Шпионски дронове, саботажи и целенасочени дезинформационни кампании - преди изборите на 23 февруари Германия е подложена на масирани хибридни атаки от чужбина. Безпомощна ли е тя?
Разузнаването и политиците са загрижени. „Очевидно имаме проблем с дезинформацията и саботажите", казва пред ДВ депутатът от Зелената партия Константин фон Ноц в навечерието на парламентарните избори на 23 февруари, пише "Дойче веле". „Всеки втори ден виждаме дронове над Германия, включително военни. Това е сериозен проблем."
Наред с дроновете и подозрителните сривове в инфраструктурата има и други предполагаеми актове на саботаж. Наскоро ауспусите на 270 автомобила бяха запушени с монтажна пяна. Извършителите оставиха по колите стикери, които би трябвало да свидетелстват, че деянието е извършено от защитници на климата, респективно би трябвало да обремени Зелената партия. По данни на източници от сферата на сигурността извършителите са получили пари от Русия. Този, който подкрепя Украйна, попада „под прицела на Кремъл и на неговите поддръжници", бе реакцията на външната министърка Аналена Бербок.
Целта: разцепление и дискредитиране
Наред с Русия, службите подозират и Китай, Северна Корея и Иран. „Наблюдаваме голяма шпионска активност, но оказването на влияние върху изборите е основна цел на Русия. Виждаме, че те подкрепят партии като "Алтернатива за Германия", казва Фон Ноц, който е председател на парламентарната комисия, контролираща дейността на разузнаването.
Първата голяма дезинформационна кампания бе белязана от появата на „двойници". Тя започна през 2022 година, само няколко месеца след нападението на Русия срещу Украйна. Сайтовете на сериозни медии станаха обект на имитация и така се разпространяваха фалшиви новини. Целта бе да се дискредитират правителствата най-вече във Франция, САЩ, Германия и Полша.
Последваха и други кампании, които в повечето случаи си приличат: в интернет се публикуват фейкове, които след това се разпространяват чрез фалшиви акаунти в социалните медии и незабавно се споделят и коментират от потребителите. „Щом започнат да циркулират лъжливи или заблуждаващи информации, сайтовете веднага биват изтривани от техните създатели. Това, което остава, са дезинформациите. Променени и модифицирани, те продължават частично да се разпространяват дори години по-късно онлайн", пише на сайта на федералното министерство на вътрешните работи.
„Спящи" сайтове и други феномени
В последно време нарастват предупрежденията за „спящи сайтове". Междувременно са идентифицирани над 100 псевдоновинарски сайта, които използват все един и същ метод. „Тези сайтове се използват като един вид кулиси и често се пълнят със съдържание, генерирано от изкуствен интелект", казва Ралф Бесте от външното министерство.
На първоначално неактивни сайтове, които носят имена като „Наратив" или „Берлински актуални новини", в определен момент се публикува някоя измислена история, която след това бързо се разпространява чрез социални медии и инфлуенсъри. „Смятаме, че тези сайтове се подготвят предварително, за да могат да бъдат активирани около парламентарните избори", посочва Бесте.
Има и втора схема. Службите и организациите, които се борят с дезинформацията, биват претрупани със запитвания и искания за проверка - това се прави умишлено, за да бъдат натоварени прекомерно тези, които проверяват фактите, казват от външното министерство. „Чрез подобни кампании се манипулира общественият дискурс и се атакуват демократични процеси като изборите", обяснява Константин фон Ноц, който вижда в актуалните атаки „само абсолютния връх на айсберга".
Нова служба по сигурността
Тези схеми не са нови. Още преди последните парламентарни избори в Германия Службата за защита на конституцията стигна до извода, че „някои държави - особено Руската федерация - използват медийния си апарат, включително неговите канали в социалните медии, за тенденциозно и донякъде дискредитиращо представяне на определени партии и личности".
Но промени почти не са настъпили. „Закъснели сме. През последните 3,5 години неведнъж сме говорили за това, но не сме направили достатъчно", констатира Фон Ноц.
В одобрената през 2023 година Национална стратегия по сигурността на федералното правителство борбата срещу дезинформацията за първи път беше формулирана като цел. Междувременно е създадена „Централна служба за разпознаване на чуждестранна информационна манипулация" към вътрешното министерство. Тя би трябвало да координира защитата на парламентарните избори от хибридни заплахи и дезинформации.
Безпомощно ли е германското разузнаване?
„Действайте предпазливо", е посланието на външното министерство. Компетентните органи наблюдават мрежата и ако дадена информация бъде оценена само като „шум", намеса няма, за да не се допринесе допълнително за разпространяването на вредни наративи. Трябва да се реагира едва тогава, когато кампанията стане толкова активна, че се очертават щети.
В чужбина са по-напред, казва Константин фон Ноц пред ДВ. „Това, от което имаме нужда, е агенция, каквато например има в Швеция. С хора, които действително проследяват дезинформациите, разпознават ги и работят срещу тях." Атаките срещу Германия са многообразни. „Трябва да укрепим нашето разузнаване, за да се преборим с дезинформацията", посочва представителят на Зелената партия.
Повече правомощия след изборите?
Политиците обаче не бързат. Най-голямото предизвикателство не е разпознаването на дезинформацията, а отношението към нея, е становището на източници от тайните служби. Във времената на националсоциализма и на ГДР службите произволно смазваха неудобните граждани. Като поука от това време сега службите в Германия имат по-малко правомощия от колегите си в други страни.
В Германия няма и служби, които да шпионират активно и бързо да могат да обменят сведенията си с други служби. Има „само" разузнаване, което може да събира информация, но още пред предаването ѝ по-нататък вече има сериозни законодателни бариери.
„Заради германската история гражданите във Федералната република са защитени от прекомерната намеса на държавата", обяснява експерт по темата и допълва: „В сравнение с нашите партньори ние сме книжен тигър. А от нападението на Русия срещу Украйна насам би трябвало да се настроим по съвсем нов начин към проблематиката".
Поради това след парламентарните избори може да има нови законодателни инициативи за повече правомощия на разузнавателните служби.
