В историята не се приема метода на изследване "какво би станало ако..." Но изкушението да хвърлим поглед назад и да си представим какво би било възможно или не е трудно преодолимо. Ако Джон Маккейн бе спечелил изборите в САЩ през 2008 г. днес ние щахме да живеем в един много по-добър свят. Президентът Маккейн нямаше да допусне ескалацията на неоимперското пиратство на Путинова Русия, възползвала се от малодушието на Европа и Америка на Обама за да се превърне отново в основна ретроградна сила, заплашваща мира и сигурността на Европа и останалия свят. При президента Маккейн Путин нямаше да посмее да анексира Крим, да разпали гражданска война в Донбас и да разгърне мащабната хибридна война със Запада, която вече 15 години промива мозъците на десетки милиони хора в Европа и по света. Москва щеше да усеща много по-твърдото дисциплиниращо влияние на една мощна Америка, посветила се на опазване и гарантиране на установения след края на Студената война международен порядък.
Ако Маккейн бе избран за президент през 2008 г., той би имал възможността да управлява Америка най-много до януари 2017 г., но в резултат на това управление Америка щеше да бъде доста по-различна от сега. Администрацията на Барак Обама предприе множество законодателни и други институционални мерки за ударна "либерализация" на обществените отношения в САЩ. Лявата периферия на Демократическата партия наистина се "развихри" в утвърждаването на крайно противоречивия си дневен ред на социални и културни промени, които рязко засилиха противопоставянето в рамките на културната война между прогресисти и консерватори в американското общество. Бе прието законодателство за легализиране на редица радикални претенции на троцкистката левица в областта на социалните ценности и културното многообразие.
Междуобщностните конфликти на културна основа рязко се засилиха с масовизирането на социални и институционални практики, свързани с "политическата коректност", с "културата на заличаването" (cancel culture) и с цялостния дневен ред на неотроцкистката левица. Тези процеси в лявата периферия на обществото, подкрепени от администрацията на Обама доведоха до радикализация и на крайната дясна периферия на Америка. Днес мнозина се чудят откъде изплуваха фашизоидните практики на редица обществени и корпоративни групи около втората администрация на Доналд Тръмп - радикалната дясна периферия около "Брайтбард" на Стив Банън, "технобратята" и дигиталния авторитаризъм на новите десни от Силициевата долина, "проектът 2025 г." на Фондация "Херитидж". Всичко това се натрупваше на десния полюс в продължение на години като антитеза на неотроцкистката левица, доминираща обществения дебат в предходния период на американското развитие.
Джон Маккейн бе политик с твърда, изстрадана ценностна система на демократ, който с цената на собствения си драматичен живот бе разбрал необходимостта да се пази свободата - в Америка и в света. Той бе консервaтивен политик - републиканец, леко вдясно от политическия център, който нямаше да допусне разпадането на американското общество на днешните поляризирани лагери на политическа и културна война. От дистанцията на времето днес това е очевидно. За съжаление, добре е да си мъдър и без да разполагаш с дистанцията на времето, но не всички го могат.
Може би най-голямата моя лична грешка като професионалист в политическия анализ бе позицията ми за подкрепа на кандидатурата на Барак Обама през 2008 г. Подобно на мнозина други аз смятах, че изборът на афроамериканец начело на Америка ще излекува остатъчните разделения от миналото на американското общество и ще обнови с визията на едно ново поколение стратегическата роля на Вашингтон като лидер на свободния свят. След меко казано посредствените резултати от управлението на Буш-младши, след провала на войната в Ирак и ерозията на престижа на Америка, Обама ми изглеждаше като "глътка свеж въздух" и възможност за преучредяване на ролята на Запада в съвременния свят. Уви, приемането на желаното за действително и липсата на трезва практическа преценка водят до самоизмама. Моите илюзии очевидно са се оказали илюзии и на мнозинството американски избиратели, отишли до урните през ноември 2008 г. Ако бе получил шанса да влезе в Белия дом, Маккейн щеше да ни завещае един много различен свят от този, в който сме принудени да живеем сега. За съжаление, не можем да променим миналото - банално, но вярно...
(От фейсбук)
