Вярвам, че може да се присъедините напълно към валутния съюз от януари 2026 г., казва словашкият външен министър
- Г-н министър, Словакия е член на еврозоната от 2009 г. В същото време страната ви е твърд поддръжник на приемането на България в еврозоната и по тази причина вероятно имате какво да споделите като положителен опит. Какви аргументи бихте изложили пред българите, които все още имат колебания?
- Словакия напълно подкрепи България по пътя към Европейския съюз, включително към Шенген, а сега има и нашата подкрепа за присъединяване към еврозоната. Но това е суверенно решение на всяка държава и нейните жители, затова откритият диалог с гражданите на България е приоритет.
Приемането на еврото носи естествени страхове от промяна, нещо ново, което ще се отрази на ежедневието на всеки - но преди всичко в положителна посока. Еврото ще привлече туристи и инвеститори, може да ускори ръста на заплатите и да намали разходите на търговците.
Благодарение на членството си в еврозоната Словакия е врата към Европа за много чуждестранни инвеститори и именно благодарение на това успяхме да спечелим няколко големи инвестиции със значителни ползи за словашката икономика. Ето защо приемането на еврото все още се радва на висока подкрепа сред населението на Словакия.
Обменният курс на българския лев и еврото е стабилизиран от 1997 г., което според мен е друго силно предимство за българите в случая. Словашката република също е напълно готова да предостави на България своя опит и уроци, научени в нашия процес. Например при предотвратяване на злоупотреби за увеличаване на цените при преминаване към еврото.
- Как виждате шансовете на България да влезе в еврозоната от 2026 г.?
- Според мен България има наистина голям шанс. Икономически, както и политически страната е напълно подготвена за влизане. България има отлични икономически параметри особено по отношение на дълга и ценова стабилност. Вярвам, че страната ще получи положителен конвергентен доклад от ЕЦБ през юни тази година, въз основа на който може да се присъедини напълно към валутния съюз от януари 2026 г.
- В началото на тази година Украйна прекрати транзита на руски газ за Словакия и така България придоби по-голямо значение като транзитна страна на природен газ по "Балкански поток". Какво очаквате от енергийното сътрудничество с нашата страна?
- Енергийната сигурност на Европейския съюз е приоритет за всички нас. Прекратяването на транзита на газ през територията на Украйна обаче доведе до бързо повишаване на цените на газа, като достъпността на енергията и нейните цени повлияха фундаментално на конкурентоспособността на съюза. В момента тя значително намалява в сравнение например със САЩ или Китай. Въпреки че продължаваме да предприемаме всички стъпки към диверсификация, възстановяването на транзита е ключов въпрос за нас.
Това беше признато от самата Европейска комисия, което отрази нашия легитимен интерес в заключенията на извънредното заседание на Европейския съвет. Трябва да се подчертае, че днес България е важен енергиен "хъб" в Балканския регион и нейното стратегическо значение по пътя за внос на енергия продължава да нараства. Още през 2023 г. в София беше подписан меморандум между енергийните компании на Словакия и България за план за свързване на национални газови инфраструктури – Пръстен на солидарността. Този проект може да достави повече газ от Азербайджан до Словакия и се надявам, че проектът ще бъде завършен.
- Прави впечатление, че Словакия все по-често е на едно мнение с Унгария по много въпроси от европейското сътрудничество, отношението към войната в Украйна, миграцията, санкционните режими и т. н. Виждате ли възможност да привлечете и България като част от тази ваша група на единомислие?
- Правителството на Словашката република, избрано от гражданите в демократични избори през 2023 г., от самото начало насърчава суверенна политика, фокусирана предимно върху интересите на гражданите на Словашката република. За нас е важно този суверенитет на отделните страни членки да бъде запазен в рамките на ЕС и затова сме абсолютен привърженик на запазването на правото на вето в области, където днес то все още е валидно.
Фактът, че по някои теми имаме съгласие с някои или дори с абсолютно мнозинство от всички държави - членки на ЕС, е напълно естествена част от функционирането на съюза, където дори по-малките държави трябва да имат пространството да посочат, ако нещо не се развива правилно или не е в съответствие с интересите на дадената държава и нейните жители. Следователно Словашката република действа последователно по всички въпроси, независимо дали става дума за санкции, незаконна миграция, или спазване на международното право. Българското правителство защитава своите интереси и ние напълно го уважаваме.
- А какви според вас трябва да са отношенията на ЕС с новата администрация на САЩ?
