Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 3 с близо 28 108 прочитания.
Разсъждавам като жена, от 17 г. щастливо разведена с мъж, срещу когото лоша дума не съм казала
Споделеното родителство за мен на първо четене е нонсенс. По презумпция несподелено родителство няма.
Мъж и жена създават дете, на което са родители. Друг начин досега не е измислен - и за инсеминацията, и за инвитрото са необходими мъжки и женски клетки, знаете как се наричат и как без тяхната двоичност не може да се образува плод, фетус, ДЕТЕ. Нов човек.
И двамата виновници в нормалния, откакто свят светува начин са родители. И имат равни права и задължения спрямо детето. Да, майчинското чувство е заложено, бащинското се придобива, но и двете са еднакво силни.
Има фактори, които не засягат пряко възникването на детето, но косвено оказват влияние върху живота му. Има желани бременности и нежелани такива. Няма какво да се присвиваме пред фактите.
Има желано бащинство и абсолютно нежелано
такова. Колкото хора, толкова характери, толкова мотивации.
Има самотни майки (апропо, една жена не може да е самотна, щом е майка, тя има детето си). Има и самотни бащи, те отглеждат децата си сами по ред причини.
Всички познаваме поне няколко такива случаи. И те далеч не са нещо екстраординерно в съвременния свят.
Мина времето, когато жените, родили без законен брак, бяха сочени с пръст от благоверните родителници. Тъй щото, както и да го въртим и сучем, родителските права над едно дете са винаги споделени. Равноправни.
Естествено, фондацията "За споделено родителство" иска промени в законодателството в частта му за правата на родителите след развода.
По закон те се присъждат на майката. Това иде още от римското право с обосновката, че
майката е винаги абсолютно известна, докато за бащата може да се спори
Майката носи девет месеца детето, майката ражда, майката кърми, майката има изначалната връзка с детето си.
Но ролята на бащата е също толкова насъщна като грижа, като закрила, като възпитание. Затова сме направени от един мъж и от една жена и носим гените и на двамата.
И да, при разтрогване на брака или връзката мъжът - бащата, обикновено е ощетената страна. И да, татковците негодуват, страдат, ядосват се... На кого се ядосват? На бившите си жени, на майките на децата си.
Вижте, изобщо не ми се занимава с всичките скверни истории и
пълни идиотии, на които са способни двама души,
които до вчера в идеалния случай са умирали един за друг. Сега се проклетисват да пукнат дано, защото...
Защото любовта си е отишла, а причини за това дал Господ. Много повече от причините за възникването ѝ.
От всичките тези битки за влияние над детето и уязвяването на бившия партньор страда детето, разкъсвано между междуособиците на родителите.
Дали майката ще проклетисва "оня нещастник, дето едвам се отървах от него, защото ми почерни младините", или бащата ще го насъсква срещу "оная кучка, дето ме изхвърли от апартамента и една тротинетка не може да купи", няма никакво значение - детето страда.
Детето се превръща в пресметлив нагаждач, за да не обиди никого от двамата и същевременно да извлича материална полза и от двама.
Старо като света, вечно като живота. Със закон това не може да се урегулира. Няма как.
Досега правата са на единия родител с даване право на другия да вижда детето в определени дни, право на почивки с детето, задължение за плащане на издръжка.
Ако законно определеният родител нарушава присъдените права на другия, се намесват съответните органи. Ако не изплаща издръжката, му се вземат сумите от доходите, ако няма доходи, лежи. И
това съм виждала с очите си - докаран с белезници
в съдебната зала, под полицейска охрана баща, който не е покрил задълженията си. Закон.
И сега този същият закон трябва да внесе поправки за спазване на споделено родителство. Да забрани настройването на детето от едната страна (която и от двете да е тя) спрямо другата. Да осигури достъпа по всяко време до детето. Как?
И в семейната среда нерядко се случва майката да говори срещу бащата и обратното.
Детето освен това е свидетел на
препирни, скандали и дори побоища
А непрекъснат достъп до детето по всяко време е възможен само ако разделените родители обитават едно жилище и са си поделили чрез съда помещенията в него. Що тогава се развеждат? Какъв е смисълът?
Решението за развод е винаги "в името на народа". Гражданският брак е доброволен и народът там няма никакво участие освен като сватбарско сборище. А несподелено родителство наистина няма, има родителство, което се е разпаднало.
И не децата могат да осъществят обратния процес.
Апропо умните, възпитаните, отговорните хора са цял живот родители, равноправни и равнопоставени. Дори след "в името на народа" те продължават да полагат най-добрите грижи за детето си, без това да им се вменява насила.
Ама само със закон не става. Трябва и акъл. Родителски. И това ви го казвам като жена, щастливо разведена с мъж, който 17 години не е пожелал нито веднъж да осъществи връзка с децата си. И срещу когото аз от своя страна не съм казала една лоша дума пред тях. Моите деца оценяват това.
Какъвто и да е, бившият ми съпруг им е баща. Една жена винаги ще си намери мъж, но бащата на децата е цял живот такъв.
Същото е и обратното - мъжът ще си намери друга жена, майката е една и единствена. Как не можете да го разберете? Ревете как майката е наранена, как бащата е наранен, а не помисляте как всичките тези рани кървят най-страшно в душата на детето. Фондации и промени в законите ли ще ги превържат?
Единственото правилно решение е да не ги нанасяте. Знам, че няма как да стане, ама знае ли човек.
