Кой стой зад неуспешния преврат срещу Ал-Шараа?
Неотдавна в интервю за телевизия "Ал Джазира" турският външен министър Хакан Фидан остро разкритикува иранския проект за региона. Той изрази категорична позиция срещу бруталната му намеса във вътрешните процеси на съседните държави, чрез прокситата си и особено към новата сирийска власт. Фидан обвини Техеран, че се стреми да дестабилизира Сирия и предупреди, че Иран е уязвим, и не е застрахован от такива външни намеси. Всеки опит който цели предизвикване на хаос , може да доведе до ответни действия, намеквайки, че самият Иран може да се сблъска с подобна намеса отвън.
Забележките на турския външен министър последваха сериозната загуба на Иран в Сирия на дългогодишния му съюзник Башар Асад. Това доведе до прекъсване на отношенията между двете страни и забраната на новото ръководство в Дамаск да влизат ирански граждани в страната. Техеран побърза да изрази недоволството си, като предупреди Турция да не използва реторика, която може да доведе до допълнително обтягане на отношенията.
И двете страни положиха усилия за намаляване на напрежението, но опитът за военния преврат, който започна с атаки в град Латакия, бившата крепост на Асад и се разпространи в цялата област, създаде по- голяма пропаст между двете страни.
Нападенията, за които се смята, че са извършени от генералите и привържениците на режима на Асад, са най-жестоките след падането му. Техният мащаб и време накараха мнозина, включително и Фидан, да заподозрат участието на Иран. Вече има достатъчно доказателства, че Техеран има пръст в подклаждането на нестабилност в Сирия. Информирани източници твърдят, че прокситата на Иран в Ирак, революционната бригада заедно с бойци от "Хизбула", висши военни от четвъртата дивизия на разпуснатата национална армия на Сирия, която е ръководена от Махир Ал Асад (братът на бившия диктатор който избяга в Москова - бел. автора) са обсъждали на тайна среща в Ирак плана на този преврат.
Миналата седмица Сирия преживя най-тежката вълна от насилие след падането на режима на Асад в края на миналата година. Стотици членове на алауитската общност, към която принадлежи и бившият президент, бяха убити при необичайно по размера си насилие. Сблъсъците, обхванали крайбрежния регион на Сирия, бяха между алауити и ислямистки сунитски бойци. Сирийската Обсерватория за правата на човека твърди, че стотици цивилни алауити са били убити при нападения срещу силите за сигурност.
Насилието започна да ескалира, след като властите съобщиха, че силите им в региона на крайбрежието са били атакувани от бойци, съюзници на сваления режим на Асад. Правителството изпрати подкрепления в населения с алауити регион, за да потуши това, което определи като смъртоносна, умишлена и преднамерена атака от страна на хора, свързани режима на Асад. "Сили, подкрепяни от чужди държави, се опитаха да сеят раздори и да върнат Сирия към гражданска война с цел да я разделят", заяви президентът Ал-Шараа в реч миналата неделя. Той обеща да сформира комисия за установяване на фактите, чиито заключения да бъдат оповестени публично, а след това да подведе под отговорност всеки, който е замесен в репресиите или проливането на кръвта на невинни граждани.
Той обяви и създаването на комитет за запазване на гражданския мир, който има за задача да общува с жителите на градовете засегнати от атаките, да им оказва необходимата подкрепа и да гарантира тяхната защита.
В интервю за "Ройтерс" ал-Шараа заяви, че масовите убийства на членове на алауитската общност представляват подкопаване на усилията му да обедини разкъсваната от войната страна и се зарече да накаже отговорните, дори и това да са „най-близките му хора".
Сирийският център за наблюдение на правата на човека определи случилото се на сирийското крайбрежие като „систематичен геноцид" срещу алауитите, като документира убийствата на повече от 1200 цивилни от „силите за сигурност и свързани с тях групи".
