Защото у нас демографията е червена лампа, а не голям успех
Ако мислиш за няколко месеца напред, балансирай бюджета.
Ако мислиш за няколко години напред, вкарай България в еврозоната и превъоръжи армията.
Ако мислиш за сто години напред, увеличи драстично раждаемостта.
(Моя интерпретация на китайска поговорка)
Защо се занимавам с тази тема?
През последните години съм чувал изненадващи твърдения от уважавани учени-демографи като:
- “Няма значение дали тук ще живеят 3 милиона или 9 милиона души.”
- “Раждаемостта не е важна.”
-“Не сме в демографска криза.”
Като гледаме на графиката как населението ни бързо намалява, а в части на света се увеличава, наистина ли нямаме демографска криза? Не съм тесен експерт в тази област и бих искал да не пиша тази статия, но заради три неща не мога да замълча:
- Българската нация се топи бързо, без да сме във война, природно бедствие, пандемия или дори рецесия.
- Никой не изглежда загрижен за тази тема, поне по нищо не личи. Това включва управляващи, политически партии и дори учени. Това безразличие ме хвърля в недоумение и тревога.
- Демографи бодряшки коментират, че по един показател за плодовитост сме европейски шампиони. Това позволява на недалновидни политици (вкл. академици и възпитаници на известни университети) да твърдят, че сме първи по раждаемост и че няма нужда от никакви действия. Цитирам: “Мерките, които сме предприели в демографската политика, вече дават първите резултати”. Според мен мерки не е имало, а резултатите си остават драматични.
Ето как би изглеждало това във футбола...
От футбол всички разбират, нали? Играта се мери с голове. Ако вкараме повече голове, печелим мача. Важни ли са други фактори като брой ъглови удари, свободни удари и дори дузпи? Да, може да се твърди, че колкото повече са всички те, толкова по-вероятно е да победим.
Обаче проверих статистиката за последния знаменит мач между “Реал - Мадрид” и “Барселона” на 12 януари 2025 г. “Реал” води в ъгловите с 9:5 и в ударите с 19:14. “Барса” даже получи 1 червен картон. Но... “Реал” загуби с 2:5! Така че кажете ни за головете, моля.
В метеорологията...
Може ли да опишем климата само с атмосферното налягане? Учени като проф. Рачев ще ни обяснят, че високото и ниското налягане имат голяма корелация с определени температури. Но ако не ни кажат дали утре ще бъде 0°С, 15°С, 30°С или 45°С, как да разберем дали да приготвим зимното палто или банския костюм? Освен хектопаскали, дайте и градуси, моля!
В географията...
На плаж се ходи на море, нали? Ако ви кажа, че Канада има 243 хил. км брегова линия, а България само 378 км, кой плаж ще ми препоръчате – Варна или Ванкувър? Да, Швейцария с 0 км бряг не става за морски плаж, а Гърция с 13,7 хил. км става – т.е. корелация има. Но е нужна много повече информация като географска ширина – пак става дума за градуси, макар различни.
... или в автомобилизма
Един автомобил има 150 конски сили, а друг 300. Кой да изберем? Въпросът не е ли безсмислен? Първият се оказва камион ЗиЛ-130, а вторият е електрическа спортна кола. Но на Ривиерата ли ще ходим, или в кариерата за чакъл?
Какво показват тези примери от други науки?
Че много от сложните процеси в природата не могат да се опишат с един показател. Особено ако този показател не е най-важният, а само един от многото, които са смислени само в ансамбъл.
Какво е “коефициент на плодовитост” в демографската наука?
Може да изглежда просто, но сигурно малко на брой тесни експерти разбират детайлите и знаят как се изчислява тази прогнозна стойност. Нито един от тези експерти обаче не е в правителството или в парламента.
Кратката дефиниция е: броят на децата, които една жена в детеродна възраст (напр. 15 – 49 г.) се очаква да има през живота си. Важно ли е това? Разбира се. Няма нужда човек да е доктор на науките, за да прецени, че ако всяка жена ражда 3, 4 и повече деца, населението ще расте по-бързо. А ако всички имат по 1 дете или 0, популацията ще намалява.
Но да се гледа този показател не е достатъчно. Може една държава като България да има не толкова лоша плодовитост, но демографската картина въпреки това да е трагична. Нашият показател от 1,81 (брой деца на една жена) може в момента да е най-високият в Европа, но това по никакъв начин няма да спре стремглавото намаляване на населението поради други фактори – малко млади жени и голяма емиграция.
Освен това от световния опит и с математически изчисления се приема, че за да не намалява населението, е необходима стойност над 2,1. Да, може да сме малко по-добре от Европа, но цяла Европа също има голям демографски проблем. А Африка и други континенти растат бързо.
