Никой не иска да е на мястото на финансовия министър, тя ще трябва да укротява безкрайни апетити за харчене
В среднощно заседание миналата седмица парламентът прие дългоочаквания държавен бюджет за 2025 г. Закъснението е близо четири месеца, тъй като добрата практика изисква бюджетът да е готов месец преди началото на годината – за да могат всички институции, бизнеси и данъкоплатци да се подготвят за промените. Но все пак не е толкова зле в сравнение с 2023 г., когато бюджетът влезе в сила на 1 август.
По всичко изглежда, че бюджетните закъснения вече са световен феномен. Франция също одобри бюджета с месеци закъснение и дори падна правителството заради него. Германия е с временен бюджет в очакване на новия кабинет. Белгия също беше в политическа криза и затова все още няма бюджет. А САЩ вече са в средата на бюджетната година и нямат приет бюджет – добре, че тези дни одобриха удължителен закон, който мина на косъм в Конгреса.
По-същественият въпрос е съдържателната част на бюджета. Положително е запазването на ставките на основните данъци на същите нива, които действат близо две десетилетия. Обаче разходната част на бюджета расте драматично и това ще доведе до значително увеличение на държавния дълг. Редица министерства си прокараха автоматични формули за увеличение на заплатите на калпак, без оглед на финансовите възможности.
Здравната каса също получава автоматично увеличение, но без идея как да насочи средствата за постигане на голям ефект.
Всъщност колкото и да беше драматично, приемането на бюджета беше лесната част. Сега предстои трудното – той да се изпълни. Приходната част е критична, тъй като са заложени изключително амбициозни цели за данъчните приходи. В момента едва ли някой иска да е на мястото на министъра на финансите Теменужка Петкова, която ще трябва да осигури необходимите средства за изпълнение на бюджета. В същото време ще трябва да укротява и безкрайния апетит за харчене на нейните колеги в правителството.
Ситуацията е трудна не само за тази година, но и перспективите са неблагоприятни. Според официалните прогнози на МФ държавният дълг ще се удвои за четири години – от 47 милиарда лева в края на 2024 г. до 89 милиарда в края на 2028 г. Не само това, но в следващите години се залага и увеличение на осигурителното бреме, като има голям риск да се стигне и до повсеместно вдигане на данъците, което ще удари икономиката и покупателната способност. Въобще стигаме лимита на държавно харчене и ако не се вземат мерки, това ще ни удари по джоба.
Какво да се прави?
Най-безболезненият начин да се излезе от тази ситуация е властта да се фокусира върху насърчаване на инвестициите и икономическия растеж. Бързото икономическо развитие осигурява повече работни места, повече обороти и данъчни приходи и едновременно с това намалява съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт. Затова трябва да се използва всяка възможност за насърчаване на инвестициите както от съществуващи компании, така и чрез привличане на нови инвеститори. Държавата, разбира се, трябва да ускори и инфраструктурните инвестиции, които осигуряват свързаност и насърчават развитието на частния сектор.
Еврофондовете са под риск, но ако процесът се отпуши, те могат да бъдат част от решението, задвижвайки реални инвестиции в икономиката. Абсурд е да се изпуснат десетки милиарди безвъзмездно европейско финансиране заради административни неуредици и след това държавата да се чуди откъде да намери пари за инвестиции. Министерствата да включат на високи обороти, да задвижат реформите и инвестициите, така че да не се стига до загуба на финансиране.
Ако някъде има фатално забавяне, все още има време за пренасочване на ресурси към други приоритети.
Сивата икономика и повишаването на събираемостта също биха могли да осигурят солидни ресурси. Дори само една трета от сивата икономика да започне да си плаща дължимото, ще има толкова приходи, че ще забравим за бюджетните проблеми. Тук са възможни много мерки, например приемане на закон за личния фалит и осъвременяване на данъчните оценки, за да не се укрива ДДС при продажби на жилища.
Разбира се, не бива да се пропуска и разходната част на бюджета, която в последно време расте безконтролно заради политическата криза.
За да има дългосрочен просперитет, по-голяма част от бюджета трябва да отива за продуктивни разходи, които насърчават икономическия растеж - като инвестиции в инфраструктура, образование и изследвания.
В същото време трябва да се сложи край на ведомствените формули за определяне на заплатите и да се въведе едно ясно швейцарско правило, което да осигури предвидимост, но и реализъм в разходите за заплати. Още по-важно е да се ореже ненужната бюрокрация и средства да се насочат приоритетно към дефицитни професии като учители по математика, лични лекари и медицински сестри.
Когато бюджетът на България беше 30-40 милиарда лева, всички обясняваха, че нещата ще се оправят, само да има повече пари. Сега през 2025 г. бюджетът вече е близо 100 милиарда лева и има още 50 милиарда лева еврофондове, достъпни за страната. Вече липсата на пари не може да е оправдание. Нещо повече - данъкоплатците все повече ще искат да знаят как се харчат парите и какъв е ефектът от тях. Абсурдно е да се смята, че данъкоплатците лесно ще позволят да им се бръкне в джоба под формата на по-високи данъци.
