Острият геополитически завой на US президента не е някакъв личен каприз
Защо всъщност стана скандалът пред камината в Белия дом? Явно защото Володимир Зеленски отхвърли плана на Доналд Тръмп за незабавен край на войната и излезе с друг сценарий. Разправията трябваше да стане при закрити врати, но уви – светът видя всичко. “Добре че стана така – каза Тръмп. - Аз нарочно оставих разговора да продължи.”
Следващият въпрос - а на чия страна е Чичо Сам, т. е. американският политически елит? Това е важно да се разясни, тъй като някои родни коментатори, които досега говореха от името на посолството, този път застанаха на страната на Зеленски. Излиза, че Тръмп не е изразител на американската външна политика, а на някакъв личен каприз.
Но Чичо Сам даде ясно да се разбере на чия страна е. Достатъчно е да си пуснем пак изслушването на бъдещия държавен секретар Марко Рубио пред Сената. Точка по точка той изложи точно това, което в момента се опитва да постигне американският президент и срещу което се опълчи Зеленски. Каза ли, че Украйна няма да влезе в НАТО? Каза го. Каза ли, че Киев трябва да направи тежки отстъпки? Каза го. Каза и много други неща, очертаващи един завой на 180 градуса в американската геостратегическа поза.
И как гласува Сенатът, след като чу казаното? 99:0 “за”. Сенаторите от Демократическата партия, които ненавиждат Тръмп от дъното на душата си и които са готови да го удавят в чаша вода, на практика сториха поклон пред външнополитическия Тръмп. Това е достатъчно, за да се убедим, че Тръмп говори от името на Чичо Сам, а Зеленски се опъва.
Вярно, европейските лидери подкрепиха Зеленски, но дали нещо зависи от тях? Ще седнат ли на масата? В Ялтенската конференция имаше място само за трима, а и Господ обича Троицата.*
Последният покровител на Зеленски сред републиканците беше сенаторът Линдзи Греъм, неукротим ястреб, който не би отминал и най-малкия повод за война. Сега обаче и той е стъписан: “Казах на Зеленски тази сутрин: Не налапвай стръвта!… Дали се срамувам от (държането на) Тръмп? Аз никога не съм бил по-горд от президента! Много съм горд и от Джей Ди Ванс, който защити нашата страна. Но като видях, че Овалният кабинет не получи дължимото уважение, не знам повече дали някога ще искаме пак да правим бизнес със Зеленски... повечето американци видяха човек, с когото не искат да си имат работа…”
Следващият въпрос - а щом САЩ вече не могат да си имат работа със Зеленски, какво следва? Илон Мъск се изказа така в социалната си мрежа: “Време е да открием какво всъщност се случи със стотиците милиарди долари, изпратени на Украйна”.
С други думи, сега може да очакваме компроматите, които Мъск отдавна обещаваше. Така играта ще загрубее още повече, докато Зеленски по някакъв начин престане да бъде пречка.
Както знаем, преди години неговото име лъсна в разкритията за офшорните сметки, известни като “панамските досиета”. Сега обаче Тръмп и Мъск разполагат с всички данни на американското финансово разузнаване, а за него всички офшорки са книга открита. Не бих се учудил, ако Зеленски бъде зарадван с ордена “Магнитски”.
Не, няма да се стигне чак дотам. По-скоро самият орден “Магнитски” може да бъде отменен, а яхтите на руските олигарси - върнати. Новата стратегия на САЩ налага Русия да бъде откъсната от прегръдката на Китай, а за целта нейните олигарси трябва да могат пак да си харчат парите на Запад.
Няма как Тръмп да отстъпи от своя радикално нов геополитически проект, това би попарило целия му порив. Ако Зеленски пречи, ще му се наложи той да се отстрани. Не, едва ли Тръмп би прибягнал до някаква форма на насилие, въпросът “Къде отидоха парите на американския народ?”, е много по-силен коз, който може да потопи всеки кораб.
Лавина от компромати обещава и знаменитият блогър Олексий Арестович, бивш съветник и говорител в кабинета на Зеленски. В един момент той бе принуден да се спасява в САЩ, където живее под крилото на Републиканската партия и нейната фондация “Херитидж” (“Наследство” - б.а.). Вероятно го готвят за някакъв висок украински пост, но сега-засега работата му е да говори в ефира какви са нагласите и намеренията на “нюйоркските таксиметрови шофьори”, както той условно нарича републиканските политици. Предполага се, че е добре информиран.
Най-голямата мистерия са самите милиарди помощ, от които може би някой може нещо да е отклонил. Зеленски твърди, че е получил от САЩ общо около 180 млрд. долара, от които само 75 млрд. са пристигнали като пари на ръка. В общи линии това съвпада и с решенията на Конгреса през 3-те години война. Тръмп обаче все повтаря и повтаря за някакви 350 милиарда. Какво ли се крие зад това? Дали няма да изскочи някакво тайно финансиране?
Новият брой на “Ню Йорк Таймс” обаче твърди, че САЩ са помогнали на Украйна само със 114 млрд., докато Европа е дала 138 млрд. Това е още по-нова опорка, която има за цел да докаже, че Европа може да се справи сама. Не може.
Зеленски вече е постигал сериозни успехи с подобни скандали, но при закрити врати и с президента Байдън. Твърди се обаче, че украинският президент разполага с достатъчно компромати както срещу бившия американски, така и срещу неговата партия. Който е следял внимателно първия “импийчмънт” на Тръмп през декември 2019 г., е наясно, че има нещо такова. Ставаше дума за телефонен разговор, в който Тръмп пита за далаверите на сина на Байдън, а Зеленски казва “Ще видим, ще видим”, но накрая не му дава никаква информация. Освен това Тръмп спомена за някакъв сървър на Демократическата партия. Какво може да прави такъв сървър чак в Украйна, освен да крие някакви мръсни тайни за манипулациите на Хилари и клеветите срещу самия Тръмп?
Но това е цял роман, тук няма място за него. Тук, в малка България, големият въпрос е - към кого да се присъединим? Отговорът - и към тримата.
Премиерът Росен Желязков застана на страната на Зеленски и европейските лидери: “Украйна, бъди смела, бъди силна. Ние сме с теб!”. Президентът Румен Радев зае тръмпистко - путинистката позиция, че трябва да има скоропостижен мир. А Бойко Борисов, както винаги конструктивен, предложи незабавна среща на върха между САЩ и европейските държави, “на която всички гледни точки да бъдат сложени на масата”.
По принцип е прав, но важните гледни точки вече са сложени на една друга маса, където седят само САЩ, Русия и Китай. Това е новата Ялта.
* Ялтенската конференция се провежда между 4 и 11 февруари 1945 г., за да реши как ще се разпределят зоните на влияние след края на Втората световна война. В нея участват Чърчил, Рузвелт и Сталин със своите антуражи.