За да илюстрирам неуниверсалността на коефициента на плодовитост, ще дам екстремен пример. В едно видинско село има 300 пенсионери и само една млада жена, която има 5 деца. Плодовитостта в селото е 5,00 – водеща в света! Но и петте деца отиват да работят в чужбина и млади хора тук така и не остават. В същото време коефициентът на раждаемост е много нисък и дава по-ясна и безнадеждна картина.
Индия, от друга страна, има прекрасна структура на населението. Само 6,8% хора над 65 г., раждаемост над 16 промила (два пъти над България), смъртност само 9 промила и следователно естествен прираст от над 7 промила. Годишно индийското население расте с над 10 милиона души (!) и вероятно ще надхвърли 1,5 милиарда до края на това десетилетие. А български учени ни успокояват, че и Индия е закъсала с коефициент на плодовитост от 1,98 за 2023 г. Ехооо, наистина ли никой не вижда разликата? Населението на света расте с 80 млн. души всяка година. Всяка секунда се раждат по 3 деца. Колко ли са се родили, докато прочетете тази статия?
Демографското уравнение е с повече неизвестни – какво друго трябва да се анализира?
Смятам, че трябва да се вземат предвид поне следните фактори: брой родени деца, коефициенти на раждаемост и на смъртност, детска смъртност, брой аборти, естествен прираст, емиграция, завръщане в родината, имиграция, демографска пирамида, етнически състав (вкл. анализ на всички фактори по етноси) и други. Както и плодовитостта, разбира се. Ето по няколко думи за всеки от тях.
1. Абсолютен брой родени деца
Защо това е важно? Защото децата са бъдещето. En gros, ако в България се раждат 57 хил. деца при средна продължителност на живота от 80 г., населението ще върви надолу към 4,5 млн. души. Лошо. В Индия се раждат над 23 милиона, значи там ще живеят над милиард и половина души. Разбира се, не е важно само какво се случва в една отделна година, а и динамиката.
Графиката показва, че у нас броят на новородените рязко намалява през годините след 1990 г. Има сериозен ръст от 1997 до 2009 г. – вероятно заради излизането от кризата, влизането в ЕС и общия оптимизъм в обществото. Следва остър спад отново след 2010 г. През 2023 г. имаше малко подобрение с над 600 бебета. Причина за радост ли е това? Едва ли. Вижте общата посока надолу за последните 13 г. Освен това с тези числа се хвалеше редовното правителство, което управляваше по-малко от година. Като се вземе предвид 9-месечната бременност, може би с нищожния възход трябваше да се хвали някой предишен служебен кабинет...
С поглед напред съм много притеснен. Ако бихме искали населението на България да спре да намалява – дори без нова нетна емиграция – трябва да раждаме над 100 хиляди деца вместо сегашните 57 хиляди. Ако очакваме още емиграция, бебетата трябва да са много повече от това - да кажем 120 или 150 хиляди, т.е. съвсем невъзможно! Някой коментира ли това?
2. Коефициент на раждаемост
В България за 2023 г. той е 8,9 промила (т.е. 8,9 на хиляда души население). Показателят малко се подобри напоследък, но не защото броят на новородените се е увеличил, а понеже през 2022 г. имахме преброяване на населението. Оказа се, че то е по-малко, затова при същия брой новородени числото изведнъж се повиши.
Щом казахме, че е нужно удвояване на броя деца, значи е нужна раждаемост от... 18-20 промила. Повече от Индия.
3. Коефициент на смъртност
Демографите отдават голямо значение на този показател. България има далеч най-високата смъртност в ЕС и една от най-високите в света. Срамно. Без да имаме война, природно бедствие, пандемия или дори рецесия. За 2024 г. се класираме на 7-о място в света по най-много смъртност.
4. Детска смъртност
Да се раждат деца е добре, но да си отиват на невръстна възраст е ужасно. България има един от най-лошите показатели в ЕС. Макар че статистически това има малък ефект върху голямата демографска картина.
5. Аборти
В България се случват и много аборти – 20-30 хил. годишно. А през 1990-те години са били над 90 хил.! Т.е. ако държавата има политики и положи усилия поне част от абортите да не се случат и децата да се родят, ефектът може да е огромен.
6. Естествен прираст
Това е разликата между раждаемостта и смъртността. В абсолютни бройки намаляваме с петдесетина хиляди души всяка година. Показателят ни е -6,8 промила за 2023 г. На предпоследно място сме в ЕС и на едно от последните в света. Лошо.
Оптимистите защо не цитират този много по-адекватен фактор?
7. Емиграция (на българи основно на Запад) и завръщане у дома
Това е супер важно. След 1990 г. милиони българи напуснаха България, много от тях млади и активни хора. Някои се върнаха, но болшинството не. Към 1/3 от българчетата се раждат зад граница, повечето от които няма да заживеят тук. През последните години се наблюдава положителна промяна с повече завръщащи се в родината. Две от причините са пандемията и нарастващите доходи в България. Това е похвална тенденция, която трябва да се стимулира, но според мен не се прави достатъчно в тази посока.
