- Интервю с 11-годишната Тереза Стоянова, която участва в световен шампионат по дебати, и с майка й Виктория
- Трябва да се научим да говорим дори с насилниците – и да сме подготвени с аргументи да ги оборим, казват те
- Тереза: Искам да дебатирам - ако хората могат - заслужават ли да живеят вечно
World Scolars Cup е състезание по дебати за средношколци от цял свят, организирано от Йейлския университет в Ню Йорк. 11-годишната Тереза от столичното училище “Сейнт Джордж” е участник от България. Тя разказва за състезанието заедно със своята майка Виктория Стоянова. Състезанието се провежда на английски език, има кръг в родната страна на участника, след това за Европа, и финален - в САЩ, където стигат най-умните деца, които защитават тезите си с най-добри аргументи. Конкуренцията е жестока.
- Какво представляват дебатите World Scholar's Cup и как 11-годишната Тереза стигна до тях?
Виктория Стоянова: Световната купа по дебати е най-трудният, но и най-престижният формат за ученици в света. Децата са разделени на две групи - junior (младши) и senior (старши) от 7-и клас нагоре. Състезанията се провеждат на три етапа - национални, регионални и финални, които винаги са в Йейл в САЩ, където е базиран един от най-престижните университети в света. Домакин на националния формат в България е софийското училище „Св. Георги”. Състезателната програма включва не само състезателното дебатиране, но и есе по определена тема и тест за обща култура.
Отборите са по трима души, като могат да бъдат както на различна възраст, така и от различни класове, разбира се, в рамките на двете основни групи - junior и senior.
Моята по-голяма дъщеря Станимира Стоянова на два пъти премина състезанието от националния до финалния етап в Йейл - веднъж като junior, веднъж като senior.
Тереза Стоянова: За състезанията по дебати ме вдъхнови именно кака ми Съни. Състезанието ми харесва, защото е предизвикателство, което ни мотивира да мислим върху неща, които често излизат извън темите на обучението в училище, да се задълбочаваме в тях. Аз по принцип обичам да споря, да се състезавам и затова ми харесва. Разбира се, искам да съм като сестра ми Съни - да побеждавам, но не е лесно. Първо, защото трябва да имаш добри съотборници. И второ, оценяването на резултатите от дебатите не са като тест по математика - винаги има и елемент на субективно отношение. Имам и друга по-голяма сестра - Илияна, която не е ходила на състезания по дебати, но завърши университет в Лондон и сега е успешен HR. Тя също много ми помага.
- Как се разбирате в отбора, кой за какво отговаря?
Тереза: В училище имаме извънкласни занимания по дебати. Там ни учат и подготвят за основните неща. В процеса всеки вижда за каква роля в отбора е най-добър. Първият открива дебата, вторият прави изложението, а третият - обобщението. Тримата изработваме тактика как да победим като коментираме аргументите по съответната тема, в зависимост дали жребият ни е предложил защита или опониране срещу дадена теза. Състезанията са в три кръга.
- И всичко се случва на английски?
Виктория: Да, в цял свят, на всички нива, състезанията са на английски език. Журито оценява колко добре защитаваш или оборваш дадена теза. Дори единият отбор да победи другия, той също може да получи висока оценка, ако е дебатирал добре.
Тереза: При нас така се случи, когато трябваше да се състезаваме срещу отбор от седмокласници. И то не какви да е, а много добри. Иначе за нас английският не е проблем, по-сложно е с по-големите, които имат повече опит и знания.
Виктория: Състезанията по дебати изключително помагат за изграждане характера на учениците, защото на следващите нива те влизат в конкуренция с деца от целия свят. Съни в състезателната си кариера имаше срещи с отбори и от Азия, и от Африка, и от Европа. Мисля, че това повлия не само върху избора й на специалност в университета й, но и на формулата на обучение, която е разпределена между Ница, Лос Анджелис и на финала - Сингапур. Друг е въпросът, че май не уцели най-доброто време - в Ница попадна при големите наводнения, а сега в Лос Анджелис - при невижданите пожари. Отсега се молим поне в Сингапур да е по-спокойно...
Тереза: Сестра ми ми разказа, че първото, което трябва да приема, е че умни хора има навсякъде, независимо от кой континент идват. За китайците специално ми сподели, че са като машини, че всички са с перфектен английски език. Много трябва да уча и здраво да се подготвям за дебатите.
- Притесняваш ли за Съни, когато е далеч и сред опасности в Лос Анджелис?
Тереза: Съни е моят идол. Чувствам я много близка, колкото и да е далеч. Тя винаги ми казва, че съм по-добра от нея. Сега заради пожарите много се притеснявам, цялото семейство се молим... Но зная, че в момента е в безопасност. Хубавото е, че технологиите позволяват да поддържаме постоянна връзка.
- Разбирам, че със сестрите си си приличате, но сигурно има и неща, по което се различавате...
Тереза: Съни се интересува повече от бизнес и научни теми. Илияна - повече от човешките взаимоотношения. На мен са ми по-интересни темите за изкуство, обичам да ми е по-интерактивно и, разбира се, обичам да дебатирам. От различията също печеля много.
Например, със Съни тренирахме заедно за дебатите и тя ми показваше важни трикове. След всеки дебат й се обаждах и правихме анализ как е минало. Тя ме подкрепя много и от нея се уча, включително и от грешките й. Като си помисля, че преди, като носеше медали от дебати, винаги й казвах: още, още! Но Съни два пъти стигна до състезание за Световната купа в САЩ и то с различни отбори.
А кака ми Илияна е златна, помага ми за всеки проблем, който може да възникне с приятелите ми.
