Направихме проучване и останахме поразени - цели 91 от сто е толерантността на младите към икономиката в сянка, казва в интервю за "24 часа" директорът на Института по философия и социология към БАН
Още акценти от интервюто:
- В ерата на икономическите девианти сме
- През последните 20 г. силата на социалните норми се стопи до плашещо ниски размери
- Сега икономически е по-изгодно да си в сенчестата страна - това трябва да се промени
- Проф. Ченгелова, в началото на месеца представихте изследване за нагласите към сивата икономика. Макар да е от 2021 г., данните са стряскащи: 28,8% от населението у нас са готови да работят без трудов договор, а 51,4% са “навити” да работят на договор с фиктивни случаи, при което се осигуряват на една сума, но допълнително получават необлагаем кеш. Как бихте коментирали тези данни?
- Данните действително са повод за сериозен размисъл. Проведеното изследване постави фокус върху установяването на психологическите нагласи и готовността на хората да се включат в сенчести практики. Процентните дялове на тези, които имат психологическата нагласа да работят без договор и особено да работят с договор с фиктивни клаузи, са много високи. И тези нагласи са още по-силно изразени сред младите хора до 24 г. – около 60% от тях са декларирали готовност да работят без договор, 70% са принципно готови да бъдат наети на работа с договор с фиктивни клаузи.
Трябва да обърнем вниманието на обществото към факта, че през последните 15 години в “икономиката в сянка”, и по-специално в частта ѝ за нарушенията на трудовото и осигурителното законодателство, настъпиха съществени промени. Ако през 2010 г. например най-разпространената сива практика бе работата без договор (около 25-28%), то в резултат от засилените проверки на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” тази практика постепенно намалява до 15-18%, като, за жалост, се трансформира в друга, по-манипулативна сива практика – работа с договор, в който е фиксирана определена сума на възнаграждението, и се доплаща необлагаема сума “на ръка”. Тази сенчеста практика продължава да е най-силно разпространената в българската икономика.
Обяснението, по моя преценка, е в хибридния характер на работата на договор с фиктивни клаузи: от една страна, налице е коректно сключен трудов договор, който може да бъде показан при проверка от компетентните органи. Това е легитимната страна на тази практика. Но в нея се съдържа и нелегитимен елемент, който се свежда до доплащането на необлагаема сума “на ръка”. Така в практиката “работа с договор с фиктивни клаузи” са силно преплетени легитимният и нелегитимният елемент и точно това е обяснението за нейното възприемане от значителна част от наеманите лица. В техните представи те не извършват нарушение, защото, формално погледнато, имат договор, а доплащаната “на ръка” сума е трудно доказуема и поради това се възприема от хората като незначително нарушение.
Затова не е учудващо, че според проучването ни 24,8% от изследваните лица през последната една година са работили без договор. Същевременно 28,3% поясниха, че техни близки и познати през последната една година са работили без трудов договор. 28,6% от хората споделиха, че през последната една година са работили с договор с “доплащане на ръка” (договор с фиктивни клаузи). 40,4% посочиха, че през последната една година техни близки и познати са работили с договори с фиктивни клаузи. Това са много високи дялове за нормално функционираща икономика.
- Има ли други шокиращи факти, които се забелязват?
- Те са по отношение толерантността на населението към “икономиката в сянка”. През последните 10 години проведохме серия от национално представителни социологически изследвания и всички те показваха с невероятна убедителност наличието на изключително висока толерантност към “икономиката в сянка”.
Затова конструирахме специален индекс, който измерва толерантността към “икономиката в сянка” (Shadow Economy Tolerance Index) и в него заложихме данните от последното ни изследване. Стойностите са от 0 до 100 точки, където 0 = нулева толерантност и 100 = максимална толерантност. Изчислихме стойността на индекса и останахме поразени: толерантността на българското население към “икономиката в сянка” е 74,70 т., което показва, че българското общество е в много висока степен толерантно към “икономиката в сянка” – приема я като нормално явление и като присъща част на икономиката.
Още по-стряскаща е стойността на индекса само за младите хора (15-35 г.) - 91,53 т., т.е. тук на практика говорим не просто за много висока толерантност, но за нагласи на търпимост, които граничат с максимално високата граница на индекса. За сравнение, стойността на индекса за хората на 56 години е 54,44 т., което потвърждава изводите от предходни наши изследвания, че хората в предпенсионна и пенсионна възраст са в най-висока степен склонни да спазват правилата и законите и това се вижда и от отношението им към “икономиката в сянка”.
- Такива изследвания се правят от 2004 г. насам. Има ли повод за някакъв оптимизъм в бъдеще спрямо тенденциите, които наблюдаваме?
- Повод за оптимизъм има, но само в известен смисъл. Факт е, че в сравнение с 2010 г. например сенчестата икономика у нас намалява. Но въпреки това и през последните 5-6 г. България продължава да заема печалното първо място сред другите страни - членки на ЕС, по дял на “икономиката в сянка” от БВП (около 30-33%). Имаше известен прогрес в овладяването на сенчестите практики през 2016-2019 г., но пандемията от ковид помете добрите постижения и сега отново сме първи в Европа по сенчести практики в икономиката. И най-тревожното е, че новите поколения носят в себе си силно изразени нагласи за неуважение към държавността и нейните институции, за неспазване на законите и за толериране на всякакъв род нарушения на правилата. Това тяхно отношение на неуважение към държавата и социалните норми всъщност е най-сериозният проблем, който заслужава специално внимание и фокусирани политики.
