- Г-н Пешев, бяхте голямата изненада като министър на спорта при обявяване на правителството. Имате ли нещо общо със спорта?
- Още като дете съм се занимавал със спорт. 9 години съм тренирал футбол в една от столичните академии. Тежка контузия обаче сложи край на всичко. Последните години в Столичния общински съвет бях заместник-председател на Комисията за младежта и спорта и с колегите работихме активно точно с развитието му в София, с осигуряване на допълнителни средства на клубовете, с реконструкция на спортната инфраструктура. За съжаление, бюджетът на Столична община в перото "Спорт и спортна инфраструктура" никога не е отговарял на огромния бюджет на самата община. Средствата винаги са били крайно недостатъчни. Но се опитвахме да намерим различни начини за финансиране.
Търсехме варианти за възстановяване на съоръжения с публично-частно партньорство и различни частни инвеститори, които да си партнират с общината, за да помогнем за развитието на спорта в града. Така натрупах огромен опит в решаването на проблемите в сферата на спортната инфраструктура. И не на последно място идват младежките политики, с които съм се занимавал от най-ниско ниво в политиката от момента, в който станах член на партията, която представлявам.
Минал съм през младежкото обединение на БСП от 2007 г., когато станах член, бил съм заместник-председател на столичен район, след това председател, след това заместник-председател на младежкото обединение на БСП в София. Така натрупах опит в спорта и младежката политика и сега този опит пренасям в министерството.
- Как ще се пренесе нещо, което е недостатъчно като бюджет на държавно ниво?
- Ще направим един по-младежки прочит на нещата. Защото работата с младите хора не бива и не трябва да изостава за сметка на спорта. През работата с младите ще дойдат големите спортисти. С екипа, който предстои да бъде сформиран, защото за съжаление сме в бюджетна процедура и съвета за съвместно управление няма решения за втория ешелон, искам да покажем, че буквите в абревиатурата на Министерството на младежта и спорта са равнопоставени. Сигурен съм, че след приемането на бюджета в рамките на броени дни всичко ще се подреди по отношение на екипа.
- В София парите за спорт винаги са били недостатъчни. Сега доволни ли сте от бюджета на министерството?
- С екипа на Министерството на младежта и спорта и колегите от Министерството на финансите успяхме да заложим значително увеличение на средствата за спорт. Надявам се сега да ги разпределим справедливо за федерациите и спортните организации и да успеем да насочим средства за спортна инфраструктура.
Увеличението за спорт и младежка политика тази година е 42 025 400 лева, което с 31% повече от миналата година. Знам, че това е малка част спрямо БВП, но е и най-голямото през последните години. Така общият бюджет на министерството е 179 469 800 лева.
Средствата в спорта за учещи и в спорта в свободното време са 36 102 600 лева, или увеличението е 19,6%. По направлението спорт за високи постижения средствата са 111 983 800 лева, или отново имаме ръст от 22,6%.
По отношение на младежките програми излязоха някои спекулации, че парите са намалени. За съжаление, миналогодишните изменения в Закона за хазарта разделиха средствата, които идват от хазартните оператори, между Министерството на младежта и спорта и Министерството на здравеопазването.
Така някои сметнаха, че всичко се намалява с 50%, но и тук успяхме да се преборим и всъщност е само 33%. Или с други думи, успяхме да получим със 17% повече. Бюджетът за младежки програми е 6 431 000 лева. Увеличение има в средствата по проекти по националната програма за младежта (2021-2015) с 500 000 лева.
Да, далеч сме от някои поставени цели, като дял от БВП, но трябва да отбележа, че и през последните години не е имало такива сериозни увеличения в средствата, каквито постигнахме сега.
- Успяхте ли за 50 дни да идентифицирате най-големите проблеми в българския спорт и българската младежка политика?
- В българския спорт най-същественият проблем през последните 4 години на безвремие е, че не е приета Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност. България няма план за развитие през следващите 10-15 години. Липсва визия за развитието на спорта. В първите 50 дни сформирахме работна група по подготовката на нова стратегия.
Подходът, който ще възприемем с колегите, ще бъде по-различен. Няма да направим готов материал, който да бъде представен на политическите групи в Народното събрание, а още при най-първия суров вариант ще ги запознаем крачка по крачка с изготвянето на стратегията.
Защото искаме да постигнем истински национален консенсус по тази стратегия.
Другите основни проблеми в спорта са множеството скандали в някои от федерациите, но се надявам, че самите федерации ще намерят сили да се справят с вътрешните проблеми, защото ролята на министерството не е да е арбитър. Можем само да оказваме методическа помощ в тяхната работа.
В управленската програма на кабинета за следващите 4 години има доста сериозна част за младежката политика и тя е доста амбициозна. На първо място - в нея са заложени да се построят нови 18 младежки центъра.
