Разговорите в Европа в момента са свързани с бъдещето на радиото в автомобила, казва генералният директор на обществената медия
- На 25 януари Българското национално радио, създадено с указ на цар Борис III, навършва достолепните 90 години. Как най-старата медия у нас ще посрещне тази годишнина, г-н Митев?
- 90 години наистина е много сериозна възраст и много сериозна отговорност, защото тази годишнина ни напомня колко много хора преди нас са работили, за да бъде радиото това, което е днес.
Годишнината ще бъде отбелязана с много и разнообразни инициативи, каквито са и дейностите, които радиото извършва. Започнахме още на 22 януари с мултимедийна изложба, която чрез комбинация от текст, звук и картина показва историята на радиото от неговото създаване, първите екипи, които са работили в него - има много интересни записи на техните гласове, чак до наши дни, като включително има възможност за виртуална обиколка из сградата на радиото.
На 23 януари в радиото откриваме специална изложба с картини на ученици от художествените гимназии в страната, която през годината ще пътува и в градовете, където имаме регионални програми. През 2024 г. БНР съвместно с Националната художествена гимназия “Димитър Добрович” в Сливен проведе конкурс “По стъпките на Сирак Скитник”, в рамките на който ученици рисуват картини в стила на Сирака. Във второто си издание конкурсът вече беше национален под патронажа на Министерството на културата.
На 25 януари - на самата годишнина на радиото, ще раздадем традиционните годишни награди за радиожурналистика “Сирак Скитник” и ще организираме концерт на всичките ни 6 музикални състава, защото БНР
освен медия е и културен институт,
в който своя дом намират много музиканти. Честванията през този месец са и с финансовата подкрепа на Министерството на културата, така че сме им много благодарни.
В края на февруари ще бъде представен специален брой на сп. “Лик”, издавано от БТА, посветен на 90-годишнината. Успоредно с това ще открием фотоизложба със снимки от историята на БНР, за които ни помогна както БТА, така и Държавна агенция “Архиви”.
- Кои са най-важните моменти в историята на БНР?
- Не бих искал да отделям конкретни моменти, колкото да отбележа това, че през цялата си дълга история и през всичките ситуации, с които националното радио се е налагало да се справя, то е продължило да отстоява своята независимост и да работи за българското общество. Радиото е създадено по времето на царска България, съществувало е в годините на комунистическа България, сега работи във времето на демократична България и винаги журналистите в радиото са се стремели да бъдат в полза на своята аудитория, на обществото.
Именно това е причината и до днес БНР да се ползва с голямо уважение, да е сред предпочитаните източници на информация и толкова много хора да имат емоционална връзка и отношение към него. Всеки ден получаваме множество писма от слушатели както доволни, така и недоволни от това, което чуват. Но самата ангажираност, това, че хората ни слушат и се вълнуват от това, което чуват, показва, че националното радио не им е безразлично. Заслугата е на работещите в радиото, които през всичките тези 90 години не са позволявали по някакъв начин да бъде изкривена тяхната преценка за това кое е най-доброто за аудиторията на БНР.
- Заради това ли има един такъв феномен - за радиото сякаш не се говори толкова много в днешно време, но доверието в него е изключително високо? Във всяка важна ситуация хората си пускат БНР, за да чуят какво наистина се е случило.
- Радиото има някои предимства. Тъй като комуникира с аудиторията си само чрез звук, това му дава възможност да бъде много по-директно и непосредствено, а понякога доста по-бързо и по-близо до хората. Създаването на визуална медия изисква много повече средства, а понякога и повече време. Когато има природни бедствия или тежки ситуации, обикновено най-лесният начин човек да добие информация е именно чрез радиото, тъй като наземното радиоразпръскване си остава един от най-сигурните начини за разпространение на сигнал, а пък радиоапаратите са компактни и лесно преносими. В много държави по света в задължителните комплекти за аварийни ситуации и извънредни положения фигурира радиоприемник именно поради тази причина.
