Слуховете за разлом между лидера и министър-председателя са силно преувеличени
Блъфира или е истински гневен Бойко Борисов, когато дава съвети на Росен Желязков сам да си търси мнозинство в парламента за важните решения в държавата? Дразни ли се видимо лидерът на ГЕРБ, или приема като реалност това разпределение на силите в парламента, когато след всяко гласуване или назначение го питат дали новата власт зависи от Делян Пеевски?
И двете. Когато управляваха от "Продължаваме промяната" и им беше нужна подкрепата на ДПС за ремонта на Конституцията, някак емоциите към Пеевски откъм Кирил Петков, Лена Бориславова и пр. не бяха бяха натоварени така отрицателно, нито пък имаше протести срещу него. Днес Борисов също има нужда от мнозинство за бюджета, еврото, назначенията в регулаторите - все забавени неща.
Както е известно, лидерът на ГЕРБ обича успеха и когато правителството, което така трудно бе създадено, стъпи накриво, той пропуска да го припознае.
Ако Росен Желязков е най-възпитаният в тесния кръг на Борисов, Томислав Дончев пък е най-опитният. Защото е бил вицепремиер и на двамата. Това, което ще даде право на съществуването на това правителство, е не само мнозинството в парламента. Единственото, с което правителството може да си купи време, са резултати, нищо друго, каза той онзи ден.
Като гръб и на премиера Борипсов, и на премиера Желязков, Дончев демонстрира по-философски поглед към политиката и живота въобще и често борави с различни парадигми от лидера Борисов. А той, както също е добре известно, често е по-спонтанен и директен в своя изказ.
Възпитаният Желязков не влезе в хард стила на лидера си, който го прави да си търси мнозинство в парламента. Директният отговор трябваше да бъде, че това е работа на депутатите от ГЕРБ. Юристът, пречистен от съда за костинбродската афера и свален като председател на Народното събрание часове преди финала и поредните избори, прие спокойно заръката. Дали сам си вярва, не е ясно, но обясни, че не се притеснява тройната конструкция на правителството да поддаде скоро.
Сега деликатно откъм "Дондуков" 1 се чу и философът Дончев - че кабинетът трябва не да си търси мнозинство, а
да си "купи" време, като покаже реални резултати
Така може да го приемем като "говорител" и на двете страни.
И все пак остана въпросът наистина ли лидерът Борисов е оставил премиера Желязков сам да се оправя? Новината за разлом между двете най-важни партийни фигури в държавата днес - министър-председателят и председателят на най-голямата парламентарна сила, е силно преувеличена. В това са категорични хората от тесния лидерски кръг в ГЕРБ. Защо тогава Борисов пробва така да се дистанцира от кабинета с мандата на ГЕРБ?
На пръв поглед може да се чете известна стаена обида, че конкурентите му в политиката някак не видяха фигурата му като приемлива за премиер и въпреки многократно изрежданите доводи, че е най-подготвен, отстъпи в името на възможната коалиция. Борисов е
емоционален като политик, помни дълго,
не прощава обиди и със сигурност част от репликите му идват да напомнят, че е направил жест. И че след като не той е премиерът, ако обичат, да не го занимават постоянно с въпроси за правителството.
Има, според наблюдатели в парламента, и друга цел на онова му изказване за мнозинството. То дойде точно след решението на КС, с което безпрецедентно цели 16 депутати бяха обявени за незаконно избрани. Което постави съуправляващите на ръба от 121 гласа, които дори се оказаха 120 заради дългия болничен на Десислава Танева от ГЕРБ. А на този фон Пеевски успокои, че няма да остави държавата без бюджет. И тогава Борисов обяви: всичко е на ръба, но ни трябва редовна власт, така че правителстото да си търси мнозинстото, а мен не ме мислете като стратег за нечия подкрепа.
Томислав Дончев направи и още едно, по-двусмислено изказване онзи ден. С него хем отмести хоризонта на кабинета и за след влизането в еврозоната, хем предупреди, че нищо няма да е на всяка цена: От приемането ни в еврозоната ще следват нови политически и икономически сюжети. Практиката показва, че ако някой се увлече с компромиса, има опасност той самият да се превърне в компромис.
Което вече вади над повърхността не (при)видното напрежение вътре в ГЕРБ, а предупреждение към всевъзможните партньори.