В крайбрежния регион са извършени „29 масови убийства, при които са убити 568 цивилни алауити, включително жени и деца", заяви директорът на Обсерваторията Рами Абдел Рахман пред телевизия Al-Hurra. „В някои райони цивилни граждани са били избити, а други са били екзекутирани чрез разстрел", каза Абдел Рахман.
Видеоклипове, публикувани по това време, показват хиляди членове на сирийските сили за сигурност, пътуващи към сирийското крайбрежие, включително „подкрепящи сили", според Абдел Рахман. „Страните, които са участвали в убийствата, са били от Свободната сирийската армия, финансирана от Турция и нейните съюзнически сили, които включват чуждестранни бойци от централноазиатски националности като Узбекистан, Китай , Чечения и други", заяви Абдел Рахман. „Бяха регистрирани масови грабежи и плячкосване на алауитски домове и имущество, които след това бяха подпалени", каза Абдел Рахман.„Стотици цивилни са се отправили към руската база в Хмеймим, за да се подслонят",.
Военен съвет за освобождение на Сирия
През първия ден властите съобщиха, че са изправени пред групи, свързани със Сухейл ал-Хасан, един от най-известните бивши офицери от сирийската армия на Асад. Нападенията бяха извършени малко след като бригаден генерал (бивш военен) Гият Дала обяви в социалните мрежи създаването на „Военен съвет за освобождение на Сирия".Според източник от (бившата) Четвърта дивизия Далла е бил офицер в дивизията и близък до нейния командир Махер ал Асад, брат на сваления президент.
Счита се , че броят на алауитите в Сирия е близо 1,7 млн. души, което представлява приблизително 9% от населението на страната. Те живеят в провинциите Латакия и Тартус, както и в райони в Хомс, Хама и предградията на Дамаск. По време на 13-годишната гражданска война алауитите са силно представени в армията и лоялистките групи, които стоят зад кървавите репресии срещу противниците на властта на Асад, мнозинството от които са мюсюлмани сунити.
През годините те са били свързани с управлението на семейство Асад и са имали привилегията да бъдат избирани на ръководни постове в държавата и армията. Всяко алауитско семейство е било засегнато и от войната, като много от тях са загинали в сраженията, което е накарало много млади мъже да избегнат наборната служба.
В Сирия има повече от 17 етнически и религиозни групи.
Алауитската държава
Алауитите се свързват с крайбрежните райони, където през 1920 г. френският мандат създава „алауитска планинска държава" или „алауитска провинция ", която просъществува до 1936 г. Първоначално тя е автономна под френско управление, но в края на 1923 г. е обявена за държава със столица Латакия. През 1925 г. официалното ѝ име е обявено като Алауитска държава, но в края на 1936 г. тя е включена в състава на сирийската държава.
Изследователят и експерт по политическа география във Вашингтонския институт Фабрис Баланш обяснява, че някои характеризират алауитската общност като „творческа версия" на шиитския ислям, особено с основната им вяра в доктрината за „прераждането" - предаването на душите - която се отхвърля както от сунитския , така и от шиитския ислям.
„Голяма част от алауитската вяра е комбинация от основните монотеистични религии, включително исляма и зороастризма, и много от нейните ритуали са потайни и мистериозни", обяснява той в изследователска разработка. Известният ислямски богослов Ибн Таймия призовава за ликвидирането на тази секта. Те са наричани "нусайрианци". Сектата е основана от Мухаммад Ибн Нусайр ал-Бакри ал-Нусайри, който умира през 868 г. Той твърди, че е бил ученик на 10-тия и 11-тия шиитски имами, и се обявява за „Вратата на истината". Въпреки това произходът на сектата остава загадка.
Именно французите променят името им от нусайри на алауити, за да подчертаят приликата им с шиитските мюсюлмани. Алауитите са официално признати за мюсюлмани едва през 1932 г., когато след създаването на алауитската държава палестинският мюфтия Хадж Амин ал-Хюсейни издава фетва, целяща да подкопае френското колониално влияние в Сирия.
