Сделка за редките ценни метали на Украйна ще доведе до това, че САЩ трябва да пазят териториалната ѝ цялост, казва в интервю за "24 часа" заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика
Още акценти от интервюто:
Германия прозря, че Америка няма да е онзи гарант за сигурност от последните 80 г.
Идеите на новия кабинет в Германия може да се прехвърлят към София
Принципите вече нямат значение - заместени са от циничен поглед към международните отношения
- Резултатите от изборите в Германия какво ни говорят, г-жо Чернева - имаше ли големи изненади предвид победата на християндемократите и възхода на “Алтернатива за Германия”?
- Нямаше големи изненади на вота въпреки опитите на Русия и САЩ да влияят, включително през речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен, която беше открита агитация за “Алтернатива за Германия”. Не се наблюдаваше промяна в нагласите в последните няколко месеца, християндемократите излязоха първи. За мен единствената изненада, доколкото може да се нарече такава, е ръстът на процентите на “Левицата” - партия в съвсем левия край на спектъра. Тя влезе с малко над 8% в следващия Бундестаг.
Според мен има две причина за този възход на левицата. Едната е все по-налагащата се идея и при християндемократите, че по темата за миграцията трябва да има нови и по-решителни действия. В “Левицата” са млади хора, които не са съгласни със строгата политика по миграцията. Втората причина е именно речта на Ванс, която възмути много хора, защото беше директна намеса във вътрешните работи на Германия. Много хора се притесниха, че може да има възход на АзГ.
- Гледайки резултатите обаче, не може да не отбележим, че именно “Алтернатива за Германия” вдига най-много резултата си спрямо останалите партии.
- От предишните избори - да. Аз говоря за сравнение в прогнозите от последните месеци, защото има много съмнения дали социологията все още може да предсказва избори. На няколко пъти имаше големи социологически провали.
- Очертаващият се нов канцлер Фридрих Мерц заяви, че първата му стъпка ще е независимост от САЩ. Това признание за предишна зависимост ли е?
- Трябва да кажем, че християндемократите спечелиха със сериозно предимство. А те са именно тази политическа сила, която винаги е била най-силно трансатлантическа. В този смисъл изявлението на Фридрих Мерц е важно, защото то показва, че Германия като една централна за Европа страна разбира, че трансатлантическите отношения не са това, което бяха, и че вече не може да се разчита на САЩ. Става дума преди всичко за военната и политическата роля на САЩ. В Германия това е ключово - там има американски части и оръжейни системи още от края на Втората световна война. Затова прозрението, че Америка няма да е просто онзи гарант на европейската сигурност, с който Германия е свикнала през последните 80 години, е много важно. То показва голяма промяна в отношенията между близките съюзници от двете страни на Атлантика.
- За първи път от много време видяхме различно гласуване в ООН между САЩ и европейските им партньори - за резолюцията за агресията в Украйна. Това първа стъпка ли е към тази независимост, за която говорим, и какво следва?
- Това е поредната стъпка, но за първи път е толкова видима и толкова символична. За първи път САЩ, Русия и Китай гласуваха заедно в Съвета за сигурност срещу Франция, Великобритания и 3 други страни от ЕС. Разривът и противопоставянето стана в деня, в който френският президент Еманюел Макрон беше на посещение в Белия дом. От друга страна, урокът от гласуването в Съвета за сигурност също така е, че в Общото събрание 93 гласа подкрепа събра европейската резолюция, която призоваваше за стабилен, траен и справедлив мир в Украйна.
САЩ се въздържаха от своя собствена, защото тя претърпя поправки, които говореха за вината на Русия във войната. В контекста на ООН САЩ изглеждат като страна, която не желае мир, а по-скоро иска някакви задкулисни сделки. Това е смущаващото за Европа в този нов контекст - принципите, съюзниците, алиансите вече нямат значение и са заместени от един доста циничен и краткосрочен поглед към международните отношения.
- Но как би изглеждал този справедлив и траен мир?
- Това означава мир, в който Русия да понесе отговорност за разрушенията и страданията, които причини. Траен мир означава да не може Русия след една, две или пет години да започне нова война. От 2008 г. насам виждаме, че през 5-6-7 години Русия отново и отново възпламенява тази спирала на насилие.
- Четох анализ на сингапурския дипломат Кишор Махбубани, че за да оцелее, Европа е изправена пред избор от 3 немислими варианта: да заплаши да напусне НАТО, да се изработи ново голямо стратегическо споразумение с Русия, да се изработи ново стратегическо споразумение с Китай. Това ли са наистина изборите и по кой път трябва да поеме Европа?
- От сингапурска гледна точка това може да е така. От европейска обаче НАТО продължава да е структурата на сигурност и отбрана за Европа, включително е и мястото, където се извършва военното планиране. Така че алиансът ще продължи да е много важен за сигурността на Европа, още повече че в НАТО не са само САЩ. Там са страни като Канада, като Норвегия, които са част от архитектурата на сигурност. Засега САЩ не дават сигнали да променят нещо в НАТО. Промени се по-скоро очакването, че ако се наложи, САЩ може да не се окажат способни или склонни да помогнат. Основата на НАТО е доверието между страните членки. В момента, в който то се наруши, това е голям проблем.
