В момента всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Друга трета ще се пенсионира в следващите 3 г., казва председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи
Медицинските университети отпускат повече места за професионалистите по здравни грижи, но желаещи няма
- Г-жо Василева, като представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи заедно с Българската асоциация на помощник-фармацевтите и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите изпратихте неотдавна писмо с искания за промени в сектор “Здравеопазване” до президента, изпълнителната и законодателната власт. Какви са конкретните ви предложения?
- За да останат да работят в българското здравеопазване въобще и малкото налични професионалисти, са необходими сериозни промени. Искаме
адекватно заплащане, възможност за кариера, добро отношение на медицинския персонал и на обществото към нас
Имаме нужда от по-честни и нормални контакти с управляващите – с Министерството на здравеопазването и парламентарната здравна комисия. Много често се взимат решения, без ние да сме осведомени дори, и после се налага да търсим начин за промяна на вече стореното. Ще искаме пред здравната комисия конкретни законови промени. Обещано ни е изслушване пред здравната комисия веднага щом заработи. Например:
- За практиките по здравни грижи, които в момента работят на частен принцип, настояваме да има промяна в закона и те да може да се финансират от здравната каса. В името на българските граждани трябва да е така - здравноосигурените да не доплащат от джоба си за допълнителни услуги, които са най-вече след болнично лечение и трябва да се извършват в дома на пациента. Да не говорим, че няма равномерно разпределение на личните лекари в страната.
- Настояваме за промени в продължаващото лекарско обучение. Получилите по-висока квалификация трябва да са оторизирани за задължения, отговарящи на по-високите им знания, и да получат по-голямо заплащане. Разбира се, здравната комисия, която ще ни изслуша, няма да увеличи заплатите, но трябва да е наясно с проблемите в системата и въз основа на тях да търси решение как хората да останат да работят в България.
- За да бъдем полезни за здравеопазването, искаме и промени в някои закони – така че професиите от направление “Здравни грижи” да са по-добре регламентирани, а съсловните организации да имат ясно регламентирани правомощия.
- Бройката на медицинските сестри у нас е близка до трагичното ниво, но колко точно е тя?
- В момента всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Друга трета ще се пенсионира в следващите 3 години.
Сестрите у нас са 2820 - при толкова много болници кой ще работи в тях?
Повече от 10 години показваме на медиите цифри от нашия електронен регистър. Прогнозирахме какво ще се случи, но мерки не бяха взети! Има повече места за сестри в медицинските университети, но няма достатъчно желаещи заради многото проблеми, за които вече говорих. Трябват бързи и кардинални решения. За да се случат те, трябва да има обществен отзвук и политическо съгласие. Няма друг вариант за положителни промени.
- За да функционира добре здравната ни система, с колко сестри трябва да разполагаме?
- Средният брой медицински сестри в Европа е 7,5 на 10 000 души. Добре е да са толкова. У нас се падат 4 на 10 000 души. Излиза, че средно Европа има два пъти повече сестри.
- Твърдите, че 65% от сестрите напускат страната, след като се дипломират? Какво може да ги накара да останат? Каква заплата трябва да получава една медицинска сестра?
- Три минимални заплати за страната би трябвало да е стартовата заплата за професионалист по здравни грижи. Надяваме се, че тези пари биха осигурили почти нормално съществуване от един млад човек, от когото се очаква да работи и да изгради семейство с деца.
Допълнително материално стимулиране трябва да има с точно определени правила - и то национални,
а не всеки работодател сам да решава. То трябва да зависи от квалификацията.
- Ваше предложение е болногледачи да започнат работа в болниците? Защо? С какво ще помогне въпросното нововъведение?
- Ще се подобри ситуацията, и то много. В лечебните заведения няма достатъчно сестри и акушерки. Наличните са претоварени и едва успяват да насмогват със задълженията си. А болногледачите и здравните асистенти са обучени за грижи по хигиената на пациента, за подреждане, разговор с болния – все дейности, които не са в областта на по-висококвалифицираната дейност на сестрите.
