На международна конференция след 2 месеца ще представим данни за природно вещество, което има слънцезащитни свойства и предпазва кожата от преждевременно стареене. Ще представим и прототип на човешки епидермис, върху който изпитваме природните вещества, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология към БАН, председател на Българското фитохимично дружество и един от създателите на Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив.
Професорът е сред първите 2% в световната класация за цитиране на всички учени и научни дисциплини. Още за него вижте по-долу.
За шести пореден път през май в Банско ще се проведе Международна конференция за проучване и разработване на природни вещества за медицината и фармацията. Тя ще събере представители на медицинската, фармацевтичната и биотехнологичната индустрия от над 50 държави в Европа, Южна Америка, Азия и Африка. Форумът ще се съсредоточи върху ролята на природните вещества за провеждането на иновативни терапии и профилактика на болести и състояния като фотостареене на кожата, болести на централната нервна система, онкологични заболявания, затлъстяване. Фокус са и подобряването на имунитета, дълголетието и остаряването в добро здраве. Конференцията се организира по инициатива на Центъра по растителна системна биология и биотехнология и БАН.
- Проф. Георгиев, българското участие в предстоящата конференция логично ще е с акцент върху българската флора, какво ще съобщите на колегите си?
- Ще представим данни как някои продукти от региона на Балканите биха дали възможност за създаване на нови продукти за здраве и дълголетие. Говорим за продукти, защото няма как да се патентова природно вещество. Да речем, галантаминът - алкалоид, изолиран от листата и цвета на блатното кокиче, сам по себе си не може да бъде носител на патент, но той е в основата на създадения през миналия век в България лекарствен продукт, който подлежи на патентоване. Когато говорим за сложна смес или приложение в някаква конкретна посока, интелектуалните права могат и трябва да бъдат защитени. Напредъкът в модерната фармация в голяма степен се движи от патентната защита за определен период от време, в която компанията ексклузивно продава продукта. Конкретно в случая с нивалина, който е прилаган при двигателни неврологични заболявания, сега се проучва изключително активно за ефект в ранните етапи на болестта на Алцхаймер и други заболявания на централната нервна система. Като цяло в съвременната медицина има интерес към разширяване на сферите на приложение на известни вече лекарства. Както е и при GLP-1 агонистите, които бяха разработени в последните години за лечение на диабет тип 2, или така наречения захарен диабет, а вече се смятат за успешни при третиране на някои форми на затлъстяване.
- Нашите учени ще представят ли на форума разработки за дълголетието?
- Изследваме широк спектър от традиционни български продукти като например кисело мляко и различни видове мед.
На конференцията ще представим специфичен вид мед, който удължава с 30 процента продължителността на живота на моделния организъм, с който работим в лабораторни условия - Caenorhabditis elegans, чийто геном е до голяма степен сходен на човешкия и затова в световен мащаб се използва за моделен организъм в научните разработки. Миналата година учените Виктор Амброс и Гари Рувкун, които спечелиха Нобелова награда в областта на медицината, са достигнали до своите открития, свързани с микро-РНК, именно с изследвания върху Caenorhabditis elegans.
На базата на специфичния мед разработваме продукт, хранителна добавка, за който смятаме, че би могъл да влезе в производство.
Фокусирани сме и върху стареенето на кожата и как може да го забавим. Имаме готова разработка на формула за козметичен продукт. Подготвяме изпитване, с което да покажем забавяне на стареенето на най-големия човешки орган – кожата, когато е изложена на слънчевите ултравиолетови лъчи. При интерес от индустриален партньор можем да изследваме и повече параметри.
Отдавна работим задълбочено и за изучаване на защитеното растение родопски силивряк, наричан от хората в Родопите и някои части на Стара планина и Средна гора Орфеево цвете, което има приложение в козметичната индустрия благодарение на свойства, свързани с хибернацията. Това е способността на растението да изпада в пълен покой при неблагоприятни условия и да “възкръсва”, когато средата стане по-благоприятна. Установихме, че в растението има вещества, които му помагат да устоява на ултравиолетовите лъчи и ексесивното въздействие в резултат на околната среда, което провокира стареене. Растението е типичен пример за големите възможности на българската флора и традиционните продукти да бъде от полза за здравето.
- Какво може да разкажете в аванс за ползите от киселото мляко, меда?
- Когато започнахме работа по проектите, свързани с дълголетието, си припомнихме едно пътуване на нобеловия лауреат Иля Мечников на Балканите в началото на миналия век и опита му да обясни сравнително големия брой столетници със спецификата на храненето. По това време средната продължителност на живота е около 50 години. Хипотезата на Мечников е, че има връзка между консумацията на кисело мляко и дълголетието. Това ни подтикна да изследваме традиционни храни как допринасят за годините живот и да покажем, че наистина киселото мляко и млечно-киселите бактерии имат участие. Както и някои видове мед. В тази връзка правим голямо проучване в Института по микробиология на БАН, съвместно с Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив. Преди около година видяхме позитивни резултати и се движим в посока на създаване на продукт за дълголетие, но още нямаме готовност да го споделим.
- Само български продукти с потенциал за дълголетие ли изучавате?
- В света има места, наречени Сини зони, в които столетниците са повече от обичайното, и изследваме също и някои традиционни храни там. Мотивирани сме от знанието, че четири пети, 80 процента от факторите за дълголетие, са свързани с начина на живот и храненето, не с гените.