Анализът на сингапурския дипломат препоръчва на Европа да прави неочаквани резки движения, да изненадва и да сменя курса по различни въпроси. Не съм сигурна, че сближаването с Китай ще помогне на Европа, защото тя е развила в доста сектори опасна икономическа зависимост от Китай. Видяхме как Пекин уби соларния сектор и други технологични сектори. Европа трябва да си дава сметка за това къде са нейните интереси и как трябва да се действа по тях.
По отношение на отбраната има няколко стъпки, които веднага да се предприемат. Първата и краткосрочна е засилване на помощта за Украйна, а средносрочната - изработване на европейски план за Киев. В момента това прави и Франция - посещението на Макрон в САЩ е част от изясняването на критичните точки от европейската перспектива. Това включва гаранции за сигурност, план за възстановяване, но и път към по-тясно политическо обвързване с Украйна. В геополитиката именно сивите зони са тези, които привличат агресията и агресора. Европа може и трябва да проектира сила в своето близко съседство. Оттам нататък стратегиите ще са по-скоро ситуационни - със САЩ или с някой друг от големите актьори, отколкото основани на дългосрочни съюзи.
- От Европейския съвет за външна политика наскоро излязохте с изследване, което показваше, че от 11 държави вече всеки втори европеец вижда в САЩ “необходим партньор”, докато над два пъти по малко, или 21% - “съюзник”. Тоест това не следва ли принципно някаква тенденция?
- Ние правим това изследване всяка година и в него европейците досега в по-голямата си част са отговаряли, че САЩ са съюзник, а по-малко, че са необходим партньор. Тази година за първи път най-голямата група от отговори са, че САЩ са просто необходим партньор. В този смисъл обществата в Европа изглежда, че са разбрали доста преди политическите им ръководители, че на САЩ не може да се разчита и че тази администрация на Тръмп няма да бъде онзи съюзник, който Европа е свикнала да има.
- А България как стои на този фон? Виждаме какво се случва по улиците на София покрай протестите на “Възраждане” и поругаването на Дома на Европа. Ще се засилват ли подобни прояви?
- В България общественото мнение, както в Румъния, Унгария, предполагам, и в Словакия или Сърбия, изглежда, че има много повече очаквания към Тръмп като миротворец, като задаващ някакъв нов тон в международните отношения.
Според мен има две причини за това. Първата е, че до голяма степен Тръмп се привижда като част от движение против елитите, в което има известна ирония, защото самият той е много богат човек. Но също и защото политическите лидери както в Унгария, така и у нас, и през медиите, и през общите си послания създават впечатление, че от Брюксел може да взимаме ползите, но когато се стигне до политики или до принципи, ние по-скоро може да си позволим да се отнасяме към Брюксел с насмешка. Тръмп е по-близко до тази нагласа.
Не съм сигурна дали хората, които сме попитали, си дават сметка за това колко много несигурност внесе Тръмп в международната система и особено в европейската сигурност. И колко рискове създава за нашите страни, които сме около и на външната граница на ЕС.
Българската политика и партиите, които са членове на ЕНП, винаги са гледали към Европа и към Германия за политически идеи. В този смисъл мисля, че новото германско правителство, което има един много ясен проевропейски дневен ред, ще прехвърли тези идеи към България. Българската политика може да допринася за дебата за сигурността в Европа, която предефинира много от основополагащите си цели.
Мисля, че това затъване в спиралата на пропагандата и насилието не е нещо, което българският избирател одобрява. По-скоро ще има обратен ефект и връщане към европейски ориентирана гледна точка в политиката.
- Украйна се е съгласила по условията на сделката за редките метали със САЩ в замяна на военна помощ. А споразумението може да бъде подписано още в петък. Какво означава това?
- Това споразумение е по-скоро рамка за бъдещи икономически взаимоотношения между САЩ и Украйна. В него няма конкретни параметри каква част от постъпленията ще бъде американският дял. Но това, което извоюва украинската страна, е постъпленията от редките метали да бъдат вкарвани в един фонд, който пък да бъде инвестиран в Украйна. Печалбите да останат, за да може икономическото възстановяване да върви по-бързо. Смисълът на това споразумение е, че САЩ ще имат пряк интерес за запазването на териториалната цялост на Украйна, включително през участието в такива проекти за добив на ценни метали.
- Това не се ли сблъсква с “прагматичния” подход на Тръмп спрямо Русия и интересите ѝ?
- Параметрите на споразумението между Русия и САЩ са още по-неясни. Какво ще се договорят двете страни по отношение на икономическо сътрудничество, е много рано да се прогнозира. Но за Украйна това бе важно да има възможност в бъдеще да изчиства конкретните параметри, като обаче важи принципът, че печалбите се реинвестират в Украйна. А пък за Тръмп беше важно да има това послание, че САЩ имат сметка от подкрепата за Украйна.
CV
Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия
От 2000 до 2003 г. работи като политически секретар в посолството на България във Вашингтон, САЩ
Била е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер.
От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на Министерство на външните работи на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов
В момента е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис. Сферата й на фокус е външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черно море
