Сегашният механизъм за определяне на таван на оскъпяването е неефективен, казва адв. Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК)
- Асоциацията за отговорно небанково кредитиране иска промяна в регулациите и законодателството за т.нар. бързи кредити. Означава ли това, че лихвите по тях ще се вдигнат?
- Не обсъждаме повишение на лихвите. Целта е да има прозрачност за цената на кредитите. Тя трябва да е стопански поносима за всички участници. Това ще даде възможност на компаниите, които кредитират, да предоставят всякакви заеми, а не да се стремят към такива на по-голяма стойност и за по-дълъг срок. Всичко това трябва да се случва законно и разбираемо за потребителя.
- В момента също има законова регулация, тя не дава ли ясни правила за кредитиране?
- Законът
в момента създава двусмислена регулация,
която е повод за много спорове относно включените в цената на кредита услуги. Законът за потребителския кредит казва, че при оскъпяването се калкулират услугите, пряко свързани с отпускането на кредит, тези, които са условие за усвояване на кредит. Това принуждава компаниите да предлагат допълнителни услуги при по-малки суми, за да могат да възстановят поне разходите по отпускането на заема.
- А как се измерва оскъпяването?
- Законовите изисквания поставят таван, а за измерител се използва годишният процент на разходите - ГПР. Но неговото използване не дава разбираема калкулация на оскъпяването и води до това отпускането на малка сума за кратък срок да носи загуби за компаниите. Разходите по кредит за 3 месеца и за 7 години са почти едни и същи. Има фиксирани такси към регистри, поддържани от държавата по оценка на кредитоспособността на потребителя. Само че за 7 години дори при ниска лихва доходът за кредитора е в пъти по-голям, отколкото при кратък срок и малка сума.
Фиксираните разходи по отпускането на един кредит достигат 20-40 лева при компаниите следващи изискванията на закона. И тук не са включени другите разходи - заплати за служители, за поддържане на офиси, ток, вода, интернет, съхранение на досиета на клиенти, софтуерни продукти и други. И ако сумата е например до 200 лева, а срокът на кредита е 2-3 седмици, ГПР в пъти надминава разрешените сега от закона около 63%.
- Какъв измерител за оскъпяването ще направи по-прозрачни кредитите?
- Прозрачен и ясен измерител ще е въвеждането на таван, който да е процент от взетата сума. Ако кредитът е за 1000 лв., да е ясно, че няма да се връщат повече от 1630 лева. Така няма да има място за начисляване на каквито и да е било допълнителни такси, които да остават неясни за потребителите.
Повечето държави в ЕС са приели този механизъм. В Румъния например има таван на оскъпяването. В Словения са разделили кредитите на няколко категории според сумата. Таванът е най-висок около 70% от главницата за заеми до 1000 евро и срок до 6 месеца, по-нисък при суми до 2000 евро и 1 година срок и най-нисък при срок до 10 години.
У нас в момента във формулата при изчисляването на ГПР има десетина неизвестни параметъра. И потребители, но и регулатори се затрудняват да използват тази формула, за да онагледят оскъпяването по продукта. Това
лишава потребителите от възможността да вземат информирано решение
кой кредитор има предлага по-добри условия. При по-дългосрочни кредити над една година или две години ГПР върши своята работа, но за заеми в рамките на няколко месеца, е неприложим.
- Може ли да дадете пример?
- Скоро представихме два нагледни примера. Ако човек вземе от приятел 200 лева и ги върне след 14 дни и добави за благодарност кутия бонбони и сок на стойност общо 20 лева, то
ГПР на такава приятелска транзакция е 971%
В закона се позволява на фирмите максимално оскъпяване от 62,95% в момента. Това е около 15 пъти по-голям процент на ГПР. Ако човек иска от приятел 150 лева на заем и след 10 дни му ги връща заедно с бутилка вино с цена 12 лв. за благодарност, ГПР би бил 1559%.
На пръв поглед отплатата не изглежда фрапираща, но изчислена през ГПР, излиза абсурдна стойност. Ако връщането се случи не след 10, а след 5 дни, то резултатът е 27 438%. Това доказва, че за кредити с малки суми и кратки срокове ГПР като измерител е неефективен.