8. Имиграция
Напоследък се засилва трендът десетки хиляди да искат да се заселят у нас и евентуално да получат гражданство. Като бивш министър на икономиката и като работодател съм наясно с огромния дефицит на работна ръка в почти всички отрасли. Какви са решенията?
А) Вдигаме заплати, задържаме хората в България и връщаме българи от чужбина – отлично.
Б) Внасяме работници от далечни континенти и религии. Краткосрочно това може да е полезно. А дългосрочно? Ако се окаже, че след едно поколение нашите деца са в Калифорния, а техните са тук и са мнозинство?...
9. Демографска пирамида
Това е графичен начин да се илюстрира възрастовата структура на населението. Най-много в историята са хората от моето поколение. Децата днес са два пъти по-малко.
В държави в Африка и на други континенти тази графика наистина е полегата пирамида – много млади хора и висока раждаемост. В България не е никаква пирамида, а е нещо като бъбрек. Твърдя, че от 1990 г. не съм виждал никъде публикувана демографската пирамида. Затова я сложих на корицата на последната си книга NEXT.BG, като я взех от чужди източници. Тази пирамида не я виждат медиите и със сигурност политиците. Това, че демографите си я знаят в кабинетите си, не води до обществена тревога и до национални политики.
10. Етнически състав
Демографите също така знаят какво се случва по етноси – раждаемост и демографска пирамида. Някой от останалите 99% от населението виждал ли е такава статистика? Аз не съм. Какъв е етническият състав на новородените? Какво ще бъде населението след едно-две поколения?
11. Коефициент на плодовитост
Хайде сега да се върнем на този фамозен термин – нещо като анализ на ъгловите удари във футбола. Виждате – при мен това е фактор №11. Много е важно колко деца прогнозно ще ражда средно една жена, разбира се. Но извън контекста на застарялото население и емиграцията хваленето с показател 1,89 - най-висок в ЕС, т.е. на демографски най-застрашения континент – е като щрауса в пясъка. Въобразяваме си, че всичко е наред, но нацията си изчезва със страшни темпове.
Причината през последните години това число да се повиши, се крие не в числителя (брой новородени), а в знаменателя – жените в детеродна възраст се оказаха по-малко след преброяването на населението.
Нека отново подчертая – числото 1,89 не води до нарастване на населението, а до намаляване. Това, че европейските държави са още по-зле, не ме прави оптимист за България, а песимист за Европа и за България.
Какви да са стратегическите приоритети на нацията?
Според мен те трябва да са 4:
- демография
- дългосрочна бюджетна и икономическа стабилност
- западна ориентация на страната
- опазването на границата от война и от мигрантски натиск
Вместо това с какво се занимава Бюджет 2025?
Специални демографски мерки и сега липсват. Превъоръжаването на армията е мижаво. Дано поне влезем в еврозоната. Отделна тема са огромните дългове и дефицити в бюджета, на които пак съм най-големият критик. Бюджетът е по-скоро във фаза катастрофа, а не стабилност – точно като демографията.
А приоритетите на изготвения бюджет са:
- да няма никакви наченки на реформи в никоя сфера, вкл. съкращения и оптимизация
- огромен ръст на заплатите на групи служители
- социални разходи
- много милиарди дълг и капитализиране на неефективни държавни дружества и банка
- субсидии, вкл. за ток
- прахосване на милиарди във всички посоки за сметка на нашите родени и неродени деца и внуци
Много умно...
Какво предлагам в демографската политика?
- Да има министерство (не ново), което в заглавието си да съдържа думите “демографска политика”, например МТСДП. Не съм забелязал някое министерство да припознава тази тема.
- Демографията да е първи стратегически и бюджетен приоритет, а тя никога не фигурира никъде. Бюджетът ще изхарчи над 100 милиарда лв. (заедно с разходите под черта) през 2025 г., но за демография няма нито един милиард.
- До 25 000 лв. на новородено дете. Може да има диференциация според образование на родителите, осигурителен доход и по други критерии.
- Построяване на ВСИЧКИ необходими детски градини незабавно, особено в София. Това може да стане и с инвестиции от частния сектор.
- Четворно увеличение на месечните детски надбавки.
- Цялостен комплекс от мерки за задържане на младите хора тук и привличане обратно на българите от чужбина.
- Множество профилактични мерки и инвитро процедури.
Моят списък може да продължи. Но по-скоро е нужна широка обществена дискусия, при която ще се родят много идеи и ще се проучи опитът на други държави като Унгария и Сингапур. Преди всичко трябват хоризонтални дългосрочни мерки. От това какво слагаме в учебниците като съдържание днес, през политическата стабилност, околната среда и здравословната храна до заплатите в края на месеца. Всичко е едно голямо химическо съединение. И е крайно време управляващите в България да престанат да разчитат само на химията в любовта.
Да, неродените деца не носят гласове на следващите избори. Но българските граждани ще оценят тези политици, които виждат България след 20 или 100 г.