Те обаче не са регламентирани в Закона за младежта и с колегите вече търсим механизми да променим тази му част, за да бъдат ясно обособени като самостоятелни обекти, да бъдат ясно структурирани и да е ясно как да бъдат финансирани. Това липсва в момента.
Добър пример от последните дни е първата копка на 9-ия поред младежки център, който ще е в София. Тук партньорството трябва да бъде между ММС и общините. Те са хубав инструмент, чрез който държавата помага за адаптацията и развитието на младите хора.
В тях ще засягаме теми и дейности, свързани пряко с младите, стимулиране на креативността им, ангажирането им със социални дейности в свободното време, предпазването им от вредни зависимости. Това се осъществява чрез предоставянето на нови перспективи за обучение и развитие, свързани със здравословния начин на живот, спорта и туризма. Имаме огромни амбиции в тази част на управленската програма.
- А какви планове имате в областта на инфраструктурата?
- На първо място ще инициираме разговор с другите заинтересовани министерства. С Министерство на регионалното развитие, Министерството на на образованието и науката и Министерството на земеделието, за да постигнем разбирателство да има съгласуване на проектите от спортната инфраструктура, за да се избегнат фаталните грешки от миналото. Защото и през техните програми минават средства за спортна инфраструктура.
През годините са направени стадиони с капацитет за 5000 зрители в общини с 2000 души население и сега виждате какво се случва с тях.
Колкото до големите проекти, водим разговори с колегите от коалицията. Една от моите лични каузи през годините е възстановяването на комплекс "Червено знаме". Търсим механизми и средства този комплекс, който е от изключително значение за плувните спортове и не само за тях - там има зала за волейбол, за художествената гимнастика, да бъде възстановен и да отговаря на всички световни и европейски изисквания.
- Това с публично частно партньорство ли ще стане, или чрез държавна инвестиция?
- На този въпрос не мога да отговоря. Защото към днешна дата закон за публично-частно парньорство не съществува. По-скоро търсим средства държавата да възстанови комплекса.
- Но не трябва да се забравя, че България е държавата, в която няма един свестен стадион. Може би в целия свят. Защото и в Руанда вече направиха такъв по всички световни изисквания. В Европа сме единствените без нормален национален стадион. Стоим на картата като едно мрачно петно.
- Точно така. Много добре знаете къде се намира националният стадион на България и какъв хаос се предизвиква, когато там се провеждат мероприятия - било то мач или концерт. Градът е блокиран, което води до сериозни затруднения в ежедневието на хората и оказва негативно влияние върху икономиката на столицата. Тези събития не само нарушават нормалния ритъм на живота, но и причиняват загуби на местния бизнес и увеличават разходите за обществени услуги.
С екипа на министерството изпратихме писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, след предварителен диалог с Българския футболен съюз, от който получихме критериите за модерни спортни съоръжения.
Помолихме за съдействие в намирането на подходящ терен, който да отговаря на необходимите изисквания - площ от 150 до 200 декара. Нашият ангажимент е, ако бъде намерен терен и ако бъдат отпуснати средства в рамките на мандата на правителството, да започнем проектирането на новото съоръжение.
- Извън министерството станахте и един от заместник-председателите на БСП. Ще ви стигне ли времето? Изглежда, столичното БСП превзе партията.
- С колегите от софийската организация на БСП през последните години под председателството на Иван Таков направихме един доста млад и компетентен колектив. Показахме, че младото поколение има място в българската политика. Дори с резултатите от последните местни избори това се доказа.
Знаете, че само няколко хиляди гласа отнеха кметското място на г-жа Ваня Григорова и тук трябва да отбележим, че делото, свързано с оспорването на резултатите от изборите, все още е в съда и очакваме окончателното решение по него. Върховният административен съд го върна на първа инстанция в Софийския административен съд за ново разглеждане, или с други думи - битката за кметското място не е приключила. Да, част от колегите в софийската организация попаднахме в ръководството - Изпълнителното бюро на БСП. Натрупаният опит от 18-те години активно политическо членство, смятам, че може да го пренесем и индивидуално и заедно, като екип на национално ниво, заедно с останалите колеги от страната, които намериха място в него.
Иначе подредбата на времето е личен навик. Убеден съм, че ще намеря подходяща организация както за партийните дела, така и за важните задачи в министерството.
- Как така един млад човек избира точно БСП?
- Историята започва през 2005 г., когато се дипломирахме от гимназията. С моите съученици активно спорехме на теми от политическия живот. Бях много близък по това време с моя дядо, който е герой от Втората световна война и многократно е награждаван от редица президенти. Той ми разказваше как е започнал да се занимава с политика като младеж. От него възприех ценностите, в които той е вярвал, и сега и аз вярвам в тях. Продължих неговия път. Родителите ми никога не са се занимавали с политика – баща ми е работил в сферата на отбраната, а майка ми е дългогодишен служител на БГА "Балкан", сега "България Еър".
