Има доста изненадани от поведението на Тръмп и Джей Ди Ванс снощи в Овалния кабинет, а всъщност поредицата от събития преди това, показват колко очаквано беше всичко.
В този смисъл Зеленски, който е очевиден лидер на свободния свят, беше подготвен и знаеше какво да очаква. Ето някои важни неща (поне според мен), които не бива да се забравят:
01) Дефиницията на Тръмп за "мир" не е очевидната, а просто e "да няма военни действия за пред телевизията". Тръмп не иска по американската телевизия да има кървави сцени, както и не иска Америка да изпраща финансова и военна помощ никъде по света. Последното, което го е грижа, е да намери дългосрочно решаване на даден проблем (за справка - действията му в Близкия изток). Той не е по дългосрочните решения, а по мигновения ТВ ефект.
02) Тръмп се вълнува само и единствено от някаква икономическа печалба, маскирана в реториката му "аз съм бизнесмен". По тази точка той може да бъде изигран, ако има достатъчно смел и идеен европейски лидер, но затова след малко (такъв няма, да кажа още сега).
03) Тръмп е злопаметен. Първият разговор между двамата (Зеленски и Тръмп, защото това е последователността на изричане на двамата и не е по азбучен ред, а по лидерски качества) се случи на 25 юли 2019 година. Да не забравяме, че и двамата идват от едно котило - това на шоубизнеса, на популярната култура, на умението да се борави с телевизионна камера.
В онези първи месеци на тяхното познанство Зеленски се възхищаваше на Тръмп и изрече фразата: "You are a great teacher for us."
Няколко минути по-късно, докато се говореше за подкрепа за Украйна в борбата със сепаратиското военно движение в източната част на страната, което е подкрепяно от Русия, Тръмп мина в контранастъпление и предложи сделка в замяна на тази помощ: "Бих искал да ни направите една услуга." Това бяха точните думи на Тръмп. Целият зор беше, помните, Украйна да положи всякакви възможни усилия да намери улиличаващи доказателства за Хънтър, синът на Джо Байдън. Всичко това в замяна на помощ от страна на САЩ. Тръмп помни, че онази каша доведе до първия му импийчмънт.
04) Новата сделка и гаранциите за сигурност. Ситуацията от 2019 се повтаря. Украйна пак има нужда от американска помощ, Тръмп пак предлага сделка. Версията на Тръмп е, че американските компании (и съответно американци на терен в Украйна) ще играят основна роля в развитието на украинския добив на критични редкоземни минерали и точно това присъствие на Америка в Украйна е гаранция за сигурност. Ама те американски компании и живи американци бяха в Украйна и в момента, когато Русия нападна. Накратко - Зеленски много добре знае, че това не работи. Тръмп - също.
05) Тръмп вижда света такъв, какъвто беше през 19 век. Той вярва, че не международни институции трябва цивилизовано да решават световните проблеми, а няколко велики сили и техните "силни" лидери трябва да чертаят с пергел сфери на влияние. Това е ясно за Зеленски. Тръмп е спокоен, че в Европа няма силни лидери (с изключение на Полша) и това му е угодно.
06) За щастие Зеленски не притежава уж дипломатическите висоти на Макрон и премиера на Великобритания, които така и не успяха да постигнат нищо във Вашингтон, макар да твърдят нещо друго. Тук само напомняме, че де Гол беше метър и 96 сантиметра. За британско лидерство засега мълчим.
07) Проблемът на Европа. САЩ започнаха разговори с Русия без да поканят Украйна и Европа. Тръмп нарече Зеленски диктатор. Резолюцията на ООН за войната трябва да е лингвистично погалване по рамото за Русия, ако слушаме Тръмп. Днес САЩ очевидно се оттегля от подкрепата си към Украйна. Европа е слаба и не само, че не предлага решение, не взима нещата в свои ръце и не търси вариант да реши казуса, но се държи тип "шеги и закачки" в Белия дом. Както се очакваше, единствената адекватна реакция в Европа идва от единствения силен европейски лидер в момента, Доналд Туск. Туск написа това: "Dear Volodymyr Zelensky, dear Ukrainian friends, you are not alone."
08) Световната реакция срещу българската тишина. Тъй като Доналд Туск написа (виж по-горе) каквото трябва да напише, както и достатъчно други световни политици, интересно е какво ще напишат българските политически лидери.
