Въпреки че вниманието на хората е насочено най-вече спрямо временното преустановяване на американската военна помощ за Украйна, всъщност в пресконференцията на Доналд Тръмп тази нощ имаше един опасен детайл, който заслужава специален фокус. Въпросната пресконференция бе свикана с конкретен повод: американският президент обяви, че най-големият тайвански производител на полупроводници, Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) ще направи допълнителни инвестиции на стойност 100 млрд. долара в американската индустриална база за производство на чипове. Това е в допълнение на вече реализиращи се инвестиции в американската икономика в брашна на стойност 65 млрд. долара, обещани от въпросната тайванска компания. В това отношение политиката на Тръмп е продължение на тази на Байдън, който през 2022-ра подписа CHIPS and Science Act, предвиждащ инвестиции в производството на полупроводници на стойност над 50 млрд. долара.
Но проблемът на въпросната пресконференция дойде в отговора на Тръмп на въпрос на журналист спрямо перспективата за преместването на тази тайванската индустрия на чипове в САЩ. Американският президент отговори: „Това поне ще ни осигури позиция, в която ще имаме в този много важен бизнес, ще имаме много голяма част от него в САЩ, ако нещо се случи с Тайван."
Абстрахирам се от това, че по време на предизборната кампания Тръмп обвини Тайван, че островът е откраднал американската индустрия на производство на чипове (и към онзи момент Тайпе не само че не бе взел нищо, а напротив, вече инвестираше в този американски сектор). Оставям настрана и това, че кандидатът Тръмп към онзи момент казваше, че Тайван трябва да си плаща за защитата, която получава острова (Тайпе си плаща, закупувайки въоръжение от Вашингтон, който е най-големият снабдител на военен хардуер на острова). Дори и в момента се водят разговори между САЩ и Тайван за подписване на нови поръчки на американско оръжие на милиарди долари.
Проблемът в горецитираните думи на Тръмп е четиристепенен.
На първо място, те могат да бъдат изтълкувани от Китай като възможност за споразумение със САЩ спрямо Тайван, в което Китай придобива острова, а САЩ – поне частично тайванската индустрия за чипове, която да се премести в Северна Америка.
На второ място, тези думи са в разрез със споделеното изявление на Доналд Тръмп и японският министър-председател Шигеру Ишиба от миналия месец, в който двамата се утвърдиха принципа за мирно разрешаване на проблемите в тайванския проток, изключващ едностранните действия за промяна на статуквото в региона, било чрез военни или икономически действия.
На трето място, допускането, че на Тайван „може да му се случи нещо", е отстъпление от дългогодишната и двупартийна американска политика на стратегическа двусмисленост спрямо Тайван (нейната идея е, че сигурността на острова трябва да бъде осигурявана в достатъчно голяма степен, така че Китай да заплати незаслужаваща си цена, ако иска да го завладее, а в същото време – сигурността на Тайпе никога да не бъде прекомерна, така че Тайван да не обяви независимост, тъй като това би било casus belli за Китай).
Не на последно място, подобни сигнали създават предпоставка за ревизиране на американската политика за „Един Китай" (това е тежкото наследство на Хенри Кисинджър, от когото насам САЩ признават, че от двете страни на тайванския проток има един Китай), която политика обаче изрично посочва, че ако има обединение между Китай и Тайван, то трябва да е вследствие на консенсус между Пекин и Тайван и да се осъществи с мирни средства. Казусът с „Един Китай" е много сложен – и обърквал предишни президенти като Джордж Буш-син и Джо Байдън – поради което съм скептичен, че текущата американска администрация има капацитета да се ориентира в него. Все пак изпълнителната власт във Вашингтон вече ни показа как може да е посочила за свой приоритет сдържането на Китай, но няма представа какво са AUKUS и ASEAN.
Ситуацията с Тайван започва да прилича на тази с Украйна. Тръмп има декларативно желание да сдържа Русия и Китай, но всъщност създава предпоставки за засилването на ролята на Москва и Пекин в техните геополитически периферии. Тръмп (а и Джей Ди Ванс за последно тази нощ) лансираха идеята, че споразумението за редкоземни минерали между Вашингтон и Киев е форма на сигурност за Украйна. Но Тайван и TSMC – след като планират и вече реализират инвестиции в американската индустрия за полупроводници на стойност 165 млрд. долара – чуха, че всъщност „може да им се случи нещо". А Тайпе прави тези инвестиции именно за да не му се случва нищо.
Но Украйна има редкоземни минерали, а Тайван – най-сериозната индустрия за полупроводници. В света на Доналд Тръмп, който интерпретира международната система като пазар, а отделните държави – като сергии, Киев и Тайпе имат какво да предложат. А какво има на българската сергия?
(От фейсбук)
