Защо започна "приятелският огън" на Тръмп към Зеленски
Не слушайте анализатори, които се правят на врачки и алармаджии
Кой е телефонният номер на ЕС? Да не се окаже, че е във Великобритания
- Г-н Араджиони, в последното интервю с вас миналата година казахте, че по време на първия мандат на Тръмп конфликтите са били замразени, а не разрешени. Наблюдавайки динамичните процеси сега, навръх тригодишнината от войната в Украйна, смятате ли, че вървим към замразяване или каквото и да е уреждане на войната? И на каква цена?
- Трябва и добре да си спомняме, че Тръмп хвърляше бомбастични обещания в предизборна среда, като например, че ще успее да прекрати конфликта за 24 часа. Нещо като обещанието му преди миналия мандат, че ще построи стена по границата, за която ще плати Мексико. Както едното твърдение, така и другото, са нереалистични.
Откакто Тръмп е президент, по повод Украйна той действа изключително непоследователно. От изказванията му разбираме само, че ако той бил президент, войната нямало да започне. Това нищо не ни казва, защото той е президент на САЩ сега, а войната вече се води три години.
“Приятелският огън” от Тръмп към Зеленски си има и предистория. Хънтър Байдън (син на Джо Байдън) ръководи “Бурисма Холдингс” между 2014-2019 г. Именно през 2019 г. се появи информация, че Тръмп е оказвал натиск (чрез замразяване на военна помощ) върху Зеленски да разследва Хънтър и Джо Байдън за злоупотреби в този период, което се оказа и повод за разследване за импийчмънт срещу американския президент.
Много е рано да се каже как точно ще се развие ситуацията в Украйна и каква ще бъде политиката на Доналд Тръмп. Едно сякаш е ясно – той ще опита да прехвърли голяма част от отговорността на Европа. Както за военната, така и за финансовата помощ.
Дори и замразяването на войната в Украйна изглежда трудно постижимо към днешна дата. Русия и Украйна имат прекалено амбициозни и дори, смея да твърдя, нереалистични очаквания за изход от конфликта. Няма индикации за отстъпки от която и да е страна, а са необходими и от двете, за да може да има изгледи за постигане на някакво споразумение, независимо дали говорим за временен, или постоянен мир. Единствената друга опция е САЩ и Европа да реализират един истински лендлийз. Не като този на Байдън, който остана в историята като един бутафорен политически акт.
- Смятате ли, че какъвто и да е мир може да е траен на този фон?
- За да може един мир да бъде траен, трябва да има обществен, но и политически консенсус. Що се отнася до обществените настроения в двете държави – ненавистта между техните населения трудно може да бъде пренебрегната. От една страна, в Русия се води силна пропагандна кампания срещу Украйна от над 10 години, а от друга, за украинската нация от 2014 година има ясно изразен враг. Кръвопролитията и разрушенията не могат да бъдат забравени от един народ с лека ръка.
За да говорим за политически консенсус - за Владимир Путин е важно да излезе победител от този конфликт, независимо от цената, която ще е нужно да заплати. Много хора потриват ръце и очакват кончината на руския президент от години. Въпросът е, че дори да се случи смяна на управлението в Русия, кое гарантира, че то ще води различна политика? Зеленски се опитва да не изглежда “прелъстен и изоставен”, особено след последните изказвания на Тръмп. Той е принуден или да държи остра линия, или да организира избори. В случая обаче не виждам как избори в Украйна могат да произведат управление на страната, което да бъде благосклонно да отстъпва пред Русия. Дори да предположим, че се стигне до мир, той рискува да бъде крехък именно заради натрупаната омраза и от двете страни.
- Макар всяка сутрин да гърмят шумни новини отвъд океана, а всеки се опитва да анализира и да говори за “големия разказ”, кои са малките разкази, които остават под повърхността?
- Ако трябва да съм напълно откровен, почти винаги сме обречени да гледаме “големи разкази” и да слушаме “големи наративи”. Толкова е капацитетът, такъв е маниерът на “анализиране”. Всъщност това не са и анализи.
Слушаме много – нови икономически модели, нов световен ред, нова структура на сигурността. Не се чуват обаче ясни обяснения – как ще стигнем до тях, какво ще представляват на практика, как ще функционират.
Това, което всички пропускаме, сякаш е да разберем, че т.нар. анализатори и любители на големите наративи не следва да влизат в ролята на врачки и алармаджии. Истината е, че твърдим много уверено понякога неща, без да отчитаме факта, че има и редица неизвестни. Понякога има и “черни лебеди” – непредвидими неща, които обръщат процесите.
- Каква според вас ще е бъдещата международна структура на сигурността?
- Каква ще бъде, зависи изцяло от европейското лидерство в момента. Европа отдавна трябваше да предприеме действия за укрепване на собствените си отбранителни способности, а не да разчита, че военните конфликти са останали в миналото, а ако нещо случайно се случи – САЩ ще поемат отговорност.
Отново обаче бяхме на изчакване, за да видим кой ще спечели изборната надпревара в САЩ. И сега ще трябва да поеме по този път – по принуда и с голямо закъснение. И всичко това в момент на политически и електорални промени в редица държави, финансови предизвикателства, проблеми, свързани с вътрешната сигурност, както и огромно изоставане на сцената с технологичните иновации.
Десет месеца преди старта на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна публикувах текст, който беше озаглавен “Русия и Украйна – време за мъже”. Сякаш сега ще трябва да го разберем по трудния начин.
В момента е необходимо да се помисли за няколко основни неща в повечето държави. Първото е, че войната в Украйна е може би най-добре документираният конфликт, в който видяхме в действие много различни и нови системи. Следва да се стъпи върху сериозен анализ за ефективност и да се помисли какво следва да имплементират в отбранителните системи европейските държави. Трябва да се помисли и за повишаване на броя граждани, преминали поне през начална военна подготовка. Това е необходимо да се прави в мирно време, защото едно от най-притеснителните явления, които видяхме и в Русия, и в Украйна, са данните за обучавани в рамките на дни до седмици, изпратени в горещи точки по фронта. И разбира се, трябва да се помисли за повишаване на квалификацията на военните, както и за обезпечаването на армията. Любопитно е и как би изглеждала координацията на съвместна европейска отбранителна линия, в която САЩ имат по-пасивна роля. И най-вече Европа трябва да бъде решителна в действията си.
- Къде е мястото на ЕС в тази променяща се среда? Той може ли да бъде субект в международните отношения, и как?
- Може, но пак опираме до реалностите в момента и лидерството на континента. За да бъде фактор в международните отношения, Европа следва да бъде военна и икономическа сила. На голямата сцена със сладки приказки на “брюкселски диалект” и “саксиени” политици, както и със заобикаляне на важните за решаване въпроси, Европа не може да бъде голям играч. И разбира се, едно голямо предизвикателство в Европа е закачливо поставено от Кисинджър още през 70-те с изказването “Ако искам да се обадя в Европа, на чий телефон звъня?”. Аз мисля, че този въпрос все още е актуален, макар Барозу (председател на ЕК от 2004 до 2014 г. - б.р.) да смяташе през 2009-а, че вече е намерен отговор. Накрая може да се окаже, че телефонът е извън ЕС, а някъде във Великобритания например. Наистина е време Европа да се съвземе и да действа.
----------
Сергей Петров - Араджиони е роден в Каварна. Завършва Професионална гимназия по икономика "Д-р Иван Богоров" с профил "Митническа и данъчна администрация".
Завършва специалност "Политология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Изучава "Международна политика и сигурност" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Автор на публицистични статии и научни публикации.