За радио може би не се говори много в последно време, защото вече говорим повече за звук. Без значение дали той се разпространява чрез предаватели, или чрез интернет, или други технически средства,
звукът като медия се завръща към по-силни позиции
Предимството му спрямо визуалните медии е, че позволява да бъде слушан и докато човек прави нещо друго. Това е шанс, който трябва да използваме.
- Защо радиото продължава да бъде модерно? Така и не се сбъднаха мрачните прогнози за смъртта му с появата на интернет.
- Най-голямото предизвикателство за нас е да запазим това, което сме натрупали в дългата си история като опит, възможности и умения и да успяваме да интегрираме в него нови технологии и начини за достъп до аудиторията. Няма спор, че навиците на аудиторията се променят. В началото, когато радиото е стартирало, е било без конкуренция като електронна медия. Впоследствие се появява телевизията, след това интернет. Днес се конкурираме не само с това, което традиционно разбираме като медии, а и с много по-широк кръг компании и хора, които под една или друга форма се борят за вниманието и времето на аудиторията. Т.е. ние сме в конкуренция не само с други радиа и телевизии, но и с интернет сайтове, със социални мрежи, с платформи за споделяне на видеосъдържание, с видеоигри дори.
Ограниченият ресурс, за който се конкурираме, е времето на аудиторията. И за да бъдем успешни, трябва да можем да предложим нещо различно.
Другото голямо предизвикателство е, че технологиите позволиха на практика всеки да създава медийно съдържание и много лесно да го разпространява. В тази ситуация на наводняване с информация за голяма част от аудиторията не е толкова лесно да направи разграничение между съдържание, създадено от една традиционна медия, зад която стоят организационна структура, редакционна политика, множество подготвени експерти, и съдържание, създадено от един инфлуенсър или обикновен потребител в социална мрежа, който само с помощта на телефона си може да запише и звук, и видео, да напише текст и да го разпространи до неограничен брой потребители. Именно това разграничение е важно, защото всичките тези ресурси, които се влагат в създаването на информация от традиционните медии, гарантират, че тяхното съдържание е много по-достоверно и много по-пълно.
- Една от тенденциите в световното радио е, че то може да бъде слушано навсякъде през интернет, чрез подкасти, човек сам да определя къде и какво да слуша. Така конвертируемо по света е и радио "България", което излъчва на 10 езика, но за разлика от другите програми на БНР не може да се слуша онлайн. Защо, предвиждате ли нещо за него?
- Основното предизвикателство пред радио "България" е с намирането на подготвени специалисти за чуждоезиковите редакции, особено с по-редките езици.
Радио "България" е доста уникална медийна услуга за нашия пазар, тъй като е насочена основно към проблемите на нашите сънародници зад граница, от една страна, и от друга, да предоставя информация за България на всеки по света, който би се интересувал. Това е потенциал, който все още не е използван максимално, защото бихме могли да работим съвместно с Министерството на външните работи и въобще с държавата за изграждането на комуникационна стратегия за това какви съобщения излъчва България към света. Именно тук радио "България" би могло да бъде един чудесен начин да се говори за страната ни.
Липсата на такава стратегия в последните години може би до голяма степен е следствие и от това, че няма особена стабилност в държавната власт. Четири години вече нямаме правителство, което да е изкарало повече от 9 месеца. Надявам се, че в момента, в който има по-голяма стабилност в държавната власт, ще се обърне повече внимание и на радио "България", тъй като и то, и БНР като цяло биха могли да извършват изключително много още неща, стига да има подходящата инвестиция в радио "България".
През тази година ще стартираме мобилно приложение и успоредно с това ще направим редизайн на сайта, за да стане по-удобен за употреба от всякакви видове устройства с основен фокус към мобилните. Данните показват, че все повече потребители именно през мобилни телефони достъпват до нашето медийно съдържание.