- Тоест изследванията какви обществени динамики отразяват? За обикновения читател това са просто числа, но какво остава скрито под повърхността - какво общество възпитаваме и какво младо поколение отглеждаме?
- Това, което остава под булото на процентните дялове, са сериозните промени в социалнопсихологическите нагласи на българина. Постепенно изчезва онзи българин, описан в романите на нашите класици – трудолюбив, скромен, възпитан в уважение към законите и към социалните норми. През последните 20 г. силата на социалните норми се стопи до плашещо ниски размери. Достигна се до това, че нарушаването на законите не се възприема като сериозно престъпление.
- Според вас младите как гледат на държавата - като нещо, което регулира обществените взаимоотношения или пък като някаква абстрактна досада, която “ни взема парите” чрез данъци?
- Младите идват със самочувствие на новите герои и покорители на социалното пространство, което принципно е добре като нагласа, защото обществото има нужда от предприемчиви хора с героични нагласи. Това обаче не бива да е за сметка на неглижирането на един от основните принципи, на които се градят съвременните общества, а именно - уважението към държавността и социалните норми. За съжаление сега се сблъскваме с превратно разбиран “героизъм”, схващан предимно като смелост открито да демонстрираш готовността си да погазваш писаните и неписаните правила. Дойде ерата на икономическите девианти – хората, които не спазват нормите за коректно икономическо поведение. Впрочем това е отзвук от една по-обща вълна в световен мащаб за припознаване на отклоненията от социалните норми като „новото нормално“. В този смисъл случващото се в България не е изолиран случай.
В другите европейски държави обаче успяват да упражняват контрол върху девиациите – отклонения от икономически коректното поведение има, но те са в допустими граници. Счита се например, че е нормално при силна икономика да има и паралелно съществуваща “икономика в сянка” в размер 7-10%, но не повече. Тогава “икономиката в сянка” служи като буфер, който обира някои пропуски в социалната система.
- Ако се неглижира този въпрос, кои са най-големите последствия, които може да очакваме както по отношение на икономиката, така и в общественото възприятие за функционирането на държавата?
- Ако процесите на неглижиране на държавността и социалните норми продължат, това ще доведе до задълбочаващ се разпад на социалната тъкан на обществото. В основата на едно общество е социалната спойка, която се изгражда от система от нагласи, принципи, вярвания, поведенчески модели и отношения. Ако социалната тъкан бъде разядена от егоцентризъм, алчност и безогледност, изразяваща се в незачитане на социалните норми и пренебрегване на интереса на обществото като цяло, ще се превърнем в съвкупност от индивиди, лишени от социален усет и нехаещи за разпада на обществените отношения. Това обаче не е прогрес, а точно обратното – инволюция, ако си послужим с термините на Буравой, един от големите теоретици, анализиращи прехода в постсоциалистическите общества.
- Какво решение може да се търси - увеличаване на глобите, по-добра информираност за негативните последици от сивия сектор, акцент върху финансовата грамотност или...?
- Най-напред, за да се ограничи “икономиката в сянка” в едно съвременно общество с икономика от неолиберален тип, трябва към проблема да се подходи холистично. Това означава в ограничаването на сенчестите икономически практики да бъдат ангажирани всички основни заинтересовани страни (държава, работодатели, синдикати, наети лица).
Другата важна посока на действия и политики е да се преобърне сега действащата парадигма, според която да бъдеш част от “икономиката в сянка” е икономически по-изгодно, отколкото ако си коректен. Трябва е да се направи така, че сенчестите работодатели и работещите “в сянка” наети лица да търпят икономически щети и негативи. За целта трябва да се приложат политики и мерки за създаване на адекватна правна култура сред населението. и то още от училищна възраст – например въвеждане на учебни дисциплини “Основи на трудовото законодателство” и “Основи на осигурителното законодателство” – задължителни за горните класове и за студентите, защото младите хора не си познават правата и това също е част от проблема. Нужно е освен това да се направят промени и по отношение на санкциите за нарушаването на трудовото, осигурителното и фискалното законодателство. Към момента има предвидени санкции, но те са символични – ниски като размер и несъответстващи на размера и тежестта на нарушението. И така в крайна сметка се оказва, че е икономически по-изгодно да поемеш риска да бъдеш уловен в ситуация на нарушение, отколкото да се откажеш от самото нарушение.
Това отново ни връща на горната теза, че към дадения момент е икономически по-изгодно да си в сенчестата страна на икономиката, отколкото да си коректен по отношение на законодателството и социалните норми. Ето това трябва да се промени и тук решаващата стъпка трябва да бъде направена от законодателя, който да създаде обективни предпоставки (чрез съответните закони и нормативни текстове) за промяна към икономически коректно поведение.
CV
Родена е на 28 юни 1963 г. в София
Завършва с пълно отличие специалност "Приложна социология" във Философския факултет на Киевския държавен университет
През 1987 г. получава магистърска степен на тема "Проблеми на осигуряването на достоверност на емпирична информация при социологическите изследвания"
През 1993 г. получава научна и образователна степен "доктор по социология"
През 2013 г. защитава дисертационен труд "Холистичен подход за изграждане на методология за емпирично изследване на "икономиката в сянка", за което е присъдена научната степен "доктор на социологическите науки"
През 2015 г. е избрана за професор по социология в Института за изследване на обществата и знанието при БАН
От ноември 2022 г. е директор на Института по философия и социология - БАН
