КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията" - бел. ред.) е организация с нестопанска цел, основана за защита на животните, най-вече в индустриалното животновъдство. Сдружението е регистрирано през 2017 г.
Пред "24 часа" Владимир Нгуйен, който е мениджър "Информационни технологии" в КАЖИ, разказва с какви други случаи на жестокост към животни са се сблъсквали, както и дали има регулация за осиновяването им онлайн.
- Г-н Нгуйен, сдружението КАЖИ и "Българските елфи" разкриха мрежата за жестокост към животни в платени порнографски видеа. Имате ли други подобни случаи?
- Никога до момента организацията "Кампании и активизъм за животните в индустрията" (КАЖИ), която бе регистрирана през 2017 г., не е имала такъв случай на насилие за финансова облага и удоволствие. Затова и първото, което се запитахме, когато гледахме бруталните кадри, беше - наистина ли тези хора са българи. За жалост, определени детайли от материалите потвърдиха съмненията ни. Не искам да омаловажам и други видове изтезания над животни, на които сме попадали - намирали сме множество ранени норки, които са избягали от мъчителите си, както и такива, които са били удавени. Убиват ги за кожи. Попадали сме на кокошки носачки, гледани в ужасяващи условия, в клетки. Да не говорим за принудителното угояване на патици за втлъстен черен дроб. Провеждаме различни кампании - една от тях е забрана на ценните кожи у нас. Това, което са правили Габриела Сашова и Красимир Георгиев, не се описва с думи. Разбрахме, че търговията с видеа, в които има насилие над животни, съществува в много страни.
- Кой е човекът, подал сигнал до вас?
- Сигналът беше пратен от чужденец, който попада на Телеграм каналите, в които са пускани видеата. Разбрахме за казуса през август миналата година. Този човек сам успява да разбере, че става въпрос за българи. Първо търсил различни международни организации, включително и медии. След това изпратил по едно и също време сигнал до нас и до дирекция "Киберсигурност" в ГДБОП. Сигнализирахме полицията, след което те започнаха да работят заедно с колегите от "Киберсигурност". Нямаше забавяне от никоя от институциите ни, за което им благодарим.
- Имате ли представа дали сред поръчителите на видеата е имало и българи?
- Тече досъдебно производство, не трябва да изключваме дали има българи, или не, защото абонатите, сърфирали в Телеграм, са били анонимни. Няма как да се филтрират - гражданин на всяка страна може да попадне в групата и да поръча видеа, след което да плати. Кадрите директно се изпращат по интернет, така че за никого не е проблем да ги поръча. Тези хора обаче трябва да знаят, че колкото и приложението да им да се струва сигурно откъм анонимност, могат да ги проследят.
- Стана ясно, че Красимир Георгиев е искал да осиновява животни от интернет. Каква е регулацията при осиновяването?
- Един от апелите ни е свързан с това, че трябва да има проследяемост как се търгуват животните в интернет. Налага се и проследяемост за осиновените, защото в този случай арестуваните, освен че са пазарували от зоомагазини, са вземали и от социалните мрежи. Красимир Георгиев например е опитвал да осиновява животни, повече котета. Всички знаем какво се е случило после с тях. Регулация няма, но се налага да има работеща такава.
Правосъдният министър предлага до 10 години затвор, когато изтезанията са заснети и са за пари
Тежки наказания и солени глоби за жестокост към животни, когато гаврата е заснета с цел разпространение или за получаване на имотна облага, предлага министърът на правосъдието Георги Георгиев. Идеята е санкцията в тези случаи да е затвор от 3 до 10 г. и глоба от 5 до 20 хил. лв.
"Случаят от 14 март от Перник показва крайно садистично отношение към животни, което, освен че не е еднократна проява, е било и заснемано с цел набавяне на имотна облага. Затова предлагаме създаването на нови текстове в Наказателния кодекс, които директно адресират заснемането и разпространението срещу заплащане на мъчения и издевателства над животни", заяви министърът на правосъдието.
Ведомството вече е подготвило промени в закона, така че проявите на особена жестокост над животни да се наказват с лишаване от свобода от 2 до 8 г. и глоба от 2 хил. до 10 хил. лв.
"Това е двойно повишение на горната граница, с която на съдилищата се дават по-големи възможности да индивидуализират санкцията, като съобразят конкретно проявената степен на обществена опасност на извършителя му", поясни министърът. Досегашният размер на наказанието е до 4 г. затвор.
Георгиев е поискал информация от държавното обвинение за броя на подадени сигнали и образуваните дела за жестокост към животни през последните 3 г.
"Заедно с прокуратурата ще анализираме случаите и тенденциите, така че да прецизираме правната рамка", каза министърът.
Предложение за по-големи наказания и по-високи глоби внесоха и от БСП. Социалистите настояват в Наказателния кодекс да се запише, че при особена жестокост над животни може да се дадат до 10 г. затвор, а глобата да е до 25 хил. лв. Според депутата Габриел Вълков често насилието над животни прераства в насилие над хората.