09) Тръмп управлява като "цар", следвайки модела на Путин. Той си представя ново държавно устройство - технологична монархия. Новата властна целувка между "технологии" и "политика" е уязвима и Европа би следвало да е подготвена за това. След месец управление дори за консерваторите е ясно, че Доналд Тръмп се опитва да промени фундаментално ролята на американския президент. Системата на управление на Русия е това, което наричаме "система на коронясания президент" и на Тръмп това му харесва. Един "коронясан президент" не разчита на свободно избран законодателен орган, за да прави политика. Путин притежава правомощията да прави политика чрез едностранни укази. Путин използва укази, за да води войни, за да приватизира икономиката и дори да промени конституцията, за да предяви претенции към друга страна. Той повишава заплатите, без да има възможност да го направи. Путин не позволява на законодателен орган да прилага закона, за да организира изпълнителната власт и да създава агенции, незасими от президентския контрол. Тръмп иска същото. Новият световен ред в главата на Тръмп хем е имперски от 19-и век, хем вижда амалгама между Big Tech и политика.
10) Стив Уитков, специалният пратеник на Тръмп за Близкия изток, вече заяви, че една рамка от преговорите за мир в Украйна (от Истанбул през 2022 година) трябва да служи като основа за бъдещите преговори. Тази рамка не е изгодна за Зеленски и той много добре знаеше за настроенията в Овалния кабинет.
11) Член 5 на НАТО. Вече стана ясно по време на срещата на Тръмп с британския кабинет, че "британските войски могат да се грижат и сами за себе си," ако бъдат нападнати. Тук пак на дневен ред е въпроса за европейското лидерство. И колкото и британският премиер да се опитва да очарова Тръмп с покана от крал Чарлз, реалната постигната победа е "кръгла нула", ако съдим по отношението на Тръмп към Зеленски.
12) Защо Джей Ди Ванс се държеше така? Вицепрезидентът никога няма да се държи другояче и колкото и да е странно, това личи още от книгата му. Отгледан от баба си, която ражда на 13-годишна възраст от 16-годишния си бъдещ съпруг Джим Ванс, баба Бони е разковничето за всичко около вицепрезидента. В мемоарите си "Hillbilly Elegy" много неща стават ясни както за сегашното поведение на Джей Ди Ванс, така и за всичко, което може да се очаква от него. Майката на Ванс отглежда, колкото може, децата си в среда на насилие, хаос, алкохол, наркотици и достатъчно странни мъже. Ванс е човек, който нарича "защита на американския дух" факта, че баба му държи 19 заредени пистолета в къщата си. Да не продължаваме, но всеки ред от книгата му дава отговор на поведението му към Зеленски.
13) Опита ли се Зеленски да омилостиви Тръмп? Да. В началото на срещата той заяви, че политическото бъдеще на Тръмп ще бъде по-добро от това на Байдън. В края на срещата - знаете какво стана. Един важен детайл - дори и Украйна да беше подписала сделката за редкоземните минерали, добивът им няма как да се случи в състояние на война, защото това е много сложно.
14) Ролята на Израел също не е за пренебрегване, а тя се подценява. Няма как Зеленски да не знае, че Израел всъщност пресира Тръмп да подкрепи оставането на руските бази в Сирия, защото иначе турското влияние в Сирия ще се засили много.
15) Какво точно се случи след срещата в Овалния кабинет и защо нямаше пресконференция, на която да се подпише сделката? Веднага след като журналистите напуснаха Овалния кабинет, американската и украинската делегация се разделят в отделни стаи. Твърди се, че Тръмп и Ванс са били много доволни от това как е протекла срещата (все пак Тръмп заяви и по време на срещата, че това е "great television"). Там се е взело решение да бъде отменена останалата част от посещението на Зеленски. Тръмп в момента е в по-слаба позиция, нищо, че не го съзнава - той неколкократно обяви, че може бързо и лесно да прекрати войната, но сега е изправен пред по-сложна геополитическа реалност.
16) Пак се връщам към Европа и липсата на лидерство от страна на Франция и Великобритания, което се подминава. С поведението си Тръмп на практика заличи всичко, което бе изговорено по време на разговорите с Франция и Великобритания. Прав е Иван Кръстев в днешния Financial Times, че в такива нестабилни критични времена е необходимо политическо въображение от Европа, но то не може да дойде нито от Франция, нито от Великобритания, нито от Италия, още по-малко от Германия (последната страна, която бихме свързали с "въображение"). Звучи неочаквано, но заради категоричната си позиция спрямо Русия, Полша е тази, която следва да води европейската политика оттук насетне.
17) На Америка в момента не може да се разчита, защото преди срещата с Тръмп, Зеленски се срещна с про-украински настроени републиканци, които го потупаха по рамото. След срещата с Тръмп, те промениха позицията си.
18) Остава неясно за какво точно Зеленски трябва да благодари на Тръмп - за това, че предлага Украйна да отстъпи своя територия на Русия или за това, че отрича мястото на Украйна в НАТО?
19) Поведението на Марко Рубио по време на срещата също е красноречиво, а не какво говори след това по медиите. Едно обаче е ясно, ако слушаме и разчитаме ясно думите на Рубио - много е възможно отношенията на Тръмп със Зеленски да се възстановят. Да видим.
(От фейсбук)