- С това приложение ще може да се слуша онлайн и радио "България", така ли?
- Разбира се, там ще може и да се чете, и да се слуша, и да се гледа цялото съдържание, което създаваме. Може би това е още една от причините, поради която по-малко се говори за радио, тъй като и то като всяка друга медия вече прави много различни неща. Макар че звукът и ефирът си остават в основата на това, което правим, вече имаме различни видове съдържание, насочено към разнообразна аудитория и към различни платформи.
- Финансирането на обществените медии у нас винаги е недостатъчно. Какъв модел на финансиране е подходящ за общественото радио?
- Такъв, който да е пряко свързан със задачата, която обществото ни поставя. Единственото финансирането на обществените медии, което има смисъл, е това, което се дава за изпълнение на конкретна обществена мисия. Например в момента БНР разполага с две национални и 9 регионални програми. Но това не е дефинирано никъде. Със същия успех бихме могли да имаме 5 програми или 15. Никой не ни е определил броя, никой не ни е определил къде да имаме регионални програми. Ако това бъде разписано, ще бъде много по-лесно да се направи преценка от какво точно финансиране ще има нужда, защото то не може да бъде самоцел. Не е въпросът само да се дадат едни пари, а да се дават за мисията, която ни е поставена от българското общество.
- Как ще разберете каква е обществената мисия - с дискусии, конференции, обществени съвети?
- Каквито и дискусии да се правят, в крайна сметка тази мисия трябва да бъде дефинирана през закона. Именно Народното събрание е най-висшият представителен орган на обществото и това е най-добрият начин да бъде дефинирана обществената мисия. Това е и европейската практика, впрочем. Европейската комисия още през 2009 г. е издала съобщение, според което финансирането трябва да се дава именно на базата на ясно дефинирана обществена мисия, за да няма съмнение, че това, което обществените медии получават, не е държавна помощ, а е допустимо финансиране.
- Преизбраха ви в новия Управителен съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Какви са тенденциите, които Европа чертае за следващите години в областта на радиото?
- Много от разговорите в момента са свързани с бъдещето на радиото в автомобила. Автомобилът остава една от запазените територии на радиото като медия и с оглед на тенденциите в потребяването на медийно съдържание ние също трябва да се адаптираме. В EBU много тясно работят с големите автопроизводители, тъй като в новите коли все по-често няма един бутон за радио. Става по-трудно да намериш радиото. А то остава източник на качествено съдържание и като музика и забавление, и за новини и актуална информация.
Като цяло стремежът е радиото да бъде достъпно за максимално широк кръг потребители на всички видове платформи. Все повече от нашите колеги разпространяват съдържанието си чрез всички достъпни платформи, включително чрез станалата доста дискусионна напоследък ТикТок. Ние също
стартирахме новини в ТикТок
през миналата година, защото независимо каква критика се отправя към дадена платформа, най-добрият начин да противодействаме на дезинформацията е, ако предоставяме вярна и точна информация навсякъде.
- Какво предстои за БНР?
- Предстои ни миграция към по-нова система за производство на радио, тъй като версията, която използваме в момента, е на повече от 20 години и е крайно време да влезем в XXI век.
Друго сериозно предизвикателство е проблемът с набирането на кадри. В последните години журналистиката се обезцени като професия и вече не е толкова атрактивна и желана за младите хора. Съвместно с университетите - първо тези в София, после и в страната, ще се опитаме да разработим обучителна практическа програма за студенти.
Много важно е да поддържаме качеството на журналистиката у нас и ние като обществена медия трябва да бъдем сред водещите в този процес. Важно е да имаме силна медийна среда, защото тя е сред основните стълбове на демокрацията.
CV
Милен Митев е роден на 4 март 1984 г. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През декември 2023 г. става първият българин - член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Година по-късно бе преизбран на същата позиция.
Генерален директор е на БНР за втори път, след като на 17 октомври 2024 г. спечели конкурса на Съвета за електронни медии.