Ако има такива лица в болниците, сестрите ще бъдат освободени от преките хигиенни задължения за пациента. Ще могат по-квалифицирано да извършват назначенията на лекарите, да имат по-добра комуникация с лежащо болните, да наблюдават състоянието на болния. Когато професионално се следи състоянието на пациента и се докладва на лекаря, се създават условия за по-добро лечение и изход от заболяването.
- При положение че скоро ще имаме нова болница – Националната детска болница, възможно е и създаването на още болници, ще има ли кой да обслужва тези нови звена? Възможно ли е да се случи следното – новите болници да предложат по-високо заплащане и това да доведе малките държавни болници до пълна липса на медицински персонал?
- Няма да има кой да работи. На тези въпроси трябва да отговори онзи, който дава разрешение за създаването на нови лечебни заведения.
Не искам да кажа, че има “задна мисъл” в създаването на нови болници. Но вероятно те ще предложат по-добри финансови условия. На това се разчита –
сестрите от малките общински болници да отидат в новите високотехнологични лечебни заведения
Тогава държавните и общинските болници тотално ще бъдат обезкървени. Вероятно тогава ще се наложи и мислене за нов модел на здравеопазване.
- Как ще изглежда този нов модел на здравеопазване?
- Не мога да отговоря. Но трябва да има политическо съгласие как да се постигне по-добро здраве за народа, как да се използват по-добре сегашните ресурси на здравеопазването. Това не означава претоварването им, а промяна в структурите на лечебните заведения така, че да могат да изпълняват дейности, където има достатъчно персонал, а не на всяка цена там, където има скъпоплатени клинични пътеки.
- Как се отрази на вашия сектор тази постоянна смяна на правителствата?
- Огромен проблем е за нашето съсловие и за цялото здравеопазване. Ние се опитваме да работим с всеки министър.
Настояваме за бързи действия, но обикновено не се случва. Смятаме, че утвърждаването на стандарти по здравни грижи е от важните неща, които трябва да се решат най-скоро. Не може да не е ясно на обучаващите се за медицински сестри какво точно ще изпълняват, щом се дипломират. Искаме яснота в система. В момента дори стандартите по медицински специалности не се изпълняват.
- Адекватна мярка ли би била, ако със скоростта, с която губим заминаващи български сестри за чужбина, у нас привлечем специалисти от други страни?
- В целия свят има колосален недостиг на медицински сестри. При условията, които нашата родина предлага на собствените си сестри, недостатъчно заплащане, липса на добро отношение и уважение към професията, невъзможност за кариерно израстване, няма как да привлечем когото и да било. В последните години има единици медицински сестри, които дойдоха в България - предимно колеги от Украйна. За да се практикува у нас регулирана медицинска професия, е необходимо първо добро владеене на български език, проверява се от комисия, и признаване на квалификация от Министерството на здравеопазването.
Обучението на чуждите колеги трябва да отговаря на нашите критерии, изготвени въз основа на европейска директива.
Не е невъзможно да имаме такива кадри.
Но условията тук не са привлекателни и няма как да разчитаме, че с внос на сестри от чужбина ще си решим проблема. Трябва ние в България сами да си “произведем” сестрите от хора, които са достатъчно мотивирани, за да учат за нашата професия.
- Планирате ли стачни действия, ако призивът ви остане отново в небитието?
- Категорично не. Сключихме споразумение между Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Българска асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ), защото сме всички професионалисти от здравни грижи. Абсолютно сме убедени, че трябва заедно винаги да участваме при срещите си с управляващите. Заедно да настояваме за всички важни промени, така че нашите професии да бъдат уважавани, всяка професия да има собствен регламент.
Да няма взаимозаменяемост на професиите, каквато порочна практика съществува в момента
Декларирахме, че искаме диалог с управляващите, а не протестни действия, които могат да стресират определена категория властимащи, но за твърде кратко време и без дългосрочен ефект. Когато сме организирали протести, никога лечебните заведения не са оставали без нужния дежурен персонал. Самите ни колеги искат с други форми да бъдем чути – искат нещата да се случват чрез разговори. Протестът само кара обществото да се чувства заплашено. Получава се обратното въздействие – искаме те да ни уважават, а не да се страхуват.