- Външната политика на Словашката република е отворена за всички страни на света и диалогът на Европейския съюз трябва да бъде същият. Европа и Съединените щати са дългогодишни политически и икономически партньори, тези отношения са от полза и за двете страни. Въвеждането на някои от обявените мерки обаче би имало негативно въздействие върху нашите икономики, така че е необходимо да преговаряме и да комуникираме интензивно заедно.
САЩ са наш стратегически партньор в Северноатлантическия алианс, където играят изключително важна роля в съвременната архитектура на сигурността на Европа. В тази връзка ние напълно подкрепяме огромните усилия и мирната инициатива на новата администрация на САЩ в контекста на конфликта в Украйна.
Позицията на Словашката република е абсолютно ясна и последователна. Словакия е принципен привърженик на спазването на международното право, което смятаме за най-ефективното "оръжие" за поддържане на мира, каквото имат държави като Словакия или България. Ето защо от самото начало повтаряме, че конфликтът в Украйна е нарушение на международното право и непрекъснато подчертаваме, че е необходимо да се разреши по мирен път, да се спрат безсмислените убийства и разрушения и да се върнем към дипломатическите решения, които са единствените възможни, тъй като повече от три години след руското нахлуване в Украйна потвърдиха, че този конфликт няма военно решение.
Ние се ангажирахме, че Словашката република няма да подкрепя военно този конфликт от резервите на нашите въоръжени сили. Продължаваме обаче да предоставяме хуманитарна помощ на народа на Украйна, независимо дали чрез хуманитарни доставки, енергийна помощ, или разминиране.
- В тази връзка какви са новите и най-големи предизвикателства в областта на сигурността за страни като България и Словакия?
- Средата на сигурността се промени драматично през последните години и Европейският съюз трябва да увеличи усилията си в тази област. Ние напълно подкрепяме тази дискусия и имаме какво да кажем в нея. Словакия е една от държавите - членки на Северноатлантическия пакт, която харчи 2% от БВП за отбрана. Ние изграждаме и укрепваме нашите отбранителни и военни способности. В момента поради последиците от предишни правителства, които оставиха Словакия в много лошо финансово състояние, сме в процес на принудителна фискална консолидация, което означава, че трябва да разгледаме разходите по отношение на тяхното въздействие върху отбраната, но също и върху обществото. Затова подкрепяме проекти с двойна употреба за нашите въоръжени сили, изграждаме нова военна болница в град Прешов и искаме да ремонтираме пътна и железопътна инфраструктура, която ще позволи бързото прехвърляне на военно оборудване. Това са предизвикателства, с които трябва да се справим заедно като партньори, а не като конкуренти.
- И София, и Братислава са твърди поддръжници на европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Политиката на Словакия обаче в последните години е да се противопоставя на българската позиция, която настоява Скопие да следва поетите ангажименти по т.нар. френски консенсус. Очаквате ли българският ви колега да ви убеди с аргументация по този въпрос?
- Мисля, че има частична дезинформация. Настоящите ангажименти на Северна Македония за започването на преговори за присъединяването към ЕС са ясно посочени в постигнатия компромис на френското председателство в Съвета на ЕС през 2022 г., подкрепен от всички ръководители на държавите на срещата на върха през юни 2022 г., включително от Словашката република. Ситуацията е точно обратната, Словакия, както и България, са силни защитници на страните от Западните Балкани, но и на Грузия, Молдова и Украйна по пътя им към ЕС. И всички страни трябва да отговарят на еднакви условия, необходими за влизане, тук няма обиколни пътища.
- А в какви посоки виждате развитието на двустранните отношения, преди години туризмът бе една от водещите сфери на интерес?
- България е красива страна, популярна сред словашките туристи, а Словакия също предлага атрактивни места и нейният чар постепенно се открива от много наши български приятели. Двете държави обаче са свързани не само с туризъм. Нашите отношения се основават на силни исторически и културни връзки.
В Братислава има паметник на българските партизани в чест на героизма на младите хора, дали живота си в Словашкото национално въстание, за да се борят срещу несвободата и нацизма. Те заслужават нашата благодарност и именно това силно антифашистко послание, ценностите на мира и свободата са стълбовете на двете ни нации.
Също така и българското училище в Братислава, в което първите ученици са се записали още през 1948 г., оттогава развива приятелски словашко-български диалог и най-вече спомага за развитието на българската общност в Словакия.
Вече почти две десетилетия ЕС е нашето общо жизнено пространство, в което можем да си сътрудничим по-интензивно, още повече след пълното интегриране на България в Шенген. Това ни предлага нови възможности за засилване на икономическите и инвестиционни дейности с цел увеличаване на взаимната търговия. Вярвам, че ще успеем да използваме този взаимен потенциал в полза на нашите граждани.
