, придружени със закани и принуди, подлагано е на абсолютно предумишлени изтезания. Заради нанесените рани се стига до оперативна намеса и присаждане на кожа. Петгодишна душица!
И подсъдимият бияч и изтезател е заснемал всички свои издевателства с камера. Може би след това ги е гледал, споделял и е получавал удоволствие, вече виждате ли допирателната до двете деяния?
Дано я виждате. И дано делото срещу подсъдимите наистина приключи с цялата тежест на закона, както е обявено на 26 март.
И всеки да си изтърпява наказанието, във всички случаи на престъпване на човешките и божиите закони. Тук, на земята, в Перник, в Пловдив, в България. Сега. Не да се надаме на Второто пришествие, което ще постави всекиго на мястото му. Нас, човеците, имам предвид, животните по презумпция са невинни.