- Има ли някой, който би желал вашите искания да не се чуват?
- Не мога да кажа. Но е факт, че 15 години обявяваме нашите искания пред обществото и управляващите и няма ясен успех, а само малки и недостатъчни промени. Пренебрегват нашите проблеми. В България имаме лекари, отговарящи на средното европейско ниво, и сестри, които са на последно място в Европа като брой на глава от населението.
С изключение на лекарите медицинските сестри и другите здравни специалисти сякаш са невидими за обществото
Отношението към тях остава недостатъчно добро и няма как да мотивираме младите да изберат тази професия. Попаднали сме в порочен кръг и не можем да кажем: този конкретно политик или тази партия не желае да има промяна. В документите на СЗО е записано, че сестрите и акушерките са важен фактор за развитието на първичната здравна грижа.
- Милка Василева е родена в Русе. Завършва медицинския колеж "И. П. Павлов"
- Няколко години по-късно получава диплома за бакалавър в Медицинския университет в София, специалност "Управление на здравните грижи", а след това става и магистър по "Управление на здравните грижи"
- От 1980 г. работи като медицинска сестра в извънболничната помощ. Има допълнителни специализации
- През януари 2011 г. е избрана за първи път за председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. След това е преизбирана
- Тя е сред основателите на организацията и работи активно за нея от 1993 г.
.........................
Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите: Нито един кабинет не разбра, че селата и малките градове ще останат без аптеки
221 помощник-фармацевти са напуснали за 2 г., няма и желаещи да се обучават за тази професия
Проблемът, който поставяме ние, помощник-фармацевтите, е съществен за огромен брой хора в България – недостиг на лекарствено снабдяване в определени региони.
Когато помощник-фармацевтите можеха да работят пълноценно в аптеките на село и разкриваха такива, подобен проблем не съществуваше. Проблемът дойде, когато аптеките по селата бяха преформатирани в дрогерии - само за лекарства без предписание и санитарни неща.
Повярвайте ми, аптеки в малките населени места след време няма и да има. Лоши пророци сме, но се оказва, че за магистър-фармацевтите няма траен икономически интерес да разкриват аптеки по селата.
По плана за развитие се отпускаха средства, но това доведе до откриване на 9 аптеки за 2 години.
Искаме законодателят да разреши дрогериите в отдалечените региони, създадени от помощник-фармацевти, да станат аптеки.
Постоянно ни питат: ако не се стигне до решение, до промяна в закона, дали ще има протести, ще се затварят ли аптеки. През юни миналата година започнахме предупредителни протестни действия със знаменца.
Но какъв по-голям протест от това, че хората изоставят професията си! За 2 години 221 помощник-фармацевти са напуснали изцяло сектора. Няма и желаещи да се обучават за тези професии. Никой кабинет не разбра, че секторът ни се обезлюдява. Ние лесно ще затворим протестно аптеките за час или ден. Но какво ще правят спешните пациенти, ако за ден затворим болница или аптека? Нечовешко е. Затова се въздържаме. Фактът, че ходим на избори толкова често, също е форма на протест на народа.
Всъщност усилията сега да се срещнем с властта изобщо не е първият ни опит за диалог. Първо водихме борба за самото създаване на съсловната организация, после започнахме да се борим за промяна в Закона за лекарствата - член 220, ал. 3 за правомощията на помощник-фармацевтите у нас. Депутати идваха и си отиваха през 6 месеца. Говорили сме с всички. Обещаваха ни, че е логично законът да се промени, но не стана. Не стигаше политическа воля някой да внесе законопроекта. Получихме подкрепа от Европейската асоциация на аптечните техници и от Световната здравна организация. В Европа аптечните техници с курсово образование получават права, за които ние тук се борим за хората с висше образование.