- Как да се ориентира човек за митовете и истините във време на заливаща ни отвсякъде реклама на продукти за здраве и дълъг живот?
- Когато се използват твърдения за чудо, за мигновен ефект, за всесилно хапче, обикновено това е свързано с маркетингови практики. Зад думите в повечето случаи не стоят доказани научно факти и съставки, някои дори са опасни.
Например преди няколко години много нашумя добавка за отслабване. Един колега реши да я използва и беше доста доволен от ефекта. Питах го дали има нещо по-особено в усещанията по време на курса. Нещата, които ми описа, бяха все едно четете за страничното действие в листовката на лекарство. Направихме проучване и се оказа, че поради слабости на законодателството и начина на регистриране много от добавките за редуциране на теглото са с добавено вещество, което е забранено за употреба в Европейския съюз поради много сериозните му странични действия.
В науката винаги е водещо правилото преди всичко един продукт да не вреди, дори и да не помага. За доказване на безопасност има строги критерии и контрол за токсичност и всички нежелани реакции. Уроците от миналото са научени и са създадени гаранции грешките да не се повтарят. Като пример - само преди 100-ина години хероинът се е промотирал като средство срещу кашлица.
- Природните вещества гаранция ли са, че става дума за безопасни алтернативи на “химията” в лекарствата?
- Краткият отговор е не. Първото, което казвам пред млади хора, които идват при нас, е, че растенията не се интересуват дали искаме да сме здрави и млади в сравнителна и превъзходна степен. Това, че са природни продукти, не означава винаги, че са полезни. Много вещества могат да бъдат вредни или токсични. От другата страна на монетата е извод от проучване на Световната здравна организация и при днешната развита медицина 80 процента от хората по света разчитат на знанията от народната медицина за лечебни свойства на растенията.
- Извън вашата професионална област обаче като че надделява високомерното отношение към нефармакологичните средства?
- До известна степен е вярно. Има редици причини. Така наречената бигфарма се движи от печалбата и малко страни от природните вещества поради особеностите при патентоване на продукти с тяхно участие. Докато при синтетичните молекули патентните права са по презумпция защитени най-добре. Това беше причината през последните години синтетичните вещества да напреднат. Но се видя, че понеже човешкият организъм не ги познава, няма ензими за метаболизирането им и в някои случаи може да са изключително вредни. Днес вече се наблюдава връщане, преоткриване на природните продукти за здравето. Старт даде през 2015-а Нобеловата награда за колежка от Китай, която откри природна молекула с антималарийно действие. Пандемията също показа, че е неуместно да отпишем природните вещества като остарели средства. Личното ми дълбоко убеждение е, че на Балканите лечебните растения са най-голямото ни богатство. Събираме данни за предаваните от поколение на поколение знания за лечебните свойства на растенията и в много случаи с научни методи и съвременна апаратура доказваме, че емпиричният опит работи. Но дори да се докаже, че не работи, ще е ясно, че ако някой го предлага за пари, това е шарлатания.
- Вие лично какво използвате от съкровищницата на лечебните растения, които изучавате?
- Не само аз, а и семейството ми от доста години се доверяваме на бъзака - специфичен вид тревист бъз. Разбира се, не дългосрочно, а основно през есента. Действието му е предимно по отношение на имунната система. Опитът ми показва, че много хора го използват и това със сигурност не е случайно. Предимство е, че расте навсякъде и човек може да си го набере без никакви разходи, за разлика на произведените продукти на основата на бъзака. По време на големия ужас около ковид изпратихме на над 250 приятели и непознати хора по цял свят бъзак по тяхно искане.
- Очаквате ли гостуващите учени на конференцията да поднесат новини, които ще обиколят световните медии?
- В първите тематични конференции у нас българските участници бяхме възхитени от докладите на колегите от другите държави. На последните форуми имаме самочувствие за равностойно представяне. В България напреднахме не само като научни разработки не на последно място и благодарение на навлизането на модерна апаратура. Само преди два месеца в Центъра по растителна системна биология и биотехнология ни гостува колега от Китай, който каза, че това е най-добре оборудваният научен център, който е виждал, като имате предвид, че там имат невероятни възможности за правене на наука.
- Кои са новите теми на форума?
- Главно в областта на използване на изкуствения интелект за изследване на природни вещества за фармацията и хранителните добавки. Доскоро набирането на потенциално полезни вещества започваше по доста изтощителен начин, използваха се животински модели, гризачи.
Навлизането на изкуствения интелект показа, че можем да намалим участието на опитни животни, и това е една от основните теми в световен мащаб. В този контекст една от разработките, които нашият научен колектив ще представи, е прототип на човешки епидермис, който разработихме и върху който проучваме действието на природни вещества, като напълно премахнахме необходимостта от използването на животни в експериментите.
Някои от поканените лектори ще представят природни вещества за третиране при заболявания на централната нервна система.
Ще има и нови данни за природни вещества и продукти, които отлагат съществено стареенето, и такива, които подпомагат борбата със затлъстяването, което нерядко води и до развитието на онкологични заболявания.
ВИЗИТКА
Проф. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология към БАН е председател на Българското фитохимично дружество и един от създателите на Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив, 4 пъти носител на наградата “Питагор” в различни категории.
Професорът е сред първите 2% в световната класация за цитиране на всички учени и научни дисциплини.
През последните пет години работата на проф. Георгиев е обединена в 72 научни публикации с общ импакт фактор 668, една книга и една глава в книгата.