- Нека обаче те попитам нещо за политика. Какво мислиш за Тръмп, целият свят говори за това, за тик-ток и социалните мрежи - какъв повод за дебат дават те?
Тереза: При дебатите имахме специална тема за социалността и мрежите. Според мен, те могат да са полезни, но и да вредят. Много зависи как ги използваш, накъде си насочен. Има хора, на които работата зависи от тях, и има такива, които са направо зависими. Затова отзвукът при спирането на тик-ток в САЩ беше голям.
Според мен Тръмп ще намери начин да сключи сделка и с тях. Нали все пак е велик предприемач?
- А ти ползваш ли тик-ток?
Тереза: Да, ползвам го, като много други деца. Понякога ми се струва, че прекалявам и си губя времето там. В други случаи откривам полезни неща. Следователно трябва да има граници и дисциплина, за да не носи вреди.
- Кой трябва да налага тази дисциплина?
Тереза: Зависи от възрастта. Докато децата станат пълнолетни - родителите и близките. След това - всички трябва да се контролират сами. Например, Съни ми сложи скрийн тайм на телефона и той ми дава знак, когато ми изтече времето. Не повече от 1 час на ден, за да имам време за всички други важни неща.
- Днес всички говорят за изкуствения интелект, който сякаш превзема всичко. Трябва ли да се страхуваме от него?
Тереза: Според мен, този, който използва изкуствен интелект по правилен начин, няма да затъпее. Напротив, ще повиши възможностите на своя естествен интелект. Но при неправилно използване, може да се случи обратното. Оптимистичният поглед е, че хората масово използват автомобили, но не са се отучили да ходят. А по-дисциплинираните и по-умните намират различни форми да тренират. Изкуственият интелект може да бъде много полезен, но ако не внимаваш, можеш да станеш много мързелив с него и да го използваш до степен мозъкът ти да „затлъстее”. Много зависи как го използваш, за какво, колко често. Както ни казват в училище в часовете по компютърно моделиране, AI може да бъде полезен помагач, но може да се превърне и в опасен владетел, ако го изтървеш от контрол.
- Често новите неща ни плашат - какво ще ни донесат - като AI, като Тръмп, като новото българско правителство... Трябва ли да се притесняваме?
Виктория: Страхът винаги е форма на незнание или на невяра в себе си. В нашето семейство учим децата да не се страхуват, а да преценяват реалността, в която живеят. Например, може да се поддадем на масовата психоза в определена ситуация като пожарите в Лос Анджелис. И да се качим на самолета и да се върнем в родината. А може да подходим към ситуацията без паника и да видим, че позитивни и безопасни решения има и на място.
Що се отнася до Тръмп, ако мнозинството американци са го предпочели за президент, какво има да коментираме ние? Просто всеки трябва да прецени доколко това го засяга.
С новото българско правителство нещата стоят почти по същия начин. Трябваше да имаме правителство, крайно време беше. Идеални хора няма. Дори да заменим министрите с изкуствен интелект, той пак ще бъде като тях и като нас – защото изкуственият интелект е това, което хората правят от него. Така че изкуствен или естествен интелект ни управлява – винаги трябва да внимаваме как той се е формирал, под добри или лоши влияния. И да го контролираме!
Що се отнася до изкуствения интелект, сякаш в човешката история няма пример, в който прогресът да бъде спрян. И за добро, и за лошо. Едно е изкуственият интелект да бъде прилаган в медицината, друго - във военните технологии. Всъщност този дебат се е водил и по отношение на атома за мирни и военни цели.
- Тереза, ти от какво се страхуваш?
Тереза: От смъртта, разбира се... Но не се страхувам, че изкуственият интелект ще превземе света. Изцяло зависи от правилата, които ние, хората ще му налагаме. Ако има риск, хората трябва да могат да го предвидят. Затова не ме е страх.
- А за какъв дебат мечтаеш?
Тереза: Искам да дебатирам, ако хората могат, заслужават ли да живеят вечно. И разбира се, бих приела предизвикателството да дебатирам и с изкуствен интелект. Почти съм убедена, че след няколко години такъв дебат ще има в състезателния формат World Scholar's Cup.
- Най-интересните теми, които си срещнала в дебатите досега?
Виктория: Най-разгорещеният дебат, в който е участвала Съни, беше на тема - не е ли по-добре предвид предстоящата колонизация на планетите, там да бъдат изпратени хора, които не се вписват активно в обществото - безработни и бездомници? Идеята е да започнат нов живот на ново място. Горещ дебат с много силни и интересни аргументи!
- Навремето така са заселили Австралия със затворници, а днес си е съвсем „прилична” държава... А при теб Тереза?
Тереза: При мен може би най-интересната тема беше - трябва ли да заменим истинските пътувания с виртуална реалност? На нас се падна да защитаваме тезата, че пътуванията трябва да са виртуални. Защитавахме тази теза и победихме, въпреки че, ако трябва да наистина да избирам, бих предпочела да летя до други планети реално, а не виртуално.
CV
Виктория Караабова-Стоянова е предприемач с над 20 г. опит в сферата на медийния ПР и комуникационен бизнес. Изп. директор на “Национална бизнес поща” и "Тракийски свят" АД. От 2021 г е съпредседател и основател на Съвет „Предприемачество и стартъп“ към БТПП и директор на “Национална менторска програма за жени предприемачи”. Заедно със съпруга си Станимир Стоянов са създатели на Академия за високи постижения “Сър Исак Нютон” в която по авторски методики се обучават и подкрепят талантливи млади хора.