- Какво означава т.нар. франчайз при кредити?
- Това е още една тема, за която потребители обръщат внимание на компаниите членове на АОНК, която трябва да намери решение. При т.нар. франчайз, по информация от потребители, компании, които формално изпълняват изискванията и са получили разрешение за дейност, дават името си на други хора. Те обаче не са служители на въпросната компания и се оказва, че потребителите не са наясно от кого точно вземат заем. Този механизъм се използва често от лица, които така се опитват да узаконят дейността си. А по закон предоставянето на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, може да се извършва само от вписани в регистъра на БНБ финансови институции.
- Тоест има фирми, които само привидно спазват закона, а всъщност не е ясно какви пари и с каква лихва отпускат?
- Имаме такива сигнали в АОНК. Не мога да кажа дали тези фирми нарушават правилата, но със сигурност работят на ръба на закона. И промените, които предлагаме, ще решат в голяма степен и този проблем и ще предпазят хората от това да попадат при лихвари, маскирани като компании за небанково кредитиране. В такива случаи има голям риск да се представи оптимистична картина пред клиента и да бъдат прикрити допълнителни плащания. Може и да се отпусне кредит на някого, който явно няма възможност да го върне. И когато длъжникът стане неизправен, да му се начислят всякакви допълнителни разходи по събиране на сумата, с която тя да нарасне драстично.
- Могат ли хората да различат компаниите, които спазват правилата, от останалите?
- Компаниите, които членуват в АОНК, са изцяло на светло. Условията за отпускане на кредити са публикувани на сайтовете им, ясни са собствениците.
Никоя от компаниите, работещи на светло, няма например да поиска да задържи личната карта на клиент. Ще иска копие, за да направи досие на клиента, тъй като това е изискване по Закона за мерките срещу пране на пари, но няма да задържи самата карта.
Хората трябва да са предпазливи и ако видят реклама на небанков кредит и тя не може да бъде проверена на сайта на съответната компания. Също така не би трябвало да се доверяват на фирми, които им предлагат финансиране без проверка на доходите и им обещават заеми без ограничения.
Потребителите не трябва да се съгласяват на кредит без договор,
те трябва да изискват стандартен европейски формуляр като приложение към договора. Не би трябвало и да се доверяват на фирми, които искат предварително плащане на такса за отпускане на кредит.
Засилени проверки от регулаторите също биха допринесли за ограничаване на нелоялните практики.
- Защо банките успяват да отпускат кредити с ниски лихви, а небанковите финансови институции не могат да го направят?
- По принцип банките не отпускат толкова краткосрочни кредити. Те имат продукти над определен срок и сума. Различна е и цената на ресурса - банките набират влогове, които им позволяват далеч по-евтино финансиране.
Небанковите финансови институции работят със собствени средства или с фирмени кредити, за които плащат лихва. Друг фактор е рискът - т.нар. бързи кредити не са обезпечени, за тях няма такса за предсрочно връщане и съвкупността от всички тези особености ги прави продукти, които се предлагат с по-висока лихва.
- Какъв е профилът на хората, които ползват бързи кредити?
- АОНК направи преди време проучване с агенция “Тренд”, от което се вижда профилът на потребителите. Основните причини, посочени от хората за ползване на такова финансиране, са за покупка на техника, ремонти, екскурзии. Останалите случаи са под 10%.
Потребителите са почти поравно мъже и жени, близо половината от тях имат висше образование, а втората основна група са тези със средно такова и среден или над средния доход за страната. Тоест оказва се мит твърдението, че тези кредити се ползват от бедни хора, които са единствено във финансово затруднение. Нещо повече - около 60% от потребителите посочват, че имат достъп и до банково финансиране, но не го използват, защото краткосрочното кредитиране е бързо и удобно.
l Сегашният
механизъм за
определяне
на таван на
оскъпяването
е неефективен
l Трябва да се
приеме прозрачен
и ясен лимит
като процент
от сумата,
която се взема
Адв. Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК):
САМУИЛ
ОГНЯНОВ
sognjanov@
24chasa.bg
Facebook:
24 часа