Фетвата на Хюсейни предоставя на алауитите гаранции за равноправие в независима Сирия, доминирана от сунити. Но това обстоятелствено решение не успява да убеди мнозина от сунитското мнозинство, че алауитите не са „еретици" според Фабрис Баланш.
Едва с възхода на партията Баас през 1963 г. и поемането на властта от Хафез ал Асад през 1970 г. политическите и социалните условия на общността се подобряват и те систематично са назначавани на ключови позиции в армията, разузнавателните служби и държавните институции и министерства.
Алауитската държава - убежище на Асад
През годините на 13 годишния бунт срещу режима на Асад , винаги се е поставял въпросът за възможността той да се оттегли в тези райони и да му бъде предоставена автономия за алауитските райони. Планините, които обграждат източния край на Средиземно море, в миналото са предоставяли убежище и на други малцинства в Сирия. Но победеният Асад осъзна, че не може да създаде жизнеспособна държава в алауитските територии, в които живеят и много сунити.
Предизвикателства пред възстановяването на алауитската държава
От икономическа гледна точка такава държава няма да оцелее, тъй като ще бъде под обсадата на сунитските сили, които контролират останалата част от страната. Тя няма да има промишленост, няма да разполага със скромните петролни запаси на Сирия в източната част и ще има малко съюзници в чужбина. Регионалните сили, които сами се борят със собствените си етнически и религиозни малцинства, не биха искали да допуснат появата на сепаратистка единица. „Турция категорично ще се противопостави на алауитска държава", каза пред "Ройтерс" Шашанк Джоши от Кралския институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността в Лондон. Анализаторът е обезпокоен от оплакванията на алауитите, които са уязвими на собствена територия.
Русия, която разполага с две военни бази в региона и военноморската база в пристанището Тартус, не е склонна на партньорство с алауитите . Те в момента са по-скопо бреме, отколкото актив, сред като вече не контролират Дамаск. Москва иска да установи добри отношения с новата власт и сега води сериозни преговори за запазване на военните си бази.
Според изследователя от Century International Арон Лунд „алауитските бойци не представляват заплаха за властта на Дамаск, но са сериозно местно предизвикателство". Според него неотдавнашната ескалация може да „отключи напрежение, което би било силно дестабилизиращо". По думите на Лунд „и двете страни смятат, че са атакувани, и двете са претърпели ужасяващи жестокости от другата страна". Той предупреди, че ситуацията в крайбрежните райони е като „бомба със закъснител".
Крехката ситуация със сигурността в Сирия може да изиграе ключова роля при формирането на бъдещите турско-ирански отношения. Ако сътресенията продължат, нищо няма да попречи напрежението между Анкара и Техеран да се разпространи отвъд Сирия, да засили съперничеството им в Ирак и Южен Кавказ и да тласне отношенията им на друга плоскост от желана.
Най-важното в тази доста напрегната ситуация е президентът Ал Шараа да сформира ново правителство което да ръководи преходния период. То трябва да включва представители на всички сегменти на обществото и политическите дисиденти , защото в противен случай бъдещето на Сирия ще бъде някъде между Сомалия и Либия. Организацията Хаят Тахрир Ал Шам, на която Ал-Шараа е лидер, не обхваща цяла Сирия, неговото правителството, базирано в град Идлиб, което сега управлява Сирия, не е в състояние да продължи да управлява и прехода. Затова той реши да слее 18 различни въоръжени джихадистки фракциии, които са враждебни една на друга, в структура, наречена сега министерство на отбраната. Въпросът, който възниква в светлината на последните събития, е дали Хаят Тахрир аш Шам и съюзените с нея фракции под крехкото ръководство на Ал - Шараа са в състояние да изградят държава, напълно различна от режима на Асад.
Президентът трябва да осъзнае, че разпределението на всички постове и лостове на властта в Сирия на негови лоялни хора, е готова рецепта за нови сътресения и въоръжени граждански конфликти.
